четвъртък, 24 април 2014 г.

Врачешки манастир, Зелински манастир, Кобилини стени


   Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици" по Великден ни посрещна навъсено - с дъжд, облаци и гръмотевичното настроение на част от персонала там.

В църковния двор освен, че е тихо, свежо и красиво, витае и духът на студенокръвни, съскащи за щяло и нещяло. Одежди, а и маски са лицата на вярата... В дворът е забранено почти всичко, освен да се върви над земята и да не се диша въздуха там (учудващо интересни и позитивни коментари са писали хората ТУК)! Ясно и точно в огромен списък са подредени забрани на табла за това, което не трябва да се прави, а аз само това и чакам. Е хубаво, в манастир сме все пак ще каже някой, но няма как грубото отношение на персонала да не направи впечатление на мирните посетители... Снимането е забранено, това гласи най-голямата илюстрация, метната кичозно на луксозната табела на входа! Съмнява ме дори в затворите и концлагерите по времето на Райха да е било така, въпреки че и тогава е имало фотоапарати. На изчезване са хората като баба Дана в Зелениковски манастир (бившата хижарка на хижа Амбарица), която ни посрещна с кафе и усмивка на лице, отвори ни църквата и ни разказа от историите си! Потъваме безследно като танковете на Райха в Украинската кал, изгубени от суета и крах...

С много пари и поддръжка се определят настроенията и вярата. Колкото по-близо до големи градове като София и Пловдив, и властимащи епархии са манастирите в България, толкова по-осезаеми са и забраните, и негативното отношение!

Иначе изключително поддържано и чисто място, Господ здраве да им дава, че успяват да го поддържат в това му състояние!

Входа към двора.


Зелински манастир "Рождество на пресвета Богородица" в Ботевград също ни посрещна с дъжд и облаци. Чист и тих двор, нямаше го неприязъна от присъствието ни. Сякаш животът бе спрял.

Пролетта е обагрила всички цветя, които се вписваха свежо в дъждовния ден.


Изглед към храма.


 И пътечката в двора.




Разнообразната духовна разходка ни извежда от манастирите към Врачанските Кобилини стени и природата над хижа Пършевица.

Най-високата непресъхваща локва във Врачански Балкан, заоградена с цел опазване на местните обитатели в нея - изчезващ вид Саламандри, от конета, които ги поглъщали пиейки вода.


Изглед към Искърското дефиле.


Кобилини стени над хижа Пършевица във Врачански Балкан.




Кобилини стени в близък план. Царство на орли и диви кози.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Там няма пътища и сувенири. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК,Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил",ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

2 коментара:

  1. Тези манастири са ми в плановете, замислих се за това което си споделил за единият манастир. Странно отношение, наистина. Въпреки всичко снимките ти са много красиви и ти благодаря, че ги сподели!

    ОтговорИзтриване
  2. Candy, благодаря и аз! Манастирите в тази публикация са много красиви, особено Врачешки! Ако възнамеряваш да снимаш, се оглеждай за по-малката "сестра" от персонала там и го прави светкавично (обикновено стои в храма и наблюдава с оптически мерник какво се случва наоколо)! Мен ме излови едва пет минути след като отснимах почти всичко, което си бях наумил, като ореол е късмета с мен по подобни места със "забрани"... Снобарията вече е навсякъде по тези силно комерсиализирани в последните години места! Няма да забравя как ме споходи и късмета в пещера Снежанка, където не се снима и това е упоменато навсякъде по сайтовете и пред пещерата! За късмет обаче тогава попаднахме на един весел гид, който беше много точен и ни разреши! На пещера Магура пък, където се плаща и за въздуха (такса снимане 2лв. за брой, което е много под въпрос за какъв брой става дума, вход тоалетна, такса гид) как може да има такса гид примерно 5 лв. за групата и отделно по 5 лева за всеки като вход за пещерата (ако мине номера, мине, за такса гид не издават касов бон, мошенничешка работа)...............?!?!?!?!?! Тогава моят приятел-фотограф вдигна буквално панаир и че ще си търси правата, и подобни щуротии (а той умее много добре всички изброени неща, тъй като са му ясни поради естеството на работата му) и ни пуснаха без таксите, което беше забавно! Та така, формулата в манастира е: влизаш-снимаш-бягаш (това в ръба на майтапа)... Ще се радвам да споделиш дали ви е харесало там! Поздрави от мен! :)

    ОтговорИзтриване