Добравишка Скакля - Годечки манастир - Букоровски манастир - водопад Котлите - Разбоишки манастир - манастир Света Петка

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   В северозападна България има малко известни, въпреки достъпността си места. Заглавието изчерпва част от тях, но това да се озове човек там е по-интересната част. По път за Сърбия, където планувахме да се озовем на следващия ден, в студеното декемврийско и ясно утро се запътихме натам. Десетките падащи звезди се изсипваха от кристалното небе докато шофирах, явно хванахме някакъв персеиден пик. Температурата беше доста под нулата, щяхме да съберем доста студ, освен гледки и емоции в този ден, въпреки слънчевото време.

   И така, още по зазоряване вече пълзяхме нагоре към село Добравица с цел една - водопад Добравишка Скакля.

   Цветовете на утрото ни свариха по неясната и немаркирана пътека за водопада.

   Изоставени къщи има навсякъде в България. В северозападните и части са навсякъде.

   Водопад Добравишка Скакля е характерен и интересен с това, че е обграден със скален венец, от който падат водите му и с това, че му се точа от няколко години! :)

   Да се снима от тази позиция без алпийска осигуровка не се препоръчва. Ободрих се бързо и качествено, въпреки че спрях кафето преди година (само как прозвуча - "спрях кафето")... :) Неприятният ветрец обаче ми разказа играта, а бях запотен, бъхтейки по склона, за да се озова тук.

   По екстремен терен вървях върху хлъзгавия и обледенен на места ръб и знаех, че най-малката грешка ще ми коства живота, тук по тези скали. С една ръка държащ малко дърво до пропастта и фотоапарат в другата. Не, че снимките станаха кой знае какви, все пак всичко е пусто, с окапали отдавна листа, но тръпката да се озова тук почти по изгрев беше неописуема, а и водопадът беше пълноводен!

   После по нормалната пътека го видях и от тук. Хванахме го пълноводен, през пролетта и след дъждове се отчита, през другото време потъва в дън земи тилилейски. Районът е карстов и сух. Наоколо е пълно с десетки пещерни ниши и пещери.

   Порядъчно закъснели по плана който бях начертал, се озовахме в град Годеч и пред портите на Годечки манастир "Св. Дух".

Отварям една малка скоба на тема манастири, тъй като голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   В двора на манастира.

   Манастирите, макар и обновени предлагат изобилие за фотографии. Винаги нещо ще хване окото, например подредбата,.....

   чистотата наоколо,.........

   както и разни абстрактни комбинации.

   Манастирът се намира на 200м. от главният път Годеч-Разбоище. Заслужава си човек да се отбие.

   До Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец" в тези условия, след като миналата седмица неспирно валеше, знаехме ще има изпитания. От асфалтовия път до манастира се върви през поле, около километър и половина. Има табели за манастира и водопад Котлите до него на главният път Годеч-Разбоище. Нямаше да ми събуди интереса този манастир, ако не бях попаднал на интересната информация за него. 

   Букоровският манастир "Св. Георги Победоносец" е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви. Засега действаща е само "Св. Георги", другите отвътре все още не са завършени - "Св. Петка", "Св. Св. Кирил и Методии", "Св. Неделя" и "Вси Светии". 

   Букоровски манастир днес е обновен, но за историята му почти нищо не се знае, освен че е построен върху основите на пет стари църкви. Там е намерен най-старият календар, откриван някога в Европа. Бил е с форма на костенурка и днес се съхранява в музей.

   Двора на манастира с петте църкви.

   Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имената на светци. Запазен е и камъка, върху който е намерена "костенурката".

   Запътихме се към водопад Котлите. Интересен водопад само на 300-400 метра от манастира. Има табела сочеща посоката натам. Мястото е интересно с това, че почти насред равното поле може да се озовем на подобен терен, но трябва да се гледа за табелата! Човек, незнаещ за това скрито място, дори не би и заподозрял, че може да съществува. :)

   Водопад Котлите би бил фотогеничен в суровата зима с накацали ледени двуметрови шушулки отстрани, а част от тях са родени от студа вече по скалите, остава екстремните температури тук през януари и февруари да си кажат последната дума. Бих му дал втори шанс! Очаквания ще има сходни с тези ТУК, когато изпълнихме приключението в каньона на Ледена Епоха. Мястото е идентично! :)

   Котлите по хоризонтала! :)

   До село Разбоище се намира Разбоишки манастир "Въведение Богородично". Ограден от високи скали и дълбоката река Нишава, манастирът на времето е бил вероятно напълно непристъпен, освен по едва личащи пътечки. Релсов път минава по долината на река Нишава. Товарен влак извършва курс оттук веднъж дневно. Имахме късмет да го видим и снимаме, а и късметът после щеше да поработи още за нас, тъй като се придвижихме по релсите до друга света обител в района - манастир "Св. Петка". :)

   Жилищните сгради на Разбоишки манастир "Въведение Богородично" със заснежените вече покриви. Имам тихата лудост да си поставям грандиозни планове, трудно постижимо е в късия декемврийски ден, за да се посетят много обекти с тръгване по тъмно и пристигане по светло в търсене на място за палаткуване...

   С движение по релсите попаднахме на тази находка! :) Неподдържана вече спирка, а в миналото - Разбоище. Мирисът на старите напоени с масло траверси ни върнаха десетилетия назад във времето.

   От манастирските постройки долу ни видя човекът стопанисващ манастира. Той ни поведе и ни отключи. Като казах отключи извърших грях, защото излъгах малко! :) Всъщност човекът подаде ключовете на Катя, с мотива че жените имали по-особено излъчване и настроение?

   По стари и вкопани в скалата стълби се изкачихме до църквата. В началото на 20-и век манастирът запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те намират всичко почти разрушено, а стенописите напълно унищожени...

   Според манастирското предание, манастирът бива разрушаван три пъти, а при последното нападение, монасите били изклани, а манастирът плячкосан. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. Унищожените стенописи са защитен обект и се охраняват от Държавата. Ясно личат издраните със сила следи по изящните някогашни творения, показващи епизоди от "Страшния съд". 

   Останала неразрушена била само църквата. Църквата в Разбоишки манастир е изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида.

   Ръка сочеща от стенописите съм оградил в червено. Едва ли можем да научим много по тези места. Времето винаги ни подпира, все бързаме, бягаме, надпреварваме се с него безпомощни, а човекът отключил ни манастира с доброта в очите ни каза, как днес ще засади поредното дръвче в двора на манастирските постройки долу... Тук веднага нещо жегва. Няма как човек да не се замисли... Ценностна система, идеали, мироглед, приоритети и замълчах, докато му обяснявах колко ми е важно да наснимам всичко наоколо...

   Релефна икона с цветя.

Църквата вкопана в скалите.

   Има и разбойници!!! :) Ако не нацапат всичко красиво с евтини реклами, няма да ги бъде. Идентичността отива в дън земи с тези нещица! :(

   Манастир "Света Петка" се намира на десетина минутки пеш. Минава се по релсите с товарния влак от горната снимка! :) Предварително проучили, че влак минава само веднъж дневно, пак не бяхме особено спокойни... Влакът е дизелов, няма електрически стълбове по линията :) Ослушвайки се и с движение на пръсти стигнахме до двора на манастира.

   Представям си уюта с пълната камина и метър сняг наоколо, в това откъснато място и се замислих какъв студ ще берем цяла нощ в палатката.

   Всяко нещо има своята цена! Красиви и откъснати манастири, мистични водопади, свещени земи. На сутринта разбрахме от компютъра в колата колко точно е било студено, въпреки че осезаемо нямаше проблеми, например почернели пръсти, окапали коси! :) Дори не прибягнах до пухеното яке в раницата, което ме навява на мисълта, че с трисезонния чувал и останалата екипировка ще се справя и във високата зимна планина, макар и компромисно, засега!

   Устремени към Сърбия и девствените водопади по граничните села там, поехме към София, за да сменим транспорта и да се срещнем с Жоро, човек в главата на който е пълно с толкова информация, че дори чичко Гугъл би му завидял! До скоро!  Следва.....
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.