понеделник, 7 април 2014 г.

Връх Мазалат и водопад Тъжанско пръскало


   Масивът Триглав винаги има какво да предложи! Комбинацията от високи върхове наобиколени от пълноводни водопади, е повече от достатъчна за изпълнение на планински преходи там. В резерват Тъжанско ждрело, където планината е прорязана от множество дерета и заобградена от величествени скали, преходите са трудни и обещаващи. Времето по прогноза не беше от най-подходящите, но все пак въпреки мъглите във високите части и вероятността за валежи, решихме да опитаме, пък докъдето стигнем...

Събрахме се на изходна точка и с групата на Пламен тръгнахме над село Тъжа към подстъпите на връх Мазалат ( Зли връх ). Подхода от юг над село Тъжа изисква повишено внимание, тъй като се изкачва без пътека, преминава се покрай труднодостъпни скали и в общи линии техниката за ориентиране е препоръчителна, както се случи при нас в непрогледната мъгла. Подсичахме стръмни склонове, навлизахме в дълбоки дерета запълени със снежни пещери, под които течаха реки (това последното изисква здрави нерви), излизахме от тях и  всичко това се повтаряше докато мъглата лакомо ни засмукваше и засмукваше, повеждайки ни в необятното.

Рано рано, докато селца и градчета се пробуждат под мекият килим се озовахме над него и станахме свидетели на интересната инверсия. Докато в ниското мъгла и облаци се сливат, над тях е видимо и интересно за снимане.

Облачно море.

Волни Старопланинските коне пасяха на свобода, необезспокоявани.

Стигнахме и до Тъжанско пръскало, 65м. двукаскаден водопад заобиколен от величествените Тъжански скали. Водопада определено се раздаваше - КЛИП...

Групата ни: Пламен, Йовко, Милена и Динко към водната бариера, през която пропуска е само с прегазването и, за достигане на отсрещния бряг, откъдето е подхода към връх Зли връх през труднодостъпните скали.  Преминаването е повече от освежаващо - КЛИП...

Долната каскада на водопада с грохот се изливаше в долината. Снеготопенето подсилва красотата на този интересен водопад. А ето и един кадър от миналият май, когато преспахме на палатка в подножието му.

Скалите около водопада, покрай тях води "пътеката" за връх Мазалат (Зли връх).

Ясно беше едно, нулева видимост и вятър щяха да ни "напътстват" през целият ден, скоро щяхме да бъдем засмукани във фунията на мъглата, която е мистична в сходен и непознат терен. Натам отивахме! С подсичане на връх Каракачански Егрек, минавайки през скали и прагове, навлизахме все по-навътре и навътре през долини и дерета във вътрешността на планината.

Пресичахме и кухини над снежни тунели, снегът беше стабилен, но си имахме едно наум да се движим на разстояние и да внимаваме. Не е приятно човек да пропада в снежните капани на реки, когато се намира на часове от населени места с вятър и мъгла във все още зимната планина.

По билото към връх Мазалат. Подухваше умерено, но крайно неприятно с влагата носеща се от мъглата. Вече бяхме доста далеч от село Тъжа и въпреки гпс-а, бяхме заобиколени от множество дерета, в които е нежелателно да попада човек, а задължително да заобикаля в зимни условия. Курудере, Елидере, река Казанка..... скални отвеси прорязани в планината, в които дори през лятото е непонятно как и откъде се подхожда.

Не напразно и името се свързва със ситуацията и терена наоколо. Вече сме на връх Мазалат, известен още с неприветливото име Зли връх. Места, към които трябва да се подхожда сериозно, особено с подобни маршрути, по които се движехме. Изгуби ли се човек в района, максимата за следване на посоката юг не важи, защото е по-вероятно да се забие в някое дере, откъдето изхода да е неясен...

И тръгнахме към връх Ливадата (обширен страничен масив Ливадата, разположен е югоизточно от връх Мазалат) , откъдето над река Казанка импровизирахме и с преминаване през скаличките над дерето слязохме в "зоната на комфорта".

Истината е, че доста обмислях как точно да опиша и да отснимам ситуацята по времето на предхода за да я пресъздам най-точно, но някак си не може да се добие представа за случващото се в действителност. Непрогледната мъгла със свирещ вятър, зъбещите се непристъпни дерета пълни със сняг и отвеси, около които се движехме в нещо като една безкрайна пустиня от долини и тишина...... Само вятъра, напредващото време и настъпилата умора от преодоляването на близо 1900м.н.в. възходяща денивелация засилваха мобилизацията ни да се измъкваме колкото се може по-бързо, за да не отъмнеем принудително в тези земи...

Долу приказката свърши и мъглата ни пусна от капана си, оставайки във високото.

Ниските части на планината ни изпратиха с песента на птиците в раззеленените гори над село Тъжа.

Царство на мъгли, скали и водопади... :)

Схематично маршрута изглеждаше така:

2 коментара:

  1. Страхотни снимки и чудесна разходка по върховете! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Candy, емоции не липсваха! :)

    ОтговорИзтриване