Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Връх Гросглокнер (Grossglockner peak) е висок само 3798 м., но е пръв по височина в Австрийската част на Алпите. С веселата група направихме изкачване на връх Гросглокнер по нормалния маршрут, през трите хижи: Lucknerhütte, Studlhütte, Erzherzog Johann hütte и ледника Kodnitzkees glacier, който е разположен между последните две.
   Grossglockner - 3798 м.н.в. по класическия маршрут. Следващата снимка е от кръста на върха. Бързо, стегнато соло и изкачване за 7 часа от паркинга, с преодоляване на близо 2000 метра денивелация. В мъгла, суграшица, динамично време и невероятни гледки, върхът изобщо не беше "поредното предизвикателство" и ми позволи да разбера, че не е шега това, с което се бях захванал. С тръгване от 500 метра надморска височина от китните австрийски селца, преодолях близо 3300 метра положителна височина за деня. Почти бях решен да стигна и до паркинга в същия ден, но приятелите ме разубедиха и останах в хижата под Гросглокнер, за да се насладя на залеза и приятната атмосфера. В движение край водопади в дълбоката долина, ледника, виафератата и въздушния гребен, без осигуровка, определено ще помня дълго време този красив първенец!

    С тръгване от България рано сутринта сме в Австрия привечер. Няма да изпадам много в подробности за таксите, винетките, тунели, мостове и цените на горивата в Европа - солени са за нашия стандарт, но сме пет човека и така става поносимо - дори бюджетно пътуване! :) Слава Богу, пътят ни през Сърбия, Хърватска и Словения, не е белязан с гастербайтерските тълпи и движението е що-годе спокойно. По пътищата в Словения и Австрия има какво да се види и възклицания от сорта на "ах", "йе", "уаууу" са напълно нормални! :) Наоколо могъщите Алпи са прорязали дълбоки долини и планински зъбери, които изникват зад всеки завой. Зелени поляни с китни къщи, цветни градини и спокойствие, присъщо за тези икономически развити държави.

 
   Пристигаме и в къщата за гости, която Иво беше резервирал предната вечер, за да починем от пътя и да се подготвим за другия ден, когато ще поемем към връх Гросглокнер. И тук човек може да съзерцава от верандата с часове, докато си пие кафето. Не пия кафе от близо 6 години, но някаква сила ме изкуши и направих изключение след втората нощувка, като изпих едно горещо кафе без захар, единствено заради гледката към Доломитите и селата, кацнали по зелените хълмове! :) Ванката каза, че било Нова Бразилия. :)

   Правим разбор на събитието. Всички сме в еуфория. Подготвям се за зимните обувки, защото съм решил да се пробвам да достигна кръста на голямата камбана - Гросглокнер (каквото означава в превод името му) в рамките на деня, ако времето позволи и знам, че движението може да ми направи краката негодни, за да продължа! :) В раницата гледам да няма нищо излишно, дори храната беше изпилена. Повече енергийни барове, ядки, домашен хляб, който си направих и взех от България. Имахме устна уговорка за нощувка на Erzherzog Johann hütte - това е третата хижа по маршрута, която се намира в основата на върха и там предлагат и храна. Цените са здраво европейски и видимо никой от австрийците или другите посетители, не са обезпокоени от това. Нощувка = 30 евро, нощувка + вечеря = 60 евро - нормална работа. 

   По път към подхода. Доломитите са на границата между развитите държави Италия и Австрия, а от къщата ни за гости до подхода на паркинга при комплекс Lucknerhaus, ни делят живописни завои - към 80 км, които вземаме за два часа, в компанията на много автомобили, мотоциклети и водопади, които се изливат наоколо. :) Разглеждаме и се чудим как всичко е толкова чисто, подредено, спретнато. Хората пресичат спокойно по пешеходните пътеки, а в супер маркетите са усмихнати и ведри.

   И достигаме луксозния комплекс Lucknerhaus на паркинг, където човек може да си остави колата безопасно. Нагоре от него продължават черни пътища, но има бариера и това е мястото, където автомобилът да ни изчака! :) Намираме се на 1990 м.н.в. - Гросглокнер е на 3798 м.н.в. С малки слизания и изкачвания, които се губят по трасето, до котата предстоят близо 2000 метра възходяща денивелация.

   И тръгваме, а прогнозата е от най-шарените. Слаб дъжд в ниското и сняг-суграшица във високата част на планината, но все пак, успокоение е, че имаме и слънчеви часове. Започва да ни вали още на паркинга и ако така продължи, излизането на ледника и достигането до хижа Erzherzog Johann hütte на 3454 м.н.в. ще е под сериозен въпрос.

   По пътя! Все още няма видимост, но скоро това няма да е така.

   Ванката и Иво на фон на Алпите.

   И пътя, който ако е отворен за движение, ще стане като в България... Добре, че не е! Нас ни очакват стръмните му серпентини, които не щадят колене и стави с тежкия инвентар в раниците! :)

   Свежест и настроение. Наоколо - зеленина и алпийски цветя.

   Насреща е връх Wrenilandspitze - 2918 м.н.в. Разбрах за името и височината от панорамните табели, които снимах на паркинга. Времето за произнасяне = на времето за изпиване на едно кафе! :)

   Достигаме мястото и първата хижа - Lucknerhütte, до която имаше голям трафик по трасето, включително млади родители с деца в колички, възрастни хора и младежи, дошли да пийнат по бира и да хапнат по скара. Във въздуха се носеха кулинарни изкушения, а местните тиролки сервират с настроение, но продължаваме бързо напред. Горе, в облаците е втората хижа - Studlhütte, която се намира на 2801 м.н.в. Реално, само долината преодолява близо 1000 метра положително драпане.

   Табелите в района на Studlhütte. Тук има два варианта за достигане на Гросглокнер. Единият, е подход през ръба stüdlgrat, за който не съм подготвен с нужния инвентар, а и съм сам, а там не може така! Другият - стандартно по ледника Kodnitzkees glacier към хижа Erzherzog Johann hütte.

    Правя панорама на хижа Studlhütte, която подминавам бързо и продължавам напред. Времето все още е под въпрос, слава Богу не вали ситно, както беше при тръгването, с изключение на един участък със суграшица по фератата преди хижата, затова смело мога да заключа, че времето ни/ме пощади в този ден! :) Може би по-спокойна и ненатоварена е Studlhütte, оставаща леко встрани от комерсиалния първенец... (лично мнение). Над хижата - приятен гребен, вероятно разкриващ също добри панорами! :)

   Излизам и в основата на ледника Kodnitzkees glacier. Гледката към първенеца на Австрия е невероятна и респектираща. Това ме зарежда с още сили и настроение за успех. Насреща ме очакват хиляда метра качване в следващите часове в изключително динамично време. От суграшица с ветрове до мъгла с невероятни панорами, разкриващи се за кратки прозорци от време към околния пейзаж, в които бързах да запечатам кадри със смартфона. Не се полакомих да помъкна обемната фоточанта с широкия и телеобектива и така не сгреших. Това щеше да ми коства успешното качване на върха в рамките на деня, а и въобще.

   По ледника Kodnitzkees glacier съм бърз, прибягвам на моменти и много скоро излизам в началото на виаферата към последната хижа и подхода за ръба към върха, за няма и час. Забелязвах три-четири свръзки от по четири-пет човека в далечината, като мравки.

   В края на ледника съм в мъгла и щипещ вятър, но съм прегрял от бързина, емоции и приятната доза адреналин, която ме държи във форма и кондиция. Пия непрекъснато вода, макар и на малки глътки, за да не се обезводня и продължавам напред. Изпреварвам всички още преди фератата, където щеше да стане задръстване...

   Малка част от свръзките, които утре ще направят невероятните тълпи по тесния ръб към върха! Да им "имам" удоволствието от изкачването на комерсиални първенци...

   Гледка към мъгливото представление на връх Гросглокнер. Във въпросното герои няма, а и масовка няма, което е добре дошло! :)

   И хижа Erzherzog Johann hütte, която на слизане обмислях да подмина като малка гара, но останах да нощувам тук с останалите от групата.

   В съботно-неделни дни и през сезона, който кипи с пълна сила в момента, трафикът от водачи с клиенти, свръзки и отделни групи е потресаващ. Стотици хора по тесния ръб, които се бутат, блъскат, викат, настъпват си въжетата и е едно голямо мазало от неприятни емоции. В късен следобед това далеч не е така. Повечето вече са слезли, както се виждаше и решавам да кача върха в следващия час. Бързо, стегнато, соло! Употребих една кока кола и един енергиен бар за целия ден. Това се случи на върха. Остана да разчитам на солидната и качествена закуска сутринта и по-малко от литър вода по път.

   Само двама ентусиасти срещнах, които се качваха. След двеста метра ги изпреварих и захапах ръба, който започва с жандарми и стръмен кулоар.

   Една група слизаше за цялото време, което прекарах по ръба до върха и двама ентусиасти горе, които слязоха преди мен. И изминатия път по мъгливия гребен.

   По ръба. В мъглата се забеляза и силуета на връх Гросглокнер. Моята вече не толкова далечна цел!

   Без въжета, без осигуровки, в мек следобеден сняг и мъгла, стъпих до кръста от въздушния гребен и достигнах целта си за седем часа от паркинга със стиснато в ръка сечиво.

   И гледки се занадпреварваха във всички посоки.

   А мен ме чакаше опасно слизане по размекнатия сняг, в което внимавах и отчетливо премервах всяка стъпка между живота и смъртта...

    Двамата ентусиасти от мъглата на идване. Те се качваха - аз слизах. Душата ми беше заредена и пееше, сърцето препускаше лудо, смразено от ледените мъгли в късния вече час. Имах мерак и сили да сляза до паркинга и да докажа пред себе си, че не са нужни два или три дни, които повечето хора ползват, за да изкачат върха.

   И очакващото ме слизане. Човекът по ръба, огромната хижа в мъглата долу, на ръба, която снимах на идване, мъглата, долината която вече не подксазва за пасторалните села... Предложиха да ги изчакам да се качат и на слизане да ме осигурят към тяхната свръзка, за което им благодаря! Не ги изчаках, защото не ми се стоеше на едно място и с много бавни откатервания слязох на хижата.

   На слизане.

   Ванката и Иво бяха вече на хижата и вечеряли. Обадиха ми се час преди това от ледника към ръба, че ме виждат на върха. Били се разделили с Деси и Сашо и ги изгубили от поглед. Щях да изкача върха и утре, за да ги преведа по ръба с безрезервното условие да тръгнем в 4 ч. Преди всички! Това беше причината да не сляза до паркинга и да остана да нощувам. Деси и Сашо се появиха по-късно и на другия ден слязох, без да качвам втори път върха. Имало е десетки свръзки, снежна буря, която беше обещана от прогнозата в късните часове и много емоции, които дълго време дискутирахме по път към България.

   Утрото този ден е с изглед от хижа Erzherzog Johann hütte. Поемам леденият въздух, приглушен от тракащите железа на десетки свръзки към ръба на голямата камбана. Миговете, в които се чувстваме живи и не можем да имаме, дори да притежаваме всички богатства на земята.

   И ако по-горе бях споменал, че "няма да изпадам много в подробности за таксите, винетките, тунели, мостове и цените на горивата в Европа...", може да спомена няколко думи за ситуацията, около хижата и състоянието и, заедно с цените и атмосферата в планините, като цяло...
   Та, за хижата... Ако започна да говоря за хижите в Алпите, цяла тетрадка ще изпиша. Тази се намира на 3454 м.н.в. Постройката има такава външна и вътрешна изолация, че да се чудиш как е строено, какви майстори са били, как са изнасяни материалите и не са пестили от тях, все пак е строена, когато хеликоптерите са били кът или са се използвали за съвсем други нужди. Към момента всички хижи тук разполагат с нещо като малки лифтове/лебедки, служещи за извозване на храна, отпадъци и персонала. Видяхме да свалят двама души от персонала, завити с одеала. :) Столовата е луксозна, като в ресторант. В помещението и нямате право да си вкарвате раниците. Може да се консумира собствена храна. Малко ме издразни, че не може само да се нощува, а трябва да е в комбинация със закуска или вечеря (закуска+нощувка=33 евро, вечеря+нощувка=60 евро). Цялата екипировка от железа (котки, пикели, инвентари, се оставят в отделна стая, за да няма щети по стени и прочее, и да не се нарани някой - европейска работа)... Столовата светеше, чиниите бяха нови и всички екстри, както и заредени оливиерници. Всичко трябва да се отсервира, а го поднасят с бързина и усмивка. Отпадъците от тоалетната, които слизат в голяма тръба, се извозват също надолу... На Erzherzog Johann hütte няма течаща вода, но е разбираемо, за сметка на това има уреди с дезинфектант, който може да се ползват от всички, с фотоклетки. Отвън на сградата има монтирани аварийни стълби, за да почистват покрива от сняг и лед, както и за слизане през прозорците, ако се наложи. По тези стълби може да се влиза, предполагам аварийно, когато снегове затрупат вратите! Като ходихме на Монбланските хижи, положението беше сходно. На Триглав, също. Триглавски дом=Хотелски дом. Цени и там - 30 евро. Условията, също. Наровете чисти, широки, с пухени възглавници и чаршафи за еднократна употреба. За хижа Хьорлни даже не коментирам, но там цената е близо 300 лв за нощувка със закуска. Покривът на хижа Хьорнли е хеликоптерна площадка! :) Е, че тук, в България няма покупателна способност и хората и т.н., е ясно, но там ги няма и фашкиите на кравите, които унищожават пътеките. Всички животни се намират на обособени поляни, заградени с електро пастири. Дори там, където са животните, им почистват мръсотиите. Няма ги атв-ата, няма ги безумните, прокажени сечища, заблатяванията, няма ги идиотите с пушките, а тук и държавата я няма. :) Сечища ли?! Извозват с огромни, чисто нови камиони дървения материал, но паднал и съсипан от лавините... Не изнасят дървесината, а създават работа, като по малките села имаше десетки фабрики за производство на дървен материал. Хората печелят от планините си, поляните, горите, хижите, отношението си към хората. Всичко е топ! Е, да! ХИЖИТЕ В АЛПИТЕ са възлов елемент от изкачването на върховете. Там трябва да си с лек багаж. Денивелациите са смазващи, разстояния, условия и други екстри... Но и мисленето е друго. Оттам май трябваше да започна! :)

   Ледника. Слизам бързо по бетониран сняг.

   Ръбовете и следи в безкрая, които водят в Рая. Stüdlgrat е насреща. В стомаха ми запърхват пеперуди! :) Мащабите са респектиращи. Забелязват се двама човека в края на снежната следа.

   Гросглокнер на слизане. Бях допуснат и слизах от поредния си първенец. Стъпвах на пръсти върху фирнования все още сняг и сякаш не докосвах земята. Нямаше пришки и мазоли. :) Само няколко часа по-късно се е случила снежна буря, която възпрепятства голяма част от хората да слязат в този ден. Докато чаках Ванката на паркинга, всичко се скри и планината потъна в мъгли и черни облаци. Хеликоптери зловещо летяха нагоре-надолу. Докато чакаме останалите, се чухме и разбрахме, че снежната буря ги е блокирала в хижата, но успешно са изкачили Гросглокнер в навалицата. Това показва, че планината винаги разиграва свой сценарий и не може да се разчита винаги на прогнози. Имах късмет да се кача за ден. Планината беше тази, която ме допусна! Другото бяха неимоверните усилия, желанието, мечти в главата, пеперуди в стомаха, надъхване, амбиции и тренировките, с които интензивно се занимавам и дават все още някакъв резултат...

   Хижа Studlhütte.

   Докато си разцъквам в интернет, с wifi от хижата и малко зареждане с каквото е останало в раницата, времето рязко се променя. Мъгли на талази запрепускат към билото бясно. Времето се разваля, но имам едва два часа до паркинга. Наоколо могъщите зъбери се обличат в облачната си премяна, крави пасат спокойно по чистите, пасторални, заградени алпийски поляни, десетки спокойни хора - нагоре-надолу, за разходка и снимки. Невероятното ни приключение е към своя край...

   Ванката дойде след няколко часа, в които стоях само на пейката с изглед към околната панорама. Хеликоптерът долу направи 30-40 курса до втората хижа, за едва няколко часа, качвайки на етапи цяла цистерна с нафта, за генератори и енергийни нужди и качване-сваляне на провизии. Изглед към връх Гросглокнер, който скоро ще се скрие и ще се "появи" чак на другия ден! :)

   И няколко панорамни табла, които снимах надолу, представящи с имена и височини планини и върховете наоколо. Могъщите Доломити се виждат на длан от Гросглокнер в ясно време. Нямах късмет с това - не се оплаквам! А Доломитите са едно от многото неща в голямата тетрадка с набелязани цели! :) Живи и здрави!

   А един мармот тайно завиваше шоколади... :)

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

    Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

- Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

- Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

- Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

- Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

- Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

- Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

- Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

- Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

- Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

- Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

- Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

- Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

- (Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

- Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

- Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

- Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

- Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

- Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

- Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

- Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

- Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

- Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

- СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

- Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония

 Линкове с приключения зад граница...

- Метеора - Гърция

- Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

- Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

- Религиозен туризъм в Черна гора

- Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

- Македония - манастири и каньони

- Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

- Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

- Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

- Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

- Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

- Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

- Каньон Викос - Гърция

- Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция

- Македония. Културно-исторически туризъм.

- Турция - Одрин

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127