четвъртък, 24 април 2014 г.

Врачешки манастир, Зелински манастир, Кобилини стени


   Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици" по Великден ни посрещна навъсено - с дъжд, облаци и гръмотевичното настроение на част от персонала там.

В църковния двор освен, че е тихо, свежо и красиво, витае и духът на студенокръвни, съскащи за щяло и нещяло. Одежди, а и маски са лицата на вярата... В дворът е забранено почти всичко, освен да се върви над земята и да не се диша въздуха там (учудващо интересни и позитивни коментари са писали хората ТУК)! Ясно и точно в огромен списък са подредени забрани на табла за това, което не трябва да се прави, а аз само това и чакам. Е хубаво, в манастир сме все пак ще каже някой, но няма как грубото отношение на персонала да не направи впечатление на мирните посетители... Снимането е забранено, това гласи най-голямата илюстрация, метната кичозно на луксозната табела на входа! Съмнява ме дори в затворите и концлагерите по времето на Райха да е било така, въпреки че и тогава е имало фотоапарати. На изчезване са хората като баба Дана в Зелениковски манастир (бившата хижарка на хижа Амбарица), която ни посрещна с кафе и усмивка на лице, отвори ни църквата и ни разказа от историите си! Потъваме безследно като танковете на Райха в Украинската кал, изгубени от суета и крах...

С много пари и поддръжка се определят настроенията и вярата. Колкото по-близо до големи градове като София и Пловдив, и властимащи епархии са манастирите в България, толкова по-осезаеми са и забраните, и негативното отношение!

Иначе изключително поддържано и чисто място, Господ здраве да им дава, че успяват да го поддържат в това му състояние!

Входа към двора.


Зелински манастир "Рождество на пресвета Богородица" в Ботевград също ни посрещна с дъжд и облаци. Чист и тих двор, нямаше го неприязъна от присъствието ни. Сякаш животът бе спрял.

Пролетта е обагрила всички цветя, които се вписваха свежо в дъждовния ден.


Изглед към храма.


 И пътечката в двора.




Разнообразната духовна разходка ни извежда от манастирите към Врачанските Кобилини стени и природата над хижа Пършевица.

Най-високата непресъхваща локва във Врачански Балкан, заоградена с цел опазване на местните обитатели в нея - изчезващ вид Саламандри, от конета, които ги поглъщали пиейки вода.


Изглед към Искърското дефиле.


Кобилини стени над хижа Пършевица във Врачански Балкан.




Кобилини стени в близък план. Царство на орли и диви кози.

2 коментара:

  1. Тези манастири са ми в плановете, замислих се за това което си споделил за единият манастир. Странно отношение, наистина. Въпреки всичко снимките ти са много красиви и ти благодаря, че ги сподели!

    ОтговорИзтриване
  2. Candy, благодаря и аз! Манастирите в тази публикация са много красиви, особено Врачешки! Ако възнамеряваш да снимаш, се оглеждай за по-малката "сестра" от персонала там и го прави светкавично (обикновено стои в храма и наблюдава с оптически мерник какво се случва наоколо)! Мен ме излови едва пет минути след като отснимах почти всичко, което си бях наумил, като ореол е късмета с мен по подобни места със "забрани"... Снобарията вече е навсякъде по тези силно комерсиализирани в последните години места! Няма да забравя как ме споходи и късмета в пещера Снежанка, където не се снима и това е упоменато навсякъде по сайтовете и пред пещерата! За късмет обаче тогава попаднахме на един весел гид, който беше много точен и ни разреши! На пещера Магура пък, където се плаща и за въздуха (такса снимане 2лв. за брой, което е много под въпрос за какъв брой става дума, вход тоалетна, такса гид) как може да има такса гид примерно 5 лв. за групата и отделно по 5 лева за всеки като вход за пещерата (ако мине номера, мине, за такса гид не издават касов бон, мошенничешка работа)...............?!?!?!?!?! Тогава моят приятел-фотограф вдигна буквално панаир и че ще си търси правата, и подобни щуротии (а той умее много добре всички изброени неща, тъй като са му ясни поради естеството на работата му) и ни пуснаха без таксите, което беше забавно! Та така, формулата в манастира е: влизаш-снимаш-бягаш (това в ръба на майтапа)... Ще се радвам да споделиш дали ви е харесало там! Поздрави от мен! :)

    ОтговорИзтриване