четвъртък, 27 юни 2013 г.

Скобелево-Демиркапия-Курткая-Синаница-Гьолтепе-Бялата стена-Тънката Рътлина-Габровница-Скобелево


В бърлогата на мечката

снимка Росен

   Месец юни бях определил за пълноценна почивка в иначе силовата графа на първото полугодие. Разпусках пълноценно и се опитвах да не се набивам във фейсбук средата, уговорките за силови преходи и фотолов на каквото и да било. Обстоятелствата обаче ме намериха от засада и тънко ме подложиха на три планински прехода за по-малко от седмица, два от които дори успях да опиша тук. Явно музата отново изгря след дъждовното начало на месеца и пиковете на горещини догатващи за настъпващото лято. Интересният преход в дивите и непокътнати места на Балкана се очерта да ни съпроводи по горските масиви над село Скобелево и скалистите върхове над тях. Заглавието красноречиво потвърждаваше какво ни очаква - здраво ходене.

Село Скобелево в часовете на свежото утро. Целият ден премина в хладината на облаците над нас, които допринесоха за успешното преминаване по 32 километровата "туристическа" отсечка.
 

Влагата и подходящата почва извадиха на показ даровете от природата - дивите гъби.

Бисерна гъба (Amanita rubescens)

Спирахме и за почивки в стръмната гора.

Преодолявахме изкусителни времеви пречки, с даровете на които ни подлагаше природата. На места плантациите от ягоди заплашваха успеха за изпълнение на прехода, който бяхме замислили да осъществим.

Запасихме се и за в къщи. :)

Скоро излязохме, около скалите в местност Демиркапия.


Във варовиковите скалните процепи се е просмуквала вода. Видяхме и множество пещерни дупки и ниши.


Кую дере отсреща с опожарените гори на резерват Соколна. Там долу в дерето е природната забележителност водопад Скока-30м.

Скални тунели, около арката Демиркапия.

Който може показва как се прави. Илийката в действие.


Връх Курткая (Вълчи камък)


Местността отбелязана на картата като Гьолтепе. Имаше вода като за гьол разположен на площ като тепе. :)

Северните подстъпи на връх Атанас тепе и множеството дерета, които стръмно се изливаха от всяко възможно място. Водата извираше по склоновете, напълнихме си шишетата, докато се чудихме как да пресечем през поточетата


Зли връх - Мазалат 2197м.н.в в днешния ден наистина изглеждаше като "зъл". Скалните великани пробождаха небето, докато черните облачни маси продължаваха да носят разхлада, без да ни развалят разходката с валежи или още по-лошото, което може да се случи посред лято на това труднодостъпно място - гръмотевична буря.

Илия и Росен минаха покрай "Бялата стена", където обядваха в компанията на мечката, която буквално им е изкарала акъла, така поне казаха в последствие, аз в това време вече имах сериозни проблеми с краката, обещаващ повод да се смъкна и да потърся пътеката наречена Тънката Рътлина, извеждаща до Скобелево по долината на река Габровница, а те да затворят слизането на маршрута по съседното ребро.

Гореспоменатата им приятна обедна компания с обитателите на парка - кафява мечка (ursus arctos). По обясненията му, буквално са обядвали на 20-на метра от нея, без да ги усети и са я срещнали на завоя зад скаличките след като са продължили. Почнали са да викат по горкото животно и то избягало. :)))

Аз в това време съм имал участта да слизам в джунглата на т.нар. пътека - Тънката Рътлина. По скучно трамбоване до Скобелево не бях и сънувал - десет километра по път, но трябваше някак да слезем по колите. Получи се приятно и ненатоварващо ходене. :)

1 коментара: