МАРТИН ПЕТРОВ photography: Стената на Вихрен

петък, 14 април 2017 г.

Стената на Вихрен - тур Кулоара, соло

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Кулоара на връх Вихрен - 2914м.н.в., е един от многото катерачни маршрути по северната му стена. Той е и най-лесния за изкачване тур. С Делчо отдавна умувахме, тренирахме и се подготвяхме да се пробваме там и дебнехме времето, за да е що-годе добро и стената да ни допусне. Кулоарът отделя лявата част на Северната стена (Триъгълника) от дясната - (Фунията). Преминаването му през зимата е сравнително лесно, когато снегът е подходящ - фирнован и камъните във фунията са покрити с много сняг. Има два проблемни участъка, които знаехме, че ще ни затруднят, защото през април снегът там липсва. В единия (горния) преди излизане от Кулоара, както предполагахме, сняг почти липсваше и се наложи рисковано откатерване, което без осигуровка можеше да доведе до неприятни последици и за двама ни. Така че не копирайте как ние го правим, а го правете, както вие си знаете! :)

И се запътихме към неизвестното. Цяла нощ прекарана в път до Банско, преход до заслон Казана на челници и лунна светлина, и трескава подготовка за Кулоара. Дремнахме половин час, колкото да оправдаем носенето на тежките спални чували.

Казана на сутринта с малкия, но уютен заслон и величествената стена на връх Вихрен.

Стената на Вихрен.

И ние по нея. Снимки Катя.

Въпреки сериозната подготовка, решихме да катерим соло. И това в последния участък се оказа грешка, защото неосигурени в проблемния участък, Делчо не успя да продължи и се наложи да слиза обратно. Твърде опасно и рисковано... Аз се изкатерих през мек сняг и мокри скали със сечива забити неясно къде над скалата... Котките се пързаляха и по едно време усетих, че се държа на две забити сечива и коляно на скалата. Хубави алпийски котки, динамичното въже, осигурителни ремъци, клеми, примки, други джаджи, и сечива са задължителни за успеха тук... Със свалени ръкавици, за да имаме допир до скалите, ръцете измръзнаха и станаха безчувствени. Въпреки прогноза за слънце, Кулоарът изливаше с вятър сух сняг, който пълнеше лицата и дрехите ни.

Началото на Кулоара от Казана. Преодоляхме скалния оголен пасаж над Фунията, който изкатерихме. Фунията е също опасна от гледна точка на козирките надвиснали над нея от билния ръб на връх Вихрен. Времето беше студено и сравнително безопасно в този участък.

И скоро подхванахме Кулоара.

Кулоара на стената на Вихрен.

Изпитвах и винаги ще изпитвам респект към величието на северната стена на Вихрен. За пръв път катеря по нея и се движа соло към небесата и. Състояние на транс. И мислите забушуваха като малка лодка в откритото море, въпреки че се опитвах да се абстрахирам от абсолютно всичко и да дам максимума от себе си. Мечта да бъда допуснат, която не ми даваше покой в последните дни. Сутринта щеката ми сякаш от магична сила полетя между малкия и големия Казан, докато се качвахме към заслона. Катя си изгуби слънчевите очила, а преди минута Делчо извади фотоапарата си и го изтърва по улея. Всъщност, аз гледах как вадейки апарата, го хвърли на около половин метър нагоре. Дали от преумора, емоции, адреналин, сякаш някаква сила му го отне и прати в бездната. Витаеше едно чувство на страх и несигурност в този ден. Пирин събра от всички по нещо и сякаш постоянно ни предупреждаваше.

Кулоара в средата. Снегът беше калпав и сечивата се забиваха като нож в масло. Котките също не слушаха...

Краят на Кулоара. Доста изморително начинание. Делчо се върна с изключително труден подход и аз останах сам в останалата част.

Вече съм излязъл от тук. Чувство на свобода и притеснение за другаря. Завъртях се до края на Джамджиев ръб и връх Вихрен, и слязох през Премката на заслон Казана.

Кулоара преди излизане над Джамджиев ръб (Джамджиеви скали).

Няколко минути пред паметната плоча.

Връх Вихрен. Час преди да отпътуваме за Банско качих "Притури се планината" на Стефка Съботинова в телефона и си бях обещал да я пусна точно тук.

Вихрен от Премката. Ръбът от връх Вихрен към "Премката" беше навят с нестабилни козирки и заслизах по фирнования склон към нея.

Пирински козици ме изненадаха със завидно спокойствие, докато не чуха подрънкващите железа. :)

Срещата с Делчо. В този ден повече бях щастлив, че го срещнах жив и здрав тук, отколкото че Кулоарът ме допусна. Делчо е стабилен и сякаш има повече опит от мен в подобни подходи, и се притеснявах за него, но знаех че ще се справи.

Пред заслон Казана.

Катя. :)

И може би трябваше да започна с това - "НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ"! :)

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...

- По Пирин... (2012)