понеделник, 12 май 2014 г.

Водопад Джемински камък и Казаните на Еленска река


   Водопадите Джемински камък (Джемински скок) на река Китница и Казаните на Еленска река, са сред труднодостъпните водопади в Стара планина. Разбираемо е, че не попаднахме на много снимки и информация за тях като проучвахме подхода.

   Водопад Джемински камък е двадесетина метров красив Скок, намиращ се по поречието на непристъпния каньон на река Китница в Козница планина над село Антон. Позиции за снимане над водопада няма, защото скалите са напълно отвесни и слизането до него оттук става само с алпийска екипировка. Вляво от тези скали слиза много стръмен склон, който почти в подножието си завършва с двуметрова отвесна и мокра скала, по която човек е възможно да се спусне на рапел, иначе рискува да се пребие. Тъй като не носихме въже заобиколихме доста вдясно, отдалечавайки се от водопада и слязохме с рискован подход до реката.

   Река Китница на мястото, където слязохме представляваше това. С подход по реката от село Антон, водопада би бил по-леснодостъпен!

   Преодолява се една няколко метрова каскада с изкатерване на отвесната скала до нея вдясно и се озовахме в подножието на водопада.

   Водопад Джемински камък (Джемински скок). Учудващо пълноводен и красив Скок.

   Тук реката не дава богат избор за ракурси, а и светлината в тъмното дере с преосветената от слънчевите лъчи вода си беше поредното предизвикателство.

   Излязохме в изходна позиция със скално катерене без осигуровка по отвесния десен скат. Не бих се наел да слизам оттам, откъдето се изкачихме!

   Пресякохме реката над водопада и се върнахме при Катя, която ни чакаше на скалите над него и ни документираше разходката .

   След кратка почивка тръгнахме и към връх Джемински камък, откъдето зарязахме "пътеката" и поехме към ждрелото на Еленска река и Котлите над Еленската базилика. Ненадейно кучета, които охраняваха стадо овце по пътеката се втурнаха озъбени срещу нас, но избягаха панически вдън гори, след срещата с Кучегона, който носихме. Без майтап паднах на земята от смях като гледах как трите агресивни каракачанки подвиха опашки и стадото остана без надзор. Овчарят така и не разбра какво се случваше. :)


   С импровизиран подход се спуснахме до поречието на Еленска река, по която знаехме че има поредица от Казани, няколко непристъпни водопада слизащи в ждрелото по отвесните му загладени скали.

   Това представляват Казаните. Единствения подход оттук надолу по реката е по метода на каньонинга. Казаните са шест или седем, завършват с дълбоки вирове и се виждат прикрити със зеленина от скалите над тях.

   Казаните бяха учудващо пълноводни, а прохладата около тях си струваше всяко едно усилие.

   Измъкнахме се с подход по скалите отсреща и по ръба слязохме до Еленската базилика. Няколко километра трамбоване по магистралата ни деляха от паркираните автомобили. Тези водопади ни бяха в класацията отдавна, така че може да се каже, че останахме предоволни от срещата с тях! :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

2 коментара:

  1. джемински камък и китница един и същ водопад ли са?

    ОтговорИзтриване
  2. Китница се казва реката, по която се намира водопад Джемински камък (Джемински скок). Подхода по реката е от село Антон, а името Джемински камък идва от това, че върха над водопада се нарича Джемински камък. :) Ние излязохме с изглед над водопада по скалите вляво от него - лесно е (после импровизирано се слиза до водопада, това се оказа трудно изпълнимо). По-лесен е подхода с движение по самата река, по която се тръгва от гробищата в село Антон. Има интересни водопади преди Джемински Скок, които ще срещнеш и снимаш! :)

    ОтговорИзтриване