вторник, 16 декември 2014 г.

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall

Старопланински водопади в Сърбия. Гранична и дива Стара планина.

   Сърбия по ред причини не се слави със силно развит туризъм, за разлика от България. Граничното и било е изпълнено с не особено славни времена и райони, в които ако човек се е размотавал в миналото, рискувал да се прости с живота си. Няма много информация за тези водопади, които ще опиша, но ще се постарая да съм по-изчерпателен и ще приложа две гпс следи в края на публикацията. На излизане от ГКПП Калотина посоката следва градовете Пирот и Темска. От Темска се поема към село Топли До. 18 километровата отсечка до отдалеченото гранично село Топли До е в лошо състояние, без обезопасителни мантинели, само тук-там някой знак заплашително подсказва поредицата опасни завои. Пътят следва протежението и дерето на река Яворска. Случи се пътят нагоре да е заледен, а по острите завои водещи до пропастта, не се чувствахме особено комфортно!

Сутринта както споменах се наложи да обуем замръзналите си обувки, а справката с компютъра в колата догатна защо! :) В непрогледна мъгла взехме Жоро от София, в непрогледна мъгла отпътувахме и до Калотина. Минахме границата и през градовете Пирот, и Темска поехме навътре в гранична Стара планина. 

Опознавателна табела с водопадите в района, лигите ми потекоха сериозно. От табелата не става ясно кой знае какво, само че рискуваме да замръзнем, ако стоим още тук, беше доста под нулата. Хванахме на дясно към село Топли До и попътно щракнахме манастира упоменат на кафявата табела. 

В интересен карстов район попътно се снимахме за спомен с този мини водопад и поехме по завоите навътре в планината.

Сърбия се слави с множество и все красиви манастири и църкви. Този от кафявата табела беше един от тях.

Черен и непроходим за леки автомобили път навлиза в планината след краят на село Топли До. Ждрелото на река Яворска бе внушително, само на метър от пътя беше отвесна пропаст.

Покривите на село Топли До останаха в ниското зад нас.

Ждрелото на Яворска река. В общи линии пътят я следва през цялото време в посока върховете Остра Чука, Бабин Зуб и другите големци от граничното Старопланинско било. За водопадите има опознавателни табели, както и маркировка с червени кръгове по дърветата. Водопадите се намират по маркирани пътеки в дерета навлизащи вляво и вдясно от основното дере. На гпс следата съм отбелязал разклоненията, а в краят на деретата съм цъкнал и точното местонахождение на самите водопади. От тук върховете по билото изглеждаха недостижими. Едва успяхме в светлата част на деня да обиколим три от четирите водопада в района тук, описани по табелите.


Кацнала на склона махала се радва на вероятно сезонен водопад, подхранен от скорошните дъждове и снегове.

И поехме към първият Пилски водопад - Piljski waterfall.

В подножието на водопада.



Почти на бегом премина целия ни ден, а той беше плашещо къс, тук бяхме около 13ч., а ни чакаха още три водопада по неясен терен в чужда държава, в граничен район! :)

За водопадите Чунгулски и Курталски също има добра маркировка, стига да не се объркате тук-там, защото на места пътеките са неясни. Иска се добро чувство за ориентация, а при нас и катерене на скали над реките, до които пътеките бяха залети от силните води и с частично заледени камъни.

Един от множеството малки водопади в дерето към Чунгулски скок. 

В късния следобед, съсипани от умора и бързане се добрахме тук, в подножието на този красив 40 метров водопад. Бяхме възхитени от количеството вода падаща от отвесната стена. Какви ли зимни занимания биха се случили тук, когато лед скове скали и водопади, умът ми не го побира.........

Катя и Жоро под скалите на Чунгулски водопад - Cungulski waterfall.




В съседното дере се спотайва двукаскадния Курталски скок - Kurtalski waterfall. Червената маркировка свърши тук, а ние вече почти с последната светлина се лутахме като ошашкани - къде отляво, къде отдясно по скалите, но се оказа че точно това е водопада Курталски скок. Въпреки това обаче, любопитството ни повлече нагоре по скалите и реката, да огледаме релефа.

Над водопада по скалите. Опасно и много хлъзгаво!

Не щеш ли се озовахме и тук. Приятен двадесет метров водопад на десетина минути по-нагоре по реката. Вероятно ако човек продължи още, ще срещне други и други водопади. Голяма дивотия е гранична Стара планина и в Сърбия, и в България.


Последва стандартното бързане за да излезем по светло от дерето и палване на челниците. В седем без нещо тръгнахме към България. Ето и гпс следите. Топли До-Темска и Водопадите. До Vurnjie waterfall не успяхме да се доберем, но нямаше и начин, бяхме прекрачили лимита! До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар