понеделник, 22 декември 2014 г.

Спортна база Белмекен - връх Зъбчето - връх Ибър


   Тази част на Рила, около Белмекен и съседните върхове е толкова капризна, че прозорецът който ни отвори се яви като безценен подарък. Плануваният преход до хижа Заврачица от спортна база Белмекен се оказа голям залък, защото с Катя се бяхме натоварили с тежко зимно оборудване за спане на открито и не на последно място - тръгнахме късно. Не, че нямаше да стигнем по тъмно на челници на хижа Заврачица, но се съобразихме и с метео прогнозата... Снегът беше крайно неподходящ за снегоходки и както щеше да се разбере скоро, няма да я докараме до никъде. Тръгнахме почти по обяд и в ранният следобед не бяхме напреднали никак. Прогнозата за утре гласеше нахлуване на студен атмосферен фронт със снеговалеж и ураганни ветрове по билните части в планините. 

   Пътеката за връх Ибър, направлението е хижа Заврачица. Времето слънчево-чудно! Тези върхове, както казах са много капризни, Делчо спомена за някакви четири опита към връх Ибър и все в мъгла, вятър и нулева видимост.

   Малко по-нагоре се показа връх Белмекен, а да хване човек това във фотообектива си, е радост за очите.

   Тежката, пълна до горе раница ми подсказа за липсата на какъвто и да било тренинг! Още под връх Зъбчето, бях изплезил език. Делчо и Мария ни чакаха на завет под скалите с леките си раници. Катя остана много назад... Разпокъсана група в зимна планина си е опасна комбинация...

   Връх Зъбчето е фотогеничен с кръста горе.

   Язовир Белмекен и белеещият се вляво склон на връх Белмекен.

   Излезли на билото сложихме снегоходките, но не пропуснахме да позяпаме към върховете в далечината.
 
   По билото.




   Пустинна е тази част на планината. Закъса ли го човек тук, спукана му е работата.




   Стигнахме в подножието на връх Ибър. Тук до този подветрен камък предлагах да останем с Катя на палатка. Добре, че не го сторихме. Утре в ранни зори планината щеше да освирепее..... Не ми се мисли как щях да прибирам палатката в ураганните ветрове и да слизаме към Белмекен...

   Захапахме стръмнината.

   Делчо тества новата си пухенка, подухваше неприятно, а и без тежките раници топлещи гърбовете ни си беше некомфортно само с тънките наилонови якета.

   Някой се сети да ме снима с моят фотоапарат. :)

   Набрали височина започна да ни се открива картина към Белмекенското било с върховете, около него. Интересен е целият траверс там (Белмекен, Премката, Равни Чал, Сиври Чал, Каменити Чал, Орта Чал), който направихме лятото за ден.



   Следите ни...

   На връх Ибър.

   Имаше нужда от загрявка. И почнахме! :) Който се добра до чудния коняк, намаза! :)

   Странно излъчване има Делчо, когато бива сниман до надгробни плочи, но и тук на връхната кота ми направи впечатление това.

   Доста се поотпуснах със снимките в посока Белмекен. Гледката ме радваше особено. Яли сме им попарата на тези върхове и сме бъхтили до тях в непрогледна мъгла и ураганни ветрове без да видим нищо!

   Плочата на връх Ибър.

   И заслужен кадър в посока Мусала и околните върхове.



   Снежната козирка на връх Ибър.

   Изглед към Белмекенското било от снежната козирка.


   Навръщане останах сам, исках да чакам залеза, но щях много да се забавя. В ниското съм заловил мащаба с тази главозамайваща гледка. Двете фигурки вляво на кадъра по лавиноопасният в определени случаи склон и вдясно едва доловимата, ако се вгледате продължително фигура на Катя, която стигна дотам. Вижда се и камъка под билото като малка черна точка, където оставихме тежките раници и където замислях да бивакуваме.





   Връх Ибър по залез от пътеката на връщане.


   Скоро палнахме и челниците.

   Аз и Катя останахме на спортната база с една единствена цел, да изкачим връх Белмекен на следващият ден, а Делчо слязоха на хижа Христо Смирненски. Планината обаче реши друго и ни показа капризите на времето отново.

   Докато на някои още им се спеше, други отдавна играеха на воля в снега. Ветровете силно свистяха, чувайки се ясно още през нощта. Отначало като единични пориви, в последствие с пълна мощ.


   Белмекен, с каквото започнах публикацията, е контрастен. Суров, капризен и понякога смъртоносен. Едва крепящи се до язовирната стена от бурните пориви на вятъра, се снимахме за спомен. Планината подсказа, че е безумно да правим каквито и да било опити за изкачването на върха. За пореден път видяхме, как времето се променя за миг и от приятно за разходки, може да се превърне в терен за оцеляване.


   Малко по-късно вятърът ни разказа играта в ниските части на Родопите край връх Милеви скали, който изкачихме в късният следобеден час за компенсация. :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

 До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар