Харман Кая - Адам Кая - село Сладкодум - Абразивните кладенци - скалните гробници край село Пчелари - пещера Гоук Ин

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ  ЧАСТ 5 - Бедствено положение.

   Няколко области в страната бяха в капана на зимата. В северозападна България снегове затвориха проходи и откъснаха села от света. В южна, наводненията изливаха реки по пътищата. В такова време тръгнах да търся Изгубените Родопи! В мъгла, дъжд, пълни с вода дупки по пътищата и свлекли се земни маси поех по трудния път! Денят се очерта дълъг и изпълнен с предизвикателства. По прогноза, едва след обяд щеше да се отвори прозорец и да спре да вали. Запълних преди обедната дупка с ранно тръгване, минавайки покрай няколко манастира, които буквално са покрай пътя, но никога не бях посещавал.

След това, вече навъртял солиден километраж заради свлекли се пътища и търсене на алтернатива, запъплих към град Кърджали и Родопите. Едва в късният следобед стигнах в село Равен. Не знаех къде се намира "Човекът", скала нарочена за светилище, с името Адам Кая. Обикалях призрачните и пусти улици с течащи реки - питах тук, питах там, всички вдигаха рамене. Тръгнах в посока махала/село Долна Чобанка. Не щеш ли насред път срещнах пастира Лютви. Човекът се оказа сговорчив и се качи в колата да ме заведе до някои от скритите части на светилището Харман Кая, а после и до Адам Кая! Усмихваше се странно, защото му вметнах как никой не знаел за "Човекът" Адам Кая! :) Но не толкова странно бе това, колкото това, че още с влизането си в колата, ми подаде част от еленов рог. Очите ми буквално светнаха. Такава находка търся с години по дивите места на България, с години......... Лютви се яви като месия и просто така от сърце ми даде рога, който явно току-що бе намерил в гората. Оставаше час до тъмнината. Без този човек щях да изгубя ценно време и да се наложи да остана в село Равен още един ден, за да търся и снимам Адам Кая, който знам че е на пет минути пеша от колата и последните къщи в селото. Но село Равен е дълго, с множество черни пътища извеждащи до последни къщи вляво и дясно......... Странно излъчване имат Родопчаните. Не искат нищо в замяна, а само се подсмихват като разберат как някой е пропътувал 500км. за една снимка на скали! :)

Бързо въведен в местната обстановка започнах "нащракване" в мъгливото време на светилището Харман Кая. Скали, отвори, кладенци в скалите и пещера скрита от повечето туристи в основата на масива.

Кладенци изкопани върху скалите.

Релефни форми върху скалите на светилище Харман Кая.

Скални гробници може би.

Изгледа към долината.

Тревна площадка до скалните отвеси.

С Лютви сме в подножието на скалите до пещерата между двата скални масива.

И самата пещера.

Без пътека, по хлъзгави скали минути по-късно стигнахме скалното светилище Адам Кая, по прякор "Човекът". :)

След по-малко от пет минути всичко потъна в мрак и непрогледна мъгла идваща от долината. Родопите, макар и на ръба на светлата част ми показаха част от своите тайни. Бях доволен! Изпратих водачът си и по тъмно поех по пътищата към село Морянци и изгубеното, обезлюдено село Сладкодум. На няколко пъти почти излязох от пътя, въпреки че се движех с 15-20км/ч. Толкова гъста и коварна беше мъглата. Стигнах в село Морянци късно през нощта. С приглушено осветление, кални улици и мъгла ме срещна обстановката тук. Всичко ми беше дошло в повече и исках само да се наспя. Разпънах си палатката. Чакаше ме ставане в 4 часът. Исках да измина двучасовият преход до село Сладкодум в тъмнината и на развиделяване пред мен да изникнат призрачни останките на някогашни домове.

Петлите изтрещяха още в 3 и изнесоха такъв концерт, на какъвто не бях ставал свидетел... Отначало грачещи като стари врани, в последствие с разпяти и меко-звучни гласове! :) Направи ми впечатление, че петлите са 1:1 като кучетата! :) Един да се обади и предава заразата към всички останали дворове! :) Така де, не ме оставиха да спя. Събрах си палатката и мислите, и поех по черен коларски път пълен с кал и коловози с отичащи се води... Газейки до над глезените си, оставих зад себе си мъждукащите прозорчета на село Морянци. Мъглата беше толкова гъста, че постоянно губех пътя от очи!

И точно както го бях замислил, на развиделяване бях там. Сигурно повечето от вас биха ме помислили за луд да газя в кал до уши по тъмно, далеч от дома..... Атмосферата по тези места е неповторима. Къщи, пусти пътеки, зидове, призрачни стълбове.

Улиците тънеха в кал и разруха.

Имаше един филм за атомната електроцентрала Чернобил и призрачният град ПРИПЯТ. Изписвайки думите град Припят в търсачките човек настръхва... Там са изселили принудително и без много много обяснения хората от обсега на убийствената радиация за няколко дни с десетки автобуси. Тук се разиграва същият сценарии! Бавно и сигурно!

Тогава човек, замислил се по-дълбоко имало ли е смисъл да стане толкова рано в мъглата, да се подложи на всички несгоди и да се изгуби за малко тук. И още с изваждането на статива изникват сцени в съзнанието, неизбежно е! Сладкодум не е село, в което сладки думи са се носили от уста на уста! Тук животът е бил на ръба.

Подобно на много други села като Орешари, сцените се повтарят. Трудно ми е да снимам и тук!

Детски смях е огласявал планината. Баба викаща внучетата си с топли мекици през прозореца. Въпреки, че и на децата не им е бил лесен живота и са започвали да работят от малки, направих именно тази асоциация.

Камина грееща преди Нова година във всички домове, пухкав сняг. Нали скоро е Коледа. Тези които са живяли тук, по празниците често се връщат в спомените си...

Все по-трудно намирах иначе изобилстващите позиции и композиции. Бях изморен от гледката, можеше да остана и цял ден тук. Шан Кая е скално светилище до село Сладкодум (открих я след години в друго посещение). Намира се някъде тук, в мъглата, до южната му махала. Без гпс координати на светилището, Родопите казаха последната си дума! До тук си! Хубавото е, че по тези места човек винаги оставя по част от себе си и има за какво да се връща отново и отново.

В тишина запалих колата и тръгнах към язовир Студен кладенец и абразивните кладенци там.

В търсене на отминали времена се озовах през калните терени в подножието на масива Кара Ин край село Пчелари. Масивът е интересен, но с неподдържани и с неясни пътеки.

Пещера Гоук Ин е интересна с това, че на скалите над нея са издълбани трапецовидни скални ниши. Този път с цената на сухите си крака, газещ до над колене в буйните дерета стигнах пещерата. Не ме питайте как! :) Природата бе като обезумяла в тези два дни, а студеният декемврийски ден ми доразказа играта! След дъждове е трудно достъпна. Има слизане от асвалтов път по неясни и немаркирани пътечки, по които по-безболезнено се качих на връщане към колата. А и имах опасения да не окъснявам пак, а да сготвя вкусни наденички с тъмно пиво в районът на село Широко Поле... :)

Почти по сумрак, напазарувал солидно количество кулинарни продукти, щурмувах базовият си лагер в село Широко Поле. Оказа се за пети път тази година. Приятелите ми казват, че имам любовница в това село, хаха! :) Черешката на тортата беше огънят, който с всички позволени и непозволени средства (стари въздушни филтри, моторно масло, хидравлична течност) не успях да запаля! :) Но пък цяла нощ ме валя проливен дъжд, добре че бях на сухо и топло в уютната палатка сгушен в чувала. Имах време да отпивам бавно от еликсира и да боцкам от наденичките, освежавайки мислите си за следващият ден. Починах си и се наспах хубаво. От това по-добре няма накъде. До скоро! Поредицата е с продължение!

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

Следва Част 6! :)