понеделник, 8 декември 2014 г.

Харман Кая - Адам Кая - село Сладкодум - Абразивните кладенци - скалните гробници край село Пчелари - пещера Гоук Ин

ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ  ЧАСТ 5 - Бедствено положение.

   Няколко области в страната бяха в капана на зимата. В северозападна България снегове затвориха проходи и откъснаха села от света. В южна, наводненията изливаха реки по пътищата. В такова време тръгнах да търся Изгубените Родопи! В мъгла, дъжд, пълни с вода дупки по пътищата и свлекли се земни маси поех по трудния път! Денят се очерта дълъг и изпълнен с предизвикателства. По прогноза, едва след обяд щеше да се отвори прозорец и да спре да вали. Запълних преди обедната дупка с ранно тръгване, минавайки покрай няколко манастира, които буквално са покрай пътя, но никога не бях посещавал.

След това, вече навъртял солиден километраж заради свлекли се пътища и търсене на алтернатива, запъплих към град Кърджали и Родопите. Едва в късният следобед стигнах в село Равен. Не знаех къде се намира "Човекът", скала нарочена за светилище, с името Адам Кая. Обикалях призрачните и пусти улици с течащи реки - питах тук, питах там, всички вдигаха рамене. Тръгнах в посока махала/село Долна Чобанка. Не щеш ли насред път срещнах пастира Лютви. Човекът се оказа сговорчив и се качи в колата да ме заведе до някои от скритите части на светилището Харман Кая, а после и до Адам Кая! Усмихваше се странно, защото му вметнах как никой не знаел за "Човекът" Адам Кая! :) Но не толкова странно бе това, колкото това, че още с влизането си в колата, ми подаде част от еленов рог. Очите ми буквално светнаха. Такава находка търся с години по дивите места на България, с години......... Лютви се яви като месия и просто така от сърце ми даде рога, който явно току-що бе намерил в гората. Оставаше час до тъмнината. Без този човек щях да изгубя ценно време и да се наложи да остана в село Равен още един ден, за да търся и снимам Адам Кая, който знам че е на пет минути пеша от колата и последните къщи в селото. Но село Равен е дълго, с множество черни пътища извеждащи до последни къщи вляво и дясно......... Странно излъчване имат Родопчаните. Не искат нищо в замяна, а само се подсмихват като разберат как някой е пропътувал 500км. за една снимка на скали! :)

Бързо въведен в местната обстановка започнах "нащракване" в мъгливото време на светилището Харман Кая. Скали, отвори, кладенци в скалите и пещера скрита от повечето туристи в основата на масива.


Кладенци изкопани върху скалите.




Релефни форми върху скалите на светилище Харман Кая.


Скални гробници може би.

Изгледа към долината.


Тревна площадка до скалните отвеси.

С Лютви сме в подножието на скалите до пещерата между двата скални масива.

И самата пещера.




Без пътека, по хлъзгави скали минути по-късно стигнахме скалното светилище Адам Кая, по прякор "Човекът". :)






След по-малко от пет минути всичко потъна в мрак и непрогледна мъгла идваща от долината. Родопите, макар и на ръба на светлата част ми показаха част от своите тайни. Бях доволен! Изпратих водачът си и по тъмно поех по пътищата към село Морянци и изгубеното, обезлюдено село Сладкодум. На няколко пъти почти излязох от пътя, въпреки че се движех с 15-20км/ч. Толкова гъста и коварна беше мъглата. Стигнах в село Морянци късно през нощта. С приглушено осветление, кални улици и мъгла ме срещна обстановката тук. Всичко ми беше дошло в повече и исках само да се наспя. Разпънах си палатката. Чакаше ме ставане в 4 часът. Исках да измина двучасовият преход до село Сладкодум в тъмнината и на развиделяване пред мен да изникнат призрачни останките на някогашни домове.

Петлите изтрещяха още в 3 и изнесоха такъв концерт, на какъвто не бях ставал свидетел... Отначало грачещи като стари врани, в последствие с разпяти и меко-звучни гласове! :) Направи ми впечатление, че петлите са 1:1 като кучетата! :) Един да се обади и предава заразата към всички останали дворове! :) Така де, не ме оставиха да спя. Събрах си палатката и мислите, и поех по черен коларски път пълен с кал и коловози с отичащи се води... Газейки до над глезените си, оставих зад себе си мъждукащите прозорчета на село Морянци. Мъглата беше толкова гъста, че постоянно губех пътя от очи!

И точно както го бях замислил, на развиделяване бях там. Сигурно повечето от вас биха ме помислили за луд да газя в кал до уши по тъмно, далеч от дома..... Атмосферата по тези места е неповторима. Къщи, пусти пътеки, зидове, призрачни стълбове.

Улиците тънеха в кал и разруха.

Имаше един филм за атомната електроцентрала Чернобил и призрачният град ПРИПЯТ. Изписвайки думите град Припят в търсачките човек настръхва... Там са изселили принудително и без много много обяснения хората от обсега на убийствената радиация за няколко дни с десетки автобуси. Тук се разиграва същият сценарии! Бавно и сигурно!

Тогава човек, замислил се по-дълбоко имало ли е смисъл да стане толкова рано в мъглата, да се подложи на всички несгоди и да се изгуби за малко тук. И още с изваждането на статива изникват сцени в съзнанието, неизбежно е! Сладкодум не е село, в което сладки думи са се носили от уста на уста! Тук животът е бил на ръба.

Подобно на много други села като Орешари, сцените се повтарят. Трудно ми е да снимам и тук!








Детски смях е огласявал планината. Баба викаща внучетата си с топли мекици през прозореца. Въпреки, че и на децата не им е бил лесен живота и са започвали да работят от малки, направих именно тази асоциация.






Камина грееща преди Нова година във всички домове, пухкав сняг. Нали скоро е Коледа. Тези които са живяли тук, по празниците често се връщат в спомените си...


Все по-трудно намирах иначе изобилстващите позиции и композиции. Бях изморен от гледката, можеше да остана и цял ден тук. Шан Кая е скално светилище до село Сладкодум. Намира се някъде тук, в мъглата, до южната му махала. Без гпс координати на светилището, Родопите казаха последната си дума! До тук си! Хубавото е, че по тези места човек винаги оставя по част от себе си и има за какво да се връща отново и отново.

В тишина запалих колата и тръгнах към язовир Студен кладенец и абразивните кладенци там.








В търсене на отминали времена се озовах през калните терени в подножието на масива Кара Ин край село Пчелари. Масивът е интересен, но с неподдържани и с неясни пътеки.









Пещера Гоук Ин е интересна с това, че на скалите над нея са издълбани трапецовидни скални ниши. Този път с цената на сухите си крака, газещ до над колене в буйните дерета стигнах пещерата. Не ме питайте как! :) Природата бе като обезумяла в тези два дни, а студеният декемврийски ден ми доразказа играта! След дъждове е трудно достъпна. Има слизане от асвалтов път по неясни и немаркирани пътечки, по които по-безболезнено се качих на връщане към колата. А и имах опасения да не окъснявам пак, а да сготвя вкусни наденички с тъмно пиво в районът на село Широко Поле... :)






Почти по сумрак, напазарувал солидно количество кулинарни продукти, щурмувах базовият си лагер в село Широко Поле. Оказа се за пети път тази година. Приятелите ми казват, че имам любовница в това село, хаха! :) Черешката на тортата беше огънят, който с всички позволени и непозволени средства (стари въздушни филтри, моторно масло, хидравлична течност) не успях да запаля! :) Но пък цяла нощ ме валя проливен дъжд, добре че бях на сухо и топло в уютната палатка сгушен в чувала. Имах време да отпивам бавно от еликсира и да боцкам от наденичките, освежавайки мислите си за следващият ден. Починах си и се наспах хубаво. От това по-добре няма накъде. До скоро! Поредицата е с продължение!

Няма коментари:

Публикуване на коментар