вторник, 16 декември 2014 г.

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall

Старопланински водопади в Сърбия. Гранична и дива Стара планина.

   Сърбия по ред причини не се слави със силно развит туризъм, за разлика от България. Граничното и било е изпълнено с не особено славни времена и райони, в които ако човек се е размотавал в миналото, рискувал да се прости с живота си. Няма много информация за тези водопади, които ще опиша, но ще се постарая да съм по-изчерпателен и ще приложа две гпс следи в края на публикацията. На излизане от ГКПП Калотина посоката следва градовете Пирот и Темска. От Темска се поема към село Топли До. 18 километровата отсечка до отдалеченото гранично село Топли До е в лошо състояние, без обезопасителни мантинели, само тук-там някой знак заплашително подсказва поредицата опасни завои. Пътят следва протежението и дерето на река Яворска. Случи се пътят нагоре да е заледен, а по острите завои водещи до пропастта, не се чувствахме особено комфортно!

   Сутринта както споменах се наложи да обуем замръзналите си обувки, а справката с компютъра в колата догатна защо! :) В непрогледна мъгла взехме Жоро от София, в непрогледна мъгла отпътувахме и до Калотина. Минахме границата и през градовете Пирот, и Темска поехме навътре в гранична Стара планина. 

   Опознавателна табела с водопадите в района, лигите ми потекоха сериозно. От табелата не става ясно кой знае какво, само че рискуваме да замръзнем, ако стоим още тук, беше доста под нулата. Хванахме на дясно към село Топли До и попътно щракнахме манастира упоменат на кафявата табела. 

   В интересен карстов район попътно се снимахме за спомен с този мини водопад и поехме по завоите навътре в планината.

   Сърбия се слави с множество и все красиви манастири и църкви. Този от кафявата табела беше един от тях.

   Черен и непроходим за леки автомобили път навлиза в планината след краят на село Топли До. Ждрелото на река Яворска бе внушително, само на метър от пътя беше отвесна пропаст.

   Покривите на село Топли До останаха в ниското зад нас.

   Ждрелото на Яворска река. В общи линии пътят я следва през цялото време в посока върховете Остра Чука, Бабин Зуб и другите големци от граничното Старопланинско било. За водопадите има опознавателни табели, както и маркировка с червени кръгове по дърветата. Водопадите се намират по маркирани пътеки в дерета навлизащи вляво и вдясно от основното дере. На гпс следата съм отбелязал разклоненията, а в краят на деретата съм цъкнал и точното местонахождение на самите водопади. От тук върховете по билото изглеждаха недостижими. Едва успяхме в светлата част на деня да обиколим три от четирите водопада в района тук, описани по табелите.


   Кацнала на склона махала се радва на вероятно сезонен водопад, подхранен от скорошните дъждове и снегове.

   И поехме към първия Пилски водопад - Piljski waterfall.

   В подножието на водопада.



   Почти на бегом премина целия ни ден, а той беше плашещо къс, тук бяхме около 13ч., а ни чакаха още три водопада по неясен терен в чужда държава, в граничен район! :)

   За водопадите Чунгулски и Курталски също има добра маркировка, стига да не се объркате тук-там, защото на места пътеките са неясни. Иска се добро чувство за ориентация, а при нас и катерене на скали над реките, до които пътеките бяха залети от силните води и с частично заледени камъни.

   Един от множеството малки водопади в дерето към Чунгулски скок. 

   В късния следобед, съсипани от умора и бързане се добрахме тук, в подножието на този красив 40 метров водопад. Бяхме възхитени от количеството вода падаща от отвесната стена. Какви ли зимни занимания биха се случили тук, когато лед скове скали и водопади, умът ми не го побира.........

   Катя и Жоро под скалите на Чунгулски водопад - Cungulski waterfall.




   В съседното дере се спотайва двукаскадния Курталски скок - Kurtalski waterfall. Червената маркировка свърши тук, а ние вече почти с последната светлина се лутахме като ошашкани - къде отляво, къде отдясно по скалите, но се оказа че точно това е водопада Курталски скок. Въпреки това обаче, любопитството ни повлече нагоре по скалите и реката, да огледаме релефа.

   Над водопада по скалите. Опасно и много хлъзгаво!

   Не щеш ли се озовахме и тук. Приятен двадесет метров водопад на десетина минути по-нагоре по реката. Вероятно ако човек продължи още, ще срещне други и други водопади. Голяма дивотия е гранична Стара планина и в Сърбия, и в България.


   Последва стандартното бързане за да излезем по светло от дерето и палване на челниците. В седем без нещо тръгнахме към България. Ето и гпс следите. Топли До-Темска и Водопадите. До Vurnjie waterfall не успяхме да се доберем, но нямаше и начин, бяхме прекрачили лимита! 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар