понеделник, 28 април 2014 г.

Водопад Скока. Водопадите по Кюйдере.

   Маршрутите през резерват Соколна в началото на пролетта  са обещаващи, винаги. Дебрите планински са царство на мечки, непристъпни ждрела, мистични мъгли витаещи над тях и свежестта на раждащия се наоколо свят в края на месец април.

От село Асен има черен (офроуд) пътр извеждащ в подножието на планината и началото на величественото Кюйдере, съхранило в себе си голямо разнообразие от животински и растителни видове. Вековната букова гора, в съчетание с невъзможното придвижване в нея с подход по дерето, ни понесе в пролетната приказка и ни примами да навлезем все по-навътре и по-навътре в мъгливата гора.....

С подход през местност Барата покрай Курудере в резерват Соколна сме правили планински преход до водопад Скока в Кюйдере, по което поехме сега. Този път обаче сметнахме, че ще има мегдан за интересни пролетни снимки със зеленина в мъгливата гора, а и ни беше любопитно какви ли красоти се скатават от любопитните ни погледи по самата река... 

Непристъпните каскади занадничаха във фотообектива след всеки следващ завой.

Вировете са безброй, преминават през скални участъци и крият красотите на резервата.

На места подходът наистина беше много труден. Камъните се свличаха, пързаляше се, а и отдалечеността на мястото ни държеше постоянно нащрек. Само корените, за които се хващахме на моменти, ни предпазваха да не се изтърсим в дълбокото ждрело! :)

Разширенията по реката ни срещаха на места с непристъпни скали, налагаше се постоянното и пресичане, десетки пъти. Тук някъде и закусихме до този дълбок вир. Естествено, имаше и мегдан за интересни снимки в студената вода и приказните вирове. 

Ето, нагледно как се случваше това... :)

Естествено, това не пречеше да се държим и по-прилично, преминавайки по естествени мостове направени от природата и поставени на точните места.


От цветето родопски Силивряк имаше в изобилие навсякъде по скалите. 

Поредното хлъзгаво предизвикателство по маршрута, което се вписа безупречно с мечтаната за подобни снимки пролетна мъгла! :)

Преминаването от тук седмица по-рано би било невъзможно с буйните води от снеготопенето и напоителните дъждове, които валяха тогава. Сега природата бе по-благосклонна, снегът по високото почти се е стопил.


Водопад Скока неусетно изникна като призрак от мъглата, след изкатерване отдясно на склона по почти отвесен улей. Там вече се засякохме и с официалната от преди години туристическа пътека в червено и синьо, идваща от село Скобелево. Сега тя е затворена и не се поддържа.

Водопад Скока. По информация, около 30м. водопад, който ни напълни очите с носещата се на талази мъгла. Росен и Катя позират за мащаб... :)



Катя и дойдоха малко водопадите и газенето на реката до тук, реши и да се изкъпе. Няма лошо! :)


През Асенова поляна за час бяхме при колата след запълване на енергийните липси, до тук издрапахме за пет часа. Подхода през дерето си е рискован, има доста мечки, нужна е пълна импровизация и внимание при забавата по хлъзгавия камънак. :) Оказа се, че сме изминали 11,2км. На връщане Росен си набра Челъдинки за супа.  Присетих се, че общите ни интереси свързани с преходи по диви места и водопади в миналото реализираха доста продуктивни преходи, за които съм описвал Тук , Тук , Тук.

Често се случва да мрънкам за щяло и нещяло, но тази пролет се отчете повече от доволно! Посетихме девет водопада хванати в пълното им пролетно величие, седем манастира в различни части на страната, а като бонус изкачихме и два интересни планински върха! :) Очакваме месец май и тихо се надяваме на приключенията в него. До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар