Районът на Подбалканските градове Сопот, Калофер и Карлово е белязан силно от историята ни. Там са се родили и творили българските революционери Васил Левски (Карлово) и писателя Иван Вазов (Сопот). Според легенда за град Калофер се знае, че е заселен и възникнал през 1533 г. от Калифер войвода и четата му, която неведнъж нападала турските кервани. Тези градове са се пропили с кръв, революционни дейности и буден дух, а Балканът бдял над тях с могъщата си снага.
В днешно време в тези градове са останали много сгради, свидетелстващи за времето. Църкви, манастири, метоси, паметници, къщи от Възраждането. Тези сгради са с висока културна и естетическа стойност и са предпоставка за посетителите да се потопят в неповторимата възрожденска атмосфера.
В градовете Сопот и Карлово има няколко манастира, два от които са действащи девически манастири. Това са Сопотски метох "Въведение Богородично" и Калоферски манастир "Въведение Богородично". Метох в превод от гръцки език означава недвижим имот собственост на манастира. Намира се обикновено в населени места и се обитава и обслужва от монаси или монахини. В него се извършват богослужения и се устройват поклонничества. Интересно е да се спомене, че най-много метоси през Възраждането по българските земи откриват и поддържат атонските манастири Зограф и Хилендар, както и Рилският манастир.
Сопотски метох "Въведение Богородично". Манастирският храм е построен през 15 век на мястото на стар параклис. Самият Сопотски метох е построен през 1665 г. , когато около храма били изградени жилищните сгради. Съграден е в близост до Хилендарския метох, който е бил опожарен от кърджалиите през 1794 г. , но оставил названието метох върху Девическия манастир, без той да е метох, на който и да било манастир.
Интерес представлява стаята, в която се укривал Васил Левски, а над нея е живяла игуменката Христина. Това, заедно с чардака, като по чудо остават невредими след опожаряването от турците през 1877 г.
Монахините от Сопотския метох участвали дейно в националноосвободителните борби на българския народ. Тук, Васил Левски се е крил в периода 1869 - 1872 г. с помощта на игуменката Христина.
В днешно време Сопотският метох е постоянно действащ. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради.
Параклисът към манастира датира от 15 век и е вкопана в земята еднопространствена, безкуполна постройка без апсида. Единствените стенописи в храма са на двама светци и датират от 17 век. Манастирът притежава няколко интересни икони, между които е храмовата "Въведение Богородично" - 1823 г. , на която е наречен метоха и иконата на "Св. Никола", която датира от 1860 г.
Почти всичко в църквата е останало в състояние, каквото е било преди близо два века.
В Сопотския метох е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, от романа "Под Игото" на Иван Вазов.
Част от нея е реставрирана, но други и належащи ремонти чакат своя ред. Силно впечатление прави богатата инкростация, масивните колони и изящния дърворезбован таван, дело на бележитите майстори.
Иконостасът също е съхранен от лоши помисли и опожаряванията присъщи за тези времена, като дървените части са останали в същия вид, както по времето, в което са правени.
Началото на днешния девически манастир е положено с основаването на Горния метох, (1738 г.). който възниква след Долния метох. Това става след като в началото на 18 век в Калофер идват гръцки духовници и започват да прокарват политика на гърцизация, но разбрало опасността, будното българско население демонстративно се отказва от тях и за да задоволи своите духовни нужди, се обръща към управлението на Рилския манастир с молба да им изпрати постоянен духовен изповедник. Изпратен е отец Доротей, който се настанява в малка стаичка. Тази стаичка се оказва ядро на монашеството в Калофер - Метоха майка, което в последствие дава началото на четири метоха. В последствие се настаняват и две монахини, едната от които се казвала Мария. Тя е първата монахиня в град Калофер. Във време на размирици, постройките са опожарявани и изграждани със събрани средства много пъти.
Понастоящем, Калоферският девически манастир е действащ. Църквата и жилищните сгради са построени през 1862 г. В църквата привлича внимание иконата "Христос Благославящ" от неизвестен художник, иконостасната преграда и целия интериор.
Дворът е тих, чист и поддържан, с цветна градина, в която има много цветя. Уханието им и тишината предразполагат човек в уединение и хармония.
Сопотският девически манастир и Калоферският девически манастир не предлагат настаняване и храна.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар