неделя, 7 декември 2014 г.

Белащински манастир, Кукленски манастир, Горноводенски манастир, Араповски манастир, Мулдавски манастир

   В покрайнините на шумните градове Пловдив и Асеновград, в близост до малки селца, по стръмни пътища в гънките на планината, се гушат много красиви манастири. Ако човек, който не живее до тези градове, успее да обиколи дори една десета от всички храмове, манастири, църкви, аязмота и т.н. в този широк район в живота си, значи е успял да направи много! :) Толкова много съм гледал картата спирайки с поглед върху тези пет манастира, а все нямаше време, или съм минавал транзитно покрай табелите за селата водещи до тях. Сега обаче, в обявеното бедствено положение в голяма част от цялата страна, поех натам. Имах да уплътня време до следващите обекти по проекта Изгубените Родопи, както и да изчакам дъждовната серия да поутихне. В годините, късайки нерви в дебнене да не разсърдя някоя монахиня или поп, прозрях едно. За да е на спокойствие човек и да не го хванат в крачка с големия и шумен фотоапарат, (на повечето места изрично е упомената забрана за това) е добре да иде именно в такова време - мрачно, дъждовно и неприветливо. Всички изпокрити пазят топлината на печката, а аз снимам на спокойствие! :)

По кални, с течащи реки и на места срутени пътища, ме свари ранното утро до портите на светата обител - Белащински манастир "Св. Георги Победоносец" над село Белащица.








Църквата в двора на Белащински манастир "Св. Георги Победоносец". Освен, че разлаях кучето, всичко явно си въртеше часовниковите стрелки в обичаен ред тук. Тишина, спокойствие и от време на време някой посетител! :)

Все пак на излизане, изпълнил кадрите от тук, бях заловен от едната монахиня, която ми каза, че Канонът не позволявал да се прави така. Моят Канон позволи! :) Казах учтиво довиждане и поех по пътищата в неприветливото време. Чакаше ме тежък ден в Източните Родопи. Равносметката показа, че днес съм навъртял над 320 км. в дъжд и мъгла по пътища със завои и реки отичащи потопа от предните дни по тях...

Скоро паркирах пред портите на Кукленски манастир "Св. Св. Козма и Дамян". Стандартният път водещ до там беше пропаднал, а аз пропаднах през ниви и черни пътища стигайки до новия път водещ на празния паркинг...

И тук атмосферата бе богато гравирана с тишина и забрани изписани тук и там по луксозни табла...



Серията спокойствие и липса на съскащо присъствие в опит някой да бъде заловен как щрака на всички посоки, ме посрещна и тук. Манастирите са ми фотографска слабост и само чакам удобен момент като този в днешния ден, с подобна метеорологична обстановка и изпадам в стихията! :) 

Времето беше разкошно за фотографии, това бих посъветвал всеки начинаещ искащ да направи интересни снимки на манастири! 




Интересен фрагмент от интериора тук! :)

Подгизнал до кости, триещ непрестанно челната леща на фотообективите, поех към следващото селце и Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита". Устроен паркинг и голяма стена посрещат посетителите тук.

Мъглата направо ме изкъртваше. Църквата в двора на манастира, който бе ограден отвсякъде с на вид непристъпни зидове.




Като изключа набиващите се в очи климатици, обстановката беше в задоволителен ретро стил! :)

Камбаните в двора на манастира.

Излезе учтив господин! Попита ме искам ли да отключи църквата, да запаля свещ. Уви, нямах/не разполагах с необходимото време, а и доста свещи трябваше да запаля, за да изкупя всички грехове, които натрупах до тук в този ден снимайки като картечар "спазвайки" забраните! :) 

Мокрите камъни по двора..... Абе, лошото време и фотографията са неразделни другари, но това е друга тема... :)


Подгизнал до кости се отправих към следващата света обител - Араповски манастир "Света Неделя". Буксувайки в кал и коловози, допълзях по наводнения път и до тук. Сякаш щеше да се получи така, че докато по тези места вероятно идват хиляди хора, аз да бъда съвсем сам. 

Поляните срещнаха високите ми обувки с вода до над глезените. Сериозни количества дъжд са се излели в Родопите през отминалите няколко дни, което обяснява това да съм сам и тук! :) Понякога ми е скучно така, но ехидно се забавлявам, че съм на практика неповторим в доста от начинанията си! :) :) :) На следващата вечер щях да газя в дерета до кръста измъквайки се от Източните Родопи и пещерата Гоук Ин, докато на стотина метра от мен река Арда помиташе всичко по своя път...


Доста контрастно е тук. Старинно от една страна, от друга с частични реставрации, жалко че всичко се руши с времето подложено на стихиите и че е нужна намеса за поддръжка в модерен стил.






Макар и подгизнали, животинки щъкаха по двора в присъствието на ретро каляски и един фотограф! :)

До манастира има малко Аязмо. 

В неспирно ръмящ дъжд и мъгла достигнах Мулдавски манастир "Света Петка", но след като предварително се набих по погрешка в задръствания в Асеновград, каране на задна по тесни улички и всички екстри... 

Мулдавски манастир "Света Петка". Пожар в модерно време е съсипал голяма част от светата обител...


Аязмо в близост до манастира.

Портите на манастира.

Целите на Дякона Левски увековечават с мисли стените на манастира. Ако дори само един от нашите "управници" беше такъв, щяхме да сме излязли от калта отдавна... Не, че има място за сравнение...


Частична реставрация в модерен стил на една от стените на Мулдавски манастир "Света Петка".



С тази мъглива гледка заредих душевните батерии и повече от доволен се запътих по работа към Изгубените Родопи и мистиката там. Пещери, дерета, скални гробници, изоставени и призрачни села, скални светилища! Всичко това намерих с цената на много трудни следващи дни, изпълнени с препятствия, лошо време и много, ама много упоритост! :)


Линкове към останалите първа, втора, третачетвърташеста и седма част от поредицата...

Много манастири в България за съжаление не успяват да последват съдбата на тези, тъй като се рушат във времето от липса на средства. Такива са Маломаловски манастир "Св. Николай". за него съм писал в тази публикация. Долнобешовишки манастир "Св. Архангел Михаил", за който съм писал ТУК, които нямат стопани. За други като Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУК и Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК липсват средства.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01


Няма коментари:

Публикуване на коментар