понеделник, 9 май 2016 г.

Манастирите в Чепън планина. Последно отворени врати...

     Дивата гранична Чепън е осеана със стари манастири, разруха и отминали, изпълнени с вяра времена. Хората са носили камъните по едва личащи пътеки и са изградили всичко с пот и кръв в трудните времена на миналото, каквито са и днешните. Сега там няма интерес и пари - "туризъм", а пътищата са като на луната. До малко манастири има табели. Това сякаш не са наши, а ничии земи. Пътеки има, но са неясни, без обозначение към манастирите, които са в дълбоката сянка на мащехата България и "стопанисващите ги".  Вратите на тези манастири се отварят все по-рядко в последните дни на тези святи места. В едно от посещенията си в района, посетих и разгледах останалите няколко манастира там, които са около 10 на брой. Дори най-високата точка в тази планина се нарича връх Петровски кръст. В южното подножие на планината Чепън са разположени град Драгоман и селата Василовци, Големо Малово, Мало Малово, Раяновци и Цръклевци, а по северното Букоровци, Бучин проход, Върбница, Каленовци, Летница, Лопушня, Мургаш и Прекръсте. По черни пътища, през гори и дъбрави се стига до манастирите. Тук са построени някои от манастирите. Малко по на север са разположени и останалите. Те са в близост до границата със Сърбия, селата са почти обезлюдени и всичко тъне в разруха.

-Маломаловски манастир Св. Николай Чудотворец" в Маломаловска планина. За него съм споменал в тази публикация. Той е разрушен и никой не го стопанисва... Останала е църквата, която е отворена и е в приют на произвола на съдбата...

-Годечки манастир "Св. Дух".

-Годечки манастир "Св. Николай Летний". Намира се в град Годеч. Не съм го посещавал.

-Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец". Манастирът с петте църкви. Има още един такъв в Европа.

-Чепърлински манастир "Св. Петка".

-Разбоишки скален манастир "Въведение Богородично".

Сега, след дълго планиране, което е поради липса на средства, време или други перипетии, посетих останалите:

-Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил". Намира се само на 40 км. от столицата. Стопанисва го възрастен човек, който живее в каравана до манастира, тъй като сградата е опасна за пребиваване и се препитава с каквото си отгледа. Получава 300лв. заплата. До манастира се стига по черен път и остава далеч от погледите на хората. Църквата е изографисана с уникални, примитивни стенописи. Те са оцелели близо 200 години. Пари естествено няма - синодът няма интерес да налива в затънтения чепънски край.

Старецът ни разказа история за селският бей, който построил манастира, след като изгубил облог с местно момче, на което се присънило, че тук има останки от манастир. Затова на фасадата на църквата има полумесец и кръст. Човекът ни посрещна много люто, но виждайки че идваме с добро, смекчи тона и каза, че най го притесняват лошите хора и ако ще пишем в интернет за него, да кажем само лоши неща. Аз видях лошо в липсата на средства и в немотията, в която живеят хора, които стопанисват тези свети места и тук, в Чепън планина.








-Голешки манастир "Св. Николай Летни".




-Връдловки манастир "Свети Илия". Старата врата изскърца силно. Тя бива отваряна все по-рядко. Манастирът е трудно откриваем, ако нямате точните му координати.










Манастирската постройка към църквата.

-Станянски манастир (параклис), който е превърнат в бунище. За него получих информация, че не е манастир, но решихме да го разгледаме. Намира се в гробището на село Станинци. Вратата е заключена, а веригата и двата катинара са силно ръждясали и покрити с паяжини, което свидетелства, че тук никой не идва. През прозорците видяхме, че всичко е махнато и постройката пустее... Границата със Сърбия се намира на 300 метра от църквата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар