понеделник, 25 ноември 2013 г.

Връх Белмекен през зимата

Спортна база Белмекен, язовир Белмекен, връх Белмекен, заслон Помочена поляна ( Лева река ) връх Белмекен, Спортна база Белмекен


   Този път се "поошляпахме". За добро утро в ниското есента напираше, все едно е началото на октомври. Виолетовите облаци на преден план ни завихряха представление. Смятахме да се пробваме да изкачим връх Белмекен – 2626 м.н.в. С 39 километровият преход, зимна Рила за пореден път ни показа колко мънички и раними частици сме. Екипирани до зъби, облечени до кости с най-модерните и надеждни 'играчки', атакувахме билото на Рила в свирепите условия, на които ни подложи. Непрогледна мъгла, насрещен силен до бурен вятър набиващ като ножове ледените късове на зимната виелица и снеговалеж.

Налазвайки към местността, красивият изгрев ни завари по средата на пътя.

По пътеката към връх Белмекен.


По откритото било върлуваше зимен ураган носещ така очакваната от всички снежна и пухкава премяна.

Започва се...

На връх Белмекен вятъра си поигра с нас, попремръзнахме в опити за снимки. 

Язовир Белмекен сърдито ни приветства през целият ден. Тежки облаци са надвиснали над водата.

Язовирната стена.

Заслон Помочена поляна , ( заслон Лева река )  в който с работещата печка и хубави спални чували изкарахме добре.

Утрото стелеше тежки мъгли над селца и долини.

А кристалната видимост ни обнадежди за повторното изкачване на връх Белмекен - 2626 м.н.в.

Катя се задава като ураган в пустиня :).


Час по-късно набрали височина излязохме в свирепото обятие на побеснялата планина. Вятъра с бурни пулсации ни мяташе на ляво и дясно. С върховна мощ Рила ни разкри могъщество и власт.


На 2500 м.н.в. не било за човеците, така казва Иво Чолаков. Решихме да проверим.


Навигацията ни изведе на откритото било. Панически мисли пробождат главата, какво ли би било ако техниката откаже дори за миг. Борбата беше безмилостна. Поклон пред майката природа. Екипирани до зъби, сковани в лед и самота, борба и дръзновление пълзим в безкраите красиви, бели и свирепи. Ослепителна белота, оглушителен рев на стихии... Шшшшш...... поклон пред майката земя!


На връх Белмекен вятъра беше ураганен, почти се бяхме разпиляли. Нямаше я онази привично идилична картинка с хълмове и вековни гори, наобиколени от ромолящи потоци и язовири. Нямаше ги птичките, суетата, суматохата в дефектиралият град. Само тези три малки частици бяха тук заложили и всичко, и нищо - днес и сега!

Долу доохладих антифриза, доста се бях поошляпал. Вятъра и адреналина действат като стимулант в часовете на борба. После човек влиза в нормален режим и се скапва за нула време.

Еха, ама не можахме да си направим снежни човеци, но пък в последствие снимките ни оприличиха на такива... :)

И показанието на картата.

*******************************************************************************************************

Няма коментари:

Публикуване на коментар