Понорски манастир - Шумски манастир - Ребровски манастир - Прибойски манастир

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Диво, по-диво, още по-диво...

   Миналата година, в търсене на някои забравени от бог свети места, се наложи да посетя отново граничните райони и да ги търся по няколко пъти, през лятото. Мараня, диви, обрасли с двуметрова коприва пътеки, раздвояващи се, разтрояващи се черни пътища, виещи с километри по граничните била и планински склонове. Няма кого да питаш. Местни почти няма, а ако срещнеш някой, те мислят за иманяр и не са словоохотливи. Пчели и диви кошери в горските масиви, птички, пеещи забравени песни. Тръни, драки, зловеща лонгозна растителност, навсякъде... В нея търсих и търсих, но от петдесет манастира, не успях да открия три, до които стигнах в това приключение. За много некомерсиални места, в уикимапия координатите далеч не отговарят. Да тръгне човек с карта, също не е работа, в силно пресечен терен с непроходими гори. Препрочетох каквото можах да намеря и поех отново в дивите гранични райони, в които миналото и комунизмът, са оставили своята грешна следа. Направих си труда да отбележа в приемника точни гпс координати и правилните подходи към светите места.  

   Понорски манастир "Св. Георги" и старото гробище. 

 
   След няколко неуспешни часа в горски масиви, импровизация и неуспех, се върнах в селото. Проверявах всяко възможно място, слизах, качвах се и реших да потърся местен човек, който да ме упъти. Късметът проработи и срещнах един дядо, той ме заведи до едва видима пътека, а до нея стигнахме с колата по черен път. В началото се опита да ме сплаши с големите мечки, които бродят в тези гори. Само се усмихнах. В тази планина и на толкова малка височина няма мечки в България. Дядото ми разказа как в миналото по Гергьовден тук колели по 60 агнета... Сега няма никой, освен диви животни и непристъпна растителност. Манастирът се намира северно от село Понор, на малко възвишение, скрит вдън гори тилилейски. В зловещите му останки растат дървета. Мястото, около старото гробище и манастира е сравнително проходимо.

Отварям една малка скоба, тъй като голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

   Изморих се след няколко часа под слънцето и ходене в непроходимия терен. Поех към село Шума и маха Рекето.

   Шумски манастир "Свети Архангел Михаил", Чепън планина. Посетих отец Иван, занесох му храна, консерви и книги, поговорихме няколко часа. Тук е от 21 години. Отец Иван стопанисва рушащите се сгради и се грижи за всички свои животни: магаре, няколко кучета, 17 котки, 4 кози, една от които е вързана, защото прескачала постоянно оградата... Сред живинките са и 7 кокошки, петел който нападал в гръб. Сградите са дотолкова разрушени, че не може да се живее в тях от години, а преди отецът е спял там. Епархията нехае. Отец Иван живее в малка каравана извън манастирския комплекс и взема мизерна заплата. През зимата се топли на газ и всички мъркащи създания, и кучетата лежат върху него, усмихва се. Личи си намесата му и мястото има много повече от останалите манастири в публикацията. Всички огради се рушат, а преливащото при наводнения дере, се излива наоколо. От скоро няма и течаща вода. Къпе се при роднини. Каптажът е нарушен и не достига налягане. Гумите на стария му джип не приличат на такива. С вериги и без грайфер, колкото да премине изровения черен път до асфалта в селото. Отецът би трябвало да се пенсионира догодина и какво ще бъде отредено за манастира, не се знае. Кой ще дойде да живее и стопанисва при тези условия? Неясно е! Суров и изпечен поглед на човек видял много...

   Моментното състояние на жилищната постройка и част от животните. Сградата е кирпичена и не търпи основен ремонт. Всичко е пропито с влага, геометрията и е нарушена и трябва да се съгради нова постройка.

   Караваната, в която живее отеца.

  Църквата.

   В късния следобед, изморен от път и търсене, поех към селата Ребро и Кривонос, в подножието на планината Любаш. Задръстванията покрай София и Перник ме изкараха що-годе бързо в посока Брезник, и самотните пътища, навлизащи към границата. Липса на автомобили, залезът който пътуваше към хълмовете и ледената бира, с която да се занимая малко по-късно. :) Знаех какво предлагат околните поляни и бързо се ориентирах с палатката.

   На сутринта щях да потърся останките на Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски". Температурите през нощта паднаха под нулата, което личеше по леда на предното стъкло на колата, а със стария трисезонен чувал, нощуването беше почти драма в малките часове на следващия ден... :)

   Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски", известен още като Кривоноски или Ребро-Кривоноски манастир. 

   Запустяващ преди няколко години, но сега попаднах на строителни дейности, които са съхранили постройката от настъпващата разруха. Явно местни ентусиасти са се захванали с тънещата в разруха църква и може би скоро ще я видим в друг вид...

   Останки от стари стенописи.

   Село Прибой и Прибойски манастир в местност Манастирището. Тук отделих половин ден преди година, в един горещ следобед през лятото, който още помня ясно... :) Нивите наоколо и бодилите в дигата до реката, не успяха да реализират успех тук. Изгубих няколко часа в движение покрай ниви и провиране в малките горски масиви, около тях, а разразяващата се лятна гръмотевична буря, набързо ме изпрати при колата. Дори с помощ от местните, не се получиха нещата...

   Сега се справих сравнително бързо с гпс и таблет в ръка, със сателитния изглед към мястото до манастира. Качвах се във високата част на дигата често и скоро от едно що-годе погледно място видях правилния горски масив и сенките на зида. В общи линии подходът е при влизане в село Прибой. Пресича се малък мост над реката и се оставя колата до гробището и старата църква. Следва спускане до дигата и се върви по нея през цялото време срещу течението на реката.

   Постройката е изградена през 50-е години на миналия век върху средновековни останки на стара църква. Личи си, че от десетилетия е разрушена. Ако има съвършено скрито място, то това би била църквата на Прибойския манастир. Наоколо личаха следи от пожар и иманярски изкопи...

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и ТУК. Места пропити с история, легенди, предания, запазващи ценности.

До скоро. :)