понеделник, 9 май 2016 г.

Искърското дефиле - манастири, пещери, скали, водопади...


    За Гергьовден отредихме почетно място за разходка в района на Искърското дефиле. Събраха се няколко дни, които трябваше да оползотворим и тъй като времето е нестабилно и по високото вали сняг, а в ниското дъжд с гръмотевици, заложихме на комфорта на автомобила. Направили бързо план схемата на маршрута, се впуснахме в дъждовното приключение, което премина под маршове за промивка на мозъка на хората звучащи по радиото и сърдити, сънени лелки, вещаещи апокалиптична прогноза за времето.... Бях нахвърлил манастирите, които се спотайват по деретата разклоняващи се в планинските части до река Искър, водопад Бовска Скакля, Лакатнишките скали и позната ми вече Ръжишка пещера. В дълбок резерв залежават няколко списъка с над 50-е манастира в различни райони на централна и западна България, в областите: Перник, Радомир, Кюстендил, Годеч, София...... Един от тях беше в ръкава като жокер и ако успеем по-бързо да разгледаме плануваното, да се завъртим и там. Всички ми се чудят, откъде е цялата тази енергия у мен, да планувам, реализирам, и всичко останало, но ей на. Духовното е с мен! :) Разделихме разходката на две части, в двата дни, които бяха повече от динамични. Планувахме тридневно да обиколим, но след като до водопад Бовска Скакля паднаха 2 светкавици, една от които почти върху Иван, който разказа въодушевено как една от лампите по екопътеката се пръснала, проиграхме дезертьорската. :) Много емоции събрахме в тези два дни. Първият протече в дъжд, който се изливаше преди нас или зад нас и някак минавахме между капките, но вторият беше още по-интересен. Но да карам хронологично. Събрахме се рано-рано и поехме към София и Искърското дефиле. На влизане към Искъра, чекнахме Подгумерския манастир, в дворът на който има психиатрична болница и не допускат посетители, което е абсолютно безумие, както всичко абсурдно, случващо се в България. Там, до полуразрушената постройка на святото място се влиза само след разрешение от директора на клиниката, който не дава въпросното. Има дебели огради, лошо гледащи пазачи и много луди, които сновяха наоколо, гледаха странно и пронизваха мъгливото утро със страшни звуци... И ако това свято място е превърнато в лудница, поради интересите на някои или ниски наеми на рушащите се сгради, то това за пореден път показва прокажената ни същност - да присвоиш нещо, което е на всички и да го превърнеш в... каквото и да било, но не по предназначението, което трябва да изпълнява. Подгумерският манастир е построен през 13-и век. Църквата е от 16- век и се руши, докато някои манастирски комплекси си пълнят дебелите гушки. На входа на Подгумерския манастир има евро табела, която гласи, че манастирът е част от програмата на "Евро български културен център". Докато министерството на културата бездейства, тези святи места се рушат ден след ден. Засрамете се - богохулници! 

Скоро се озовахме пред сградите на Батулийски манастир "Св. Николай Чудотворец".


Интересно място, откъснато е от комерс.

В град Своге до църквата има останки от рушащ се манастир със стара, няколко вековна църква. Той е известен като Свогенски манастир "Света Петка". Старата чешма е пропаднала в земята с времето и обрасла в зеленина.

Говори се, че по евро проект ще бъдат усвоени пари, с които да бъдат възстановени част от постройките.

Старата църква е една от тях.

Помолихме да ни отключат и след дълъг разговор, това се случи. Масивен, тежък ключ от ковано желязо влезе в здравата ключалка, която вероятно работи без отказ над сто години. Не успях да получа разрешение за снимане, едно от малкото места, в което исках да запечатам в кадри рушащите се, стари стенописи и напукания от времето таван.

Стария манастир, който е полуразрушен.

По-новата църква беше пълна с хора, дошли по случай Гергьовден.

И ако това беше приятна изненада, то село Желен, което се намира наблизо, крие още по-диво и откъснато от цивилизация място сред гъстата растителност. От там ни делеше час, малко лутане по горски и обрасли пътеки, до които малко хора стигат, поради липса на интерес или пък липса на маркировка и табели. Днес от манастирската църква е останала само една стена. Стенописите отдавна са изчезнали във влагата на гората. Скоро и това няма да остане там... Едва личаща пътека ни отведе в планинските дебри.

Стената на Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита", която е изградена върху тридесетметрова отвесна скала с изглед към река Искър.

Блед стенопис се откроява в рамката на прозореца.


И живописния и стар мост, по който пресякохме към село Желен от град Своге.

Отпътувахме за село Елисейна и Осеновлашки манастир "Света Богородица" (Седемте престола). Според легендата, манастирът носи името на седемте боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им е свързано и с възникването на седем села в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В началото на 19-и век Осеновлашки манастир е бил обезлюден, сградите сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия. Следват добри времена, в момента всичко е в пълен блясък и посетители от цяла България го предпочитат като място за духовен туризъм в чистата планина. Отбихме се и разгледахме, оказа се че пътят от село Елисейна е тесен, но с хубава настилка, която е жизнено важна за масата.




В Искърското дефиле има няколко манастира. Те са подходяща дестинация за еднодневна разходка, или двудневна с преспиване след посещението им. Разстоянията между тях са кратки, а пътищата от близките населени места в добро състояние. Пропуснахме Бовски манастир "Свети Архангел Михаил" и поехме в дефилето на река Искър към Черепишки манастир "Успение Богородично", който според Ванката бил най-добър в негови "класации". Това бяха и манастирите за деня. Не особено интензивна програма. Черните облаци се струпваха или пред нас, или ни гониха и се изливаха напористо зад нас през целия ден, каквато беше и прогнозата. През нощта валя на пресекулки и беше приятно за релакс в палатки и хамаци. :)


И панорамен изглед с река Искър и Черепишки манастир от скалите по пътя.

Ранно-християнска базилика до Ритлите, около село Лютиброд.


И паметника на Септемврийците, от който се открива прекрасна гледка към Искърското дефиле. Там бяхме по-рано от планираното време и се установихме спокойно, преди да ни е завалял дъжда.

Гледката на сутринта към река Искър с мъглите.



Един кадър от Бовска Скакля в дъжда и светкавиците, които падаха наоколо.

Завършвам с Ръжишката пещера под паметника на Септемврийците. Тя не е толкова известна и водещата до нея пътека е обрасла. Пещерата не е устроена и импровизирахме с осветлението, за да получим кадри. Тъкмо се качихме до колата и ни заваля пороен дъжд, който ни съпроводи до рушащите се манастири в Чепън планина, за които ще напиша отделна публикация. Някои от тях остават в дълбока сянка и липса на ресурси.





Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар