вторник, 19 ноември 2013 г.

Хижа Вихрен, Жабешкото езеро, Дълго Бъндеришко езеро, Тодорини очи, връх Малка Тодорка, хижа Демяница, връх Голяма Тодорка


   Красива и дива е Пирин планина, приятели, а в дните между сезоните планината сменя окраска и като хамелеон изменя цветовите гами: хем пощипва с ноемврийските мъгли, хем пък закачливо и закратко дарява сетивата в кристални гледки, които се простират надлъж и нашир, и меки пастелни тонове преливащи там.

Докато пътувахме в непрогледна мъгла и се приготвяхме за прехода.

По пътеката за хижа Демяница времето се измени коренно и мъглата натежа над долини и градчета. Радостно зачуруликахме по пътеката.

И по пътеката...


Жабешкото езеро и Муратов връх, който наднича в далечината.


Дълго Бъндеришко езеро, над което набираме височина по виещата се на серпентини пътека за връх Малка Тодорка.


Дълго Бъндеришко езеро и Муратов връх в дясно на кадъра.

Изглед от пътеката към Стражите, Каймакчал и Василашките езера. Тук времето се изменяше типично по ноемврийски: къде се забулваше и щипеше, къде се изясняваше. А аз снимах новогенерирал се облак. :)


Жегата при изкачването е непоносима, изглежда като нереално, но спътниците ми се разхвърляха. На Делчо през целият преход така и не му отвори термостата. :)

За сметка на това бяхме подготвили екшън, който прогнозирахме да извършим.

Мъгли.............................................................


Пред "телевизионните екрани" драги зрители. Отучих се да гледам телевизия, тя е нереална! Реалността е такава каквато си я направим. Новините, също! Планината ни показваше суровата си и неподправено чиста красота, на която не можехме да устоим. Тя ни караше да застиваме като измръзнали... Ей ги Стражите, Каймакчал, Типиците....., Василашките перли на циркуса Василашки езера....... Пирине, Пирине....... Красив и див си, Пирине.......

Изкачваме каменното поле на котата Малка Тодорка.

Очите на България, през погледа на пътеката - красивите Тодорини езера (Тодорини очи).

Швейцария ли!?

Като гейзери се носеха над долината им новогенерирани мъгли.




След нощувка в хижа Демяница се опитахме да се вкараме в екшън, и да стигнем Типиците по най-ненормалният начин, през едно от Василашките езера. Мисията, както и късият ноемврийски ден ни пошепнаха да оставим намеренията за летните и дълги дни. Все пак емоция и адреналин не липсваха, както казва Делчо "изядохме хурката". :)


Изкачихме и връх Голяма Тодорка, докато езерата се криеха дълбоко в гънките на тази толкова красива част на Пирин.

Изгледа от връх Тодорка към връх Вихрен е зашеметяващ. Тайно се надявах най-накрая да се вкараме в екстремизма, който прогнозирахме и да използваме алпийското оборудване, което носихме, но уви. Улеите бяха много леко засипани с топящ се, а не фирнован сняг, както очаквахме. 

И в посока цялото Пиринско величие......... Върхове, върхове.....

Е, нищо! Планината ни дари с гледки, гледки, гледки......... И ние и благодарим! :)

И някаква "що годе" извадка от картата, къде сме се въртяли в двата дни...

Лека от мен! :)

2 коментара:

  1. Останах без дъх! Третата снимка на Тодоркините езера е впечатляваща, нереално красиво! Поздравления!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Много красива е тази част на Пирин, а как само се различават цветовете на Тодорини очи в различните метеорологични условия. Поздравления за цялата серия!

    Ивелина Литкова

    ОтговорИзтриване