Великден 2016 - ден 2. Пътешествие в източните Родопи.
И вторият ден от източно-родопското ни приключение беше белязан в земите на траките. Събудихме се рано от песента на птиците. Денят е Великден. Яйцата се трошат като бетон в язовир Студен кладенец, багажникът на колата се зарежда с бири и кешове, и поемаме към неизвестното. За днес бяхме замислили "разходка" в Дюшун дере при село Джанка, изоставеното село Сладкодум и недостъпното светилище Шан Кая, както и някои неща, около язовир Студен кладенец изискващи добра форма и катерене. :)
Утрото и кондензът по палатките вървяха ръка за ръка.
При крайните къщи на село Джанка. По черния път успяхме да пробием до края с проходимата кола и това ни улесни подхода, спестявайки няколко километра.
Багажникът на колата плаче ли плаче... :)
Величественото Дюшун дере. Поглед отгоре. Всъщност, Дюшун дере е скрито от погледа на пътя и ако не знаете за него, ще подминете без да подозирате, че съществува.
Импровизирахме слизането и през тръни, храсти и скални улеи, слязохме до подножието на реката.
Водопада на Дюшун дере.
Реката и скалите наоколо са впечатляващи.
На места има трапецовидни скални ниши по каменните блокове в Дюшун дере.
И пещера, която открихме случайно. До нея няма пътека и пробихме трудно през гъста и негостоприемна растителност, която къса дрехи и предизвиква викове. :)
И ако някой си мисли, че ни е било лесно......... На моменти вървяхме по самата река...
... или пък стигахме непроходими, отвесни скали и се налагаше да я пресичаме.
Доста време се замотахме в Дюшун дере и сякаш денят ни се изплъзна, но се оказа, че ще стигнем по черния път и в село Сладкодум с колата. За призраците в село Сладкодум съм писал при пътешествията си в Родопите друг път и знаех какво ме очаква там... Целта за мен беше една - да се добера до подножието на внушителната и труднодостъпна скала с трапецовидни ниши - Шан Кая, която тогава ми се изплъзна в мъглата, тъй като нямах координатите и. Дори сега се лутахме много, тъй като село Сладкодум е разположено на няколко възвишения, отдалечени са едно от друго и ако не знаете къде да търсите, няма и да я откриете.
Поглед към скалата от въпросната махала. До нея няма никакви пътеки, а само дълбоки дерета, в които трябваше да вляза и за да ми е още "по-лесно" - неясно състояние на стръмен сипей, който ме свличаше с по няколко метра на места и беше опасно. След сипея следват отвесни скали, които водят в дълбокото дере, където не е желателно човек да пропада.
Останалите останаха да чоплят семки и бонбонки, поливаха се с бира в топлия пролетен ден, а аз се заех да пробия до подножието на скалата.
И скоро усилията ми бяха възнаградени с гледката към скалата, която е огромна. Ето и кадър от село Сладкодум, където се забелязвам в червено, докато пълзя по сипея. :)
И под внушителната Шан Кая.
Денят отиваше към своя край. В късния следобед слязохме и до язовирната стена на Студен кладенец. В подножието на третия улей от ляво надясно има човек. Мястото всява респект, особено ако се замислим каква сила се крие зад мисловната бетонна линия... Скалите във височина, дясно на кадъра са крайната ни за деня цел - крепостта Асара Ефраим.
Преди залез успяхме да пробием и там. Подходът беше неясен, но успяхме да намерим изразена пътека от пътя до подножието на скалния масив, а после и до самата крепостна стена с лавиране по разни улеи.
Залагат се и кешове. Колкото по-трудни са местата, толкова по-радостни са залагащите. :)
Всички бяхме слънчасали и в главите ни беше мисълта единствено за приказната поляна с чешма до пътя, на която ще нощуваме втори път. Утрешният ден беше последен в тази част на планината и определено щеше да е много интересен, тъй като се забутахме на много интересни места, за които дори и траките не подозират! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Поглед към скалата от въпросната махала. До нея няма никакви пътеки, а само дълбоки дерета, в които трябваше да вляза и за да ми е още "по-лесно" - неясно състояние на стръмен сипей, който ме свличаше с по няколко метра на места и беше опасно. След сипея следват отвесни скали, които водят в дълбокото дере, където не е желателно човек да пропада.
Останалите останаха да чоплят семки и бонбонки, поливаха се с бира в топлия пролетен ден, а аз се заех да пробия до подножието на скалата.
И скоро усилията ми бяха възнаградени с гледката към скалата, която е огромна. Ето и кадър от село Сладкодум, където се забелязвам в червено, докато пълзя по сипея. :)
И под внушителната Шан Кая.
Денят отиваше към своя край. В късния следобед слязохме и до язовирната стена на Студен кладенец. В подножието на третия улей от ляво надясно има човек. Мястото всява респект, особено ако се замислим каква сила се крие зад мисловната бетонна линия... Скалите във височина, дясно на кадъра са крайната ни за деня цел - крепостта Асара Ефраим.
Преди залез успяхме да пробием и там. Подходът беше неясен, но успяхме да намерим изразена пътека от пътя до подножието на скалния масив, а после и до самата крепостна стена с лавиране по разни улеи.
В посока стената на язовир Студен кладенец, която е направо миниатюрна, гледана от тук.
Всички бяхме слънчасали и в главите ни беше мисълта единствено за приказната поляна с чешма до пътя, на която ще нощуваме втори път. Утрешният ден беше последен в тази част на планината и определено щеше да е много интересен, тъй като се забутахме на много интересни места, за които дори и траките не подозират! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Няма коментари:
Публикуване на коментар