понеделник, 11 ноември 2013 г.

Заслон Страшното езеро

   Заслон Страшното езеро, Страшното езеро и алпийските върхове, около и след тях по веригата - Купените, (малък, среден и голям) Ловница, Злия зъб, Иглата, Двуглав, Орлето, Камилата, Мальовица....... места, които неимоверно биха оставили без дъх (и в пряк, и в преносен смисъл) дори най-опитните и способни планинари, и алпинисти. Района е прекрасен, страховит и величествен. С това изречение може да започне всеки, докоснал се до този прекрасен алпийски свят. Острите алпийски върхове се оглеждат в огледалните води на дълбоките езера, докато в злокобната тъмнина по сенките на непристъпните улеи се отцепват каменни и ледени полета, и се свличат с мощ в долината.

Това е само малка част от това, заради което бих идвал тук отново и отново. Страшното езеро и района са като еликсир за сетивата, пожелавам на всеки да се пребори поне веднъж за тази красота... и да стане свидетел  на гледките, с които дарява.

В общи линии планувахме да преспим в заслон Страшното езеро и на другият ден да направим изкачване по алпийските върхове в района. С нощен преход до заслон Страшното езеро се установихме в подножието им, и с железарии в ръце (стативи, моноподи и т.н.) атакувахме кристалното ноемврийско небе. :)

Пет минутните експонации в комбинация със светещите челници заформиха интересни кадри.

От другата страна заслончето придаваше уютна атмосфера със свещичките на прозорчето и бумкащата печка (добри планинари бяха подготвили клек за печката). Ние разбира се върнахме жеста и набавихме двойно количество за бъдещите посетители, както е редно да се прави и всеки да пренощува приятно, и уютно в студените зимни дни на негостоприемната планина.

Само да добавя че попремръзнахме, никак не се долавя от снимките, но си е студено. Ноемврийските нощи са кристално ясни и още толкова мразовити. :)

Имахме си компания в заслончето, въпреки че бяхме само нашата компания. Стопанинът г-н Мишок, който се оказа възпитан за да не ни разрови раниците и достатъчно шумен за да ни държи на щрек. :) Опаковахме се в спалните си чували и задрямахме сладко с чуващият се навън новопоявил се вятър.

Събудих се още в пет..... Мира не ми даваше какво ще преложи утрото и светлината багреща за миг острите зъбери. Безоблачните утрини не предлагат много, но се възползвах и от малкото. Ловница беше заловена как примамва първите слънчеви лъчи. Останалите в заслона се натискаха още по спалните чували...

Следва да преминем по почти цялото било изглеждащо така, което определено заслужава отделна и подробна публикация.

3 коментара:

  1. Заслона е много приятен :) Аз последно бях там миналото лято, но знам, че мои познати ходиха и ремонтираха това лято :)

    ОтговорИзтриване
  2. И ние ходихме лятото, всичко в заслона е както трябва да бъде, дано и за в бъдеще е така! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ами да - дано ! Но то дотам пътя не е много лесен, така че няма да има прекалено голям наплив от хора :)

    ОтговорИзтриване