понеделник, 9 май 2016 г.

Искърското дефиле - манастири, пещери, скали, водопади...


    За Гергьовден отредихме почетно място за разходка в района на Искърското дефиле. Събраха се няколко дни, които трябваше да оползотворим и тъй като времето е нестабилно и по високото вали сняг, а в ниското дъжд с гръмотевици, заложихме на комфорта на автомобила. Направили бързо план схемата на маршрута, се впуснахме в дъждовното приключение, което премина под маршове за промивка на мозъка на хората звучащи по радиото и сърдити, сънени лелки, вещаещи апокалиптична прогноза за времето.... Бях нахвърлил манастирите, които се спотайват по деретата разклоняващи се в планинските части до река Искър, водопад Бовска Скакля, Лакатнишките скали и позната ми вече Ръжишка пещера. В дълбок резерв залежават няколко списъка с над 50-е манастира в различни райони на централна и западна България, в областите: Перник, Радомир, Кюстендил, Годеч, София...... Един от тях беше в ръкава като жокер и ако успеем по-бързо да разгледаме плануваното, да се завъртим и там. Всички ми се чудят, откъде е цялата тази енергия у мен, да планувам, реализирам, и всичко останало, но ей на. Духовното е с мен! :) Разделихме разходката на две части, в двата дни, които бяха повече от динамични. Планувахме тридневно да обиколим, но след като до водопад Бовска Скакля паднаха 2 светкавици, една от които почти върху Иван, който разказа въодушевено как една от лампите по екопътеката се пръснала, проиграхме дезертьорската. :) Много емоции събрахме в тези два дни. Първият протече в дъжд, който се изливаше преди нас или зад нас и някак минавахме между капките, но вторият беше още по-интересен. Но да карам хронологично. Събрахме се рано-рано и поехме към София и Искърското дефиле. На влизане към Искъра, чекнахме Подгумерския манастир, в дворът на който има психиатрична болница и не допускат посетители, което е абсолютно безумие, както всичко абсурдно, случващо се в България. Там, до полуразрушената постройка на святото място се влиза само след разрешение от директора на клиниката, който не дава въпросното. Има дебели огради, лошо гледащи пазачи и много луди, които сновяха наоколо, гледаха странно и пронизваха мъгливото утро със страшни звуци... И ако това свято място е превърнато в лудница, поради интересите на някои или ниски наеми на рушащите се сгради, то това за пореден път показва прокажената ни същност - да присвоиш нещо, което е на всички и да го превърнеш в... каквото и да било, но не по предназначението, което трябва да изпълнява. Подгумерският манастир е построен през 13-и век. Църквата е от 16- век и се руши, докато някои манастирски комплекси си пълнят дебелите гушки. На входа на Подгумерския манастир има евро табела, която гласи, че манастирът е част от програмата на "Евро български културен център". Докато министерството на културата бездейства, тези святи места се рушат ден след ден. Засрамете се - богохулници! 

Скоро се озовахме пред сградите на Батулийски манастир "Св. Николай Чудотворец".


Интересно място, откъснато е от комерс.

В град Своге до църквата има останки от рушащ се манастир със стара, няколко вековна църква. Той е известен като Свогенски манастир "Света Петка". Старата чешма е пропаднала в земята с времето и обрасла в зеленина.

Говори се, че по евро проект ще бъдат усвоени пари, с които да бъдат възстановени част от постройките.

Старата църква е една от тях.

Помолихме да ни отключат и след дълъг разговор, това се случи. Масивен, тежък ключ от ковано желязо влезе в здравата ключалка, която вероятно работи без отказ над сто години. Не успях да получа разрешение за снимане, едно от малкото места, в което исках да запечатам в кадри рушащите се, стари стенописи и напукания от времето таван.

Стария манастир, който е полуразрушен.

По-новата църква беше пълна с хора, дошли по случай Гергьовден.

И ако това беше приятна изненада, то село Желен, което се намира наблизо, крие още по-диво и откъснато от цивилизация място сред гъстата растителност. От там ни делеше час, малко лутане по горски и обрасли пътеки, до които малко хора стигат, поради липса на интерес или пък липса на маркировка и табели. Днес от манастирската църква е останала само една стена. Стенописите отдавна са изчезнали във влагата на гората. Скоро и това няма да остане там... Едва личаща пътека ни отведе в планинските дебри.

Стената на Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита", която е изградена върху тридесетметрова отвесна скала с изглед към река Искър.

Блед стенопис се откроява в рамката на прозореца.


И живописния и стар мост, по който пресякохме към село Желен от град Своге.

Отпътувахме за село Елисейна и Осеновлашки манастир "Света Богородица" (Седемте престола). Според легендата, манастирът носи името на седемте боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им е свързано и с възникването на седем села в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В началото на 19-и век Осеновлашки манастир е бил обезлюден, сградите сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия. Следват добри времена, в момента всичко е в пълен блясък и посетители от цяла България го предпочитат като място за духовен туризъм в чистата планина. Отбихме се и разгледахме, оказа се че пътят от село Елисейна е тесен, но с хубава настилка, която е жизнено важна за масата.




В Искърското дефиле има няколко манастира. Те са подходяща дестинация за еднодневна разходка, или двудневна с преспиване след посещението им. Разстоянията между тях са кратки, а пътищата от близките населени места в добро състояние. Пропуснахме Бовски манастир "Свети Архангел Михаил" и поехме в дефилето на река Искър към Черепишки манастир "Успение Богородично", който според Ванката бил най-добър в негови "класации". Това бяха и манастирите за деня. Не особено интензивна програма. Черните облаци се струпваха или пред нас, или ни гониха и се изливаха напористо зад нас през целия ден, каквато беше и прогнозата. През нощта валя на пресекулки и беше приятно за релакс в палатки и хамаци. :)


И панорамен изглед с река Искър и Черепишки манастир от скалите по пътя.

Ранно-християнска базилика до Ритлите, около село Лютиброд.


И паметника на Септемврийците, от който се открива прекрасна гледка към Искърското дефиле. Там бяхме по-рано от планираното време и се установихме спокойно, преди да ни е завалял дъжда.

Гледката на сутринта към река Искър с мъглите.



Един кадър от Бовска Скакля в дъжда и светкавиците, които падаха наоколо.

Завършвам с Ръжишката пещера под паметника на Септемврийците. Тя не е толкова известна и водещата до нея пътека е обрасла. Пещерата не е устроена и импровизирахме с осветлението, за да получим кадри. Тъкмо се качихме до колата и ни заваля пороен дъжд, който ни съпроводи до рушащите се манастири в Чепън планина, за които ще напиша отделна публикация. Някои от тях остават в дълбока сянка и липса на ресурси.



Няма коментари:

Публикуване на коментар