четвъртък, 19 май 2016 г.

Католическа църква "Пресвето сърце Христово" и Раковски манастир "Света Елисавета"

   Тази публикация определено заслужава отделеното внимание и подробно описание. Обектите в нея не са много, но ме заинтригуваха, докато проучвах внимателно религиозните течения в град Раковски, местното население и чупех болт след болт по окачването, с кошмарните пътища в града и околните населени места.

   Град Раковски е основан през 60-е години на миналия век (1966 г.). Тогава, както е модерно да се казва сега, са били слети три села: Генерал Николаево, Секирово и Парчевич. Какво толкова, много градове са получени чрез сливане на села и махали. Интерес в мен пробуди друг факт. В града живеят павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се поражда в граничните арменски земи, където те създават собствена държава. Тази държава просъществувала закратко. Павликянството е било по-широко разпространено през Средновековието. Това автоматично нарежда град Раковски като най-големия град в България, където преобладаващото население проповядва католицизъм. В град Раковски има няколко манастира, католически църкви и катедрали.

   Католическата църква "Пресвето сърце Христово" е гигант сред къщите наоколо и не напразно и отреждат второ място в класацията най-голям на Балканите, след катедралата в Загреб.

   Нямах време, поради ангажименти и забавяне в късните часове за да разгледам и вляза, и в други църкви, музеи и забележителности. Пътищата са неясни, разбити и ако решите да посещавате град Раковски, избягвайте да минавате напряко през селата, карайте от Пловдив по главните пътища.

   Католическата църква "Пресвето сърце Христово" се намира до Раковски манастир "Света Елисавета", който бях тръгнал да търся... Дворът е чист, поддържан, с окосени ливади, красиви дървета и много рози.

   Оградата зад розовия храст разделя двете постройки. Тази на църквата и тази на манастира. Цветята ухаеха невероятно, облачността се изливаше по околните села и дъждът тъкмо спря, след като стъпих на зеления килим.


   Църквата е огромна и нито може да се опише с думи, нито да се обхване отвътре, дори с широкоъгълен обектив. Поканиха ме най-любезно да снимам вътре, което силно ме изненада, тъй като по православните манастири и църкви в България обикновено е забранено, или става след специални разрешения от митрополити, игумени и т.н. Пълният блясък пленява въображението на човек озовал се на подобни места. Звукът на затвора на фотоапарата се отразяваше в катедралната структура на сградата и я обикаляше със затихване по няколко пъти. Човекът ме предупреди, че в 17:30ч. ще има литургия. Силно съжалих, че не останах, за да документирам интересните персони, които започнаха да прииждат, облечени в черни дрехи и забрадки.



   Само за сравнение, един кадър и от катедралата в град Нови Сад - Сърбия.

    Манастир на сестрите Францисканки "Света Елисавета". За Францисканците! Това в превод са някакви религиозни движения, за които има много подробна информация в интернет пространството. Отделно има монашески области на сестрите Ехаристинки, сестрите Бенедиктинки... и какво ли още не?

   Манастирската сграда е модерна, с обновена фасада и дограми, и не представляваше голям интерес за мен от фотографска гледна точка, а и по принцип. Въпреки това влязох в двора, за да снимам към църквата с друг ракурс и интересната облачност, която предвещаваше страхотен залез, но него проиграх в дупките между селата...

   Последен ракурс към католическа църква "Пресвето сърце Христово". Такъв тип обекти представляват интерес за мен от фотографска гледна точка. Но присърце си остават старите православни манастири и църкви в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар