четвъртък, 24 април 2014 г.

Врачешки манастир, Зелински манастир, Кобилини стени


   Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици" по Великден ни посрещна навъсено - с дъжд, облаци и гръмотевичното настроение на част от персонала там.

   В църковния двор, освен че е тихо, свежо и красиво, витае и духът на студенокръвни, съскащи за щяло и нещяло. Одежди, а и маски са лицата на вярата... В дворa е забранено почти всичко, освен да се върви над земята и да не се диша въздуха там (учудващо интересни и позитивни коментари са писали хората ТУК)! Ясно и точно в огромен списък са подредени забрани на табла за това, което не трябва да се прави, а аз само това и чакам. Е, хубаво, в манастир сме все пак ще каже някой, но няма как грубото отношение на персонала да не направи впечатление на мирните посетители... Снимането е забранено, това гласи най-голямата илюстрация, метната кичозно на луксозната табела на входа! Съмнява ме дори в затворите и концлагерите по времето на Райха да е било така, въпреки че и тогава е имало фотоапарати. На изчезване са хората като баба Дана в Зелениковски манастир (бившата хижарка на хижа Амбарица), която ни посрещна с кафе и усмивка на лице, отвори ни църквата и ни разказа от историите си! Потъваме безследно като танковете на Райха в Украинската кал, изгубени от суета и крах...

   С много пари и поддръжка се определят настроенията и вярата. Колкото по-близо до големи градове като София и Пловдив, и властимащи епархии са манастирите в България, толкова по-осезаеми са и забраните, и негативното отношение!

   Иначе изключително поддържано и чисто място, Господ здраве да им дава, че успяват да го поддържат в това му състояние!

   Входа към двора.


   Зелински манастир "Рождество на Пресвета Богородица" в Ботевград също ни посрещна с дъжд и облаци. Чист и тих двор, нямаше го неприязъна от присъствието ни. Сякаш животът бе спрял.

   Пролетта е обагрила всички цветя, които се вписваха свежо в дъждовния ден.


   Изглед към храма.


    И пътечката в двора.




   Разнообразната духовна разходка ни извежда от манастирите към Врачанските Кобилини стени и природата над хижа Пършевица.

   Най-високата непресъхваща локва във Врачански Балкан, оградена с цел опазване на местните обитатели в нея - изчезващ вид Саламандри, от конете, които ги поглъщали, пиейки вода.


   Изглед към Искърското дефиле.


   Кобилини стени над хижа Пършевица във Врачански Балкан.




   Кобилини стени в близък план. Царство на орли и диви кози.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Очаквайте скоро втората част на книгата - Изчезващите свети места на България.

 Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:





До скоро! :)

2 коментара:

  1. Тези манастири са ми в плановете, замислих се за това което си споделил за единият манастир. Странно отношение, наистина. Въпреки всичко снимките ти са много красиви и ти благодаря, че ги сподели!

    ОтговорИзтриване
  2. Candy, благодаря и аз! Манастирите в тази публикация са много красиви, особено Врачешки! Ако възнамеряваш да снимаш, се оглеждай за по-малката "сестра" от персонала там и го прави светкавично (обикновено стои в храма и наблюдава с оптически мерник какво се случва наоколо)! Мен ме излови едва пет минути след като отснимах почти всичко, което си бях наумил, като ореол е късмета с мен по подобни места със "забрани"... Снобарията вече е навсякъде по тези силно комерсиализирани в последните години места! Няма да забравя как ме споходи и късмета в пещера Снежанка, където не се снима и това е упоменато навсякъде по сайтовете и пред пещерата! За късмет обаче тогава попаднахме на един весел гид, който беше много точен и ни разреши! На пещера Магура пък, където се плаща и за въздуха (такса снимане 2лв. за брой, което е много под въпрос за какъв брой става дума, вход тоалетна, такса гид) как може да има такса гид примерно 5 лв. за групата и отделно по 5 лева за всеки като вход за пещерата (ако мине номера, мине, за такса гид не издават касов бон, мошенничешка работа)...............?!?!?!?!?! Тогава моят приятел-фотограф вдигна буквално панаир и че ще си търси правата, и подобни щуротии (а той умее много добре всички изброени неща, тъй като са му ясни поради естеството на работата му) и ни пуснаха без таксите, което беше забавно! Та така, формулата в манастира е: влизаш-снимаш-бягаш (това в ръба на майтапа)... Ще се радвам да споделиш дали ви е харесало там! Поздрави от мен! :)

    ОтговорИзтриване