МАРТИН ПЕТРОВ photography: Връх Ком в зимни условия

сряда, 25 януари 2017 г.

Връх Ком в зимни условия

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Зимен преход до връх Ком

Връх Ком се намира в западна Стара планина, южно от град Берковица и сред Ботев, Черни връх и Мургаш, се нарежда достойно като проблемен връх. Реших да опитам пръв да се изкача през тази година в новия сняг. Получиха се добри подобни опити в Родопите в отминали години, с изкачването на връх Баташки Снежник, връх Голяма Сюткя, ридът Мурсалица... До върха може да се стигне по няколко начина през зимата. От най-високата точка на Петроханския проход, в който движението понякога е ограничено, (паднали лавини, навявания и т.н.) село Гинци, град Берковица, билото от връх Миджур и др.

Берковица през зимата.

От Петроханския проход разстоянието е 11 км, като денивелацията се набира плавно и зимата с връщане в изходна позиция за ден е почти невъзможно, особено тази година, в която само през януари натрупа над метър сняг. Всъщност, хижарите на хижа Ком нова, споменаха за дебелина на снежната покривка 170-200 см, около 10-и януари, когато се свързах с тях. В последствие валя още няколко дни. Тогава, на 12-и направих и първия си успешен, но тежък опит до върха в жестока буря, въпреки прогнозите, снеговалеж и навявания на пътя, който ми блокира колата и се наложи да разкопавам дълга отсечка, за да се освободя от зимния капан без да чакам верижна техника.

До хижите Ком - нова и стара води не много широк, но сравнително добър път с много остри завои, който набира рязко височина, до около 1500 м.н.в. Пътят, около 12 км от град Берковица се почиства редовно през зимата, заради ски съоръженията там, но в предишния ми опит имаше силни ветрове още от сутринта и пътят, макар и почистен, беше започнал да се скрива под вихрите на снега на няколко проблемни и открити места. Добре е човек да разполага с лопата, аз носих дори две и вериги.

За връх Ком отделих почти месец в подготовка на автомобила и всичко останало: гориво, акумулатор, над хиляда километра пропътувани по зимни пътища, изпълнени с безумие, катастрофи, нападали лавини, вериги, лопати, пясък, проучване на маршрут, телефонни разговори с хижарите и поради тежката обстановка, се наложи в шест последователни дни да изрина над 10 тона сняг, за да е налице автомобила, с който да тръгна при стабилно време. Следене на метео прогноза, подготовка на багаж и екипировка. Скролвайки снимките човек не може да разбере каква точно е цената на усилията. Какво беше нужно, за да изкача върха и да се насладя на зашеметяващите гледки, разкриващи се във всички посоки? Всеотдайността, която почти винаги сработва, гравирана с много ентусиазъм, лудост, енергия, безсънни нощи, проблеми с автомобил и борба с денивелацията в дълбокия сняг.

Все още спящата хижа Ком над град Берковица ни посрещна, около 7ч. сутринта с пушещо коминче, светещ прозорец и месечина над иглолистните гори. Прозяваме се в студеното утро след 4 часа път с колата, през нощта.

По пътя към старата хижа Ком, откъдето ще изкача връх Ком в този прекрасен зимен ден.

Утрото вече се закача с обледенените гори на западна Стара планина.

По пътя между хижите нова и стара Ком.

Хижа Ком стара.

Катя още в началото беше обречена, заради проблемен по-горе участък, а успеваемостта тук с тежкия багаж, също е под въпрос. Не знаейки какво да очакваме след последния снеговалеж, решихме ако не успеем с пъртината, да направим бивак на билото и да се върнем на следващия ден, което увеличи багажа ни с десетина кг. на раница (спални чували, шалтета, примус, лопата, храна).

Долината вече се къпе в слънчевите лъчи на утрото.

Пътека до върха нямаше след предния ми опит и се наложи отново да проправям пъртина. Сега обаче снежната покривка беше добре слегнала и се вървеше лесно с няколко малки изключения и сериозно пропадане на едно място, под съборена елха с дълбока кухина, където се наложи да копая с лопатата, за да освободя и двете блокирали лошо под клоните на дървото снегоходки. Всъщност, случката беше особено неприятна, защото пропаднах до глава в капан и всяко усилие в такава ситуация е толкова жалко, че човек разбира всъщност колко е уязвим и малък, и че всяка глътка въздух тук му е подарък.

Девствените зимни гори са като в приказките. С дълбок няколко метра сняг, щипещи снежинки, тишина и кристален въздух... Тази феерия примамва човек да навлезе все по-навътре и навътре, и както споменах по-горе е Бермудски триъгълник, ако някое паднало дърво е препречило терена...

С голям хъс не след дълго излязох над гората и билото. Берковица сгушена в ниското.

Лавинопасната фуния, която пресича лятната пътека. Лек ъпгрейд и с пикела издрапах стръмно нагоре, без да подсичам.

Излязох над морето от облаци.

Връх Ком е насреща.

Всички са в капана на могъщите ветрове, които вилнеят тук непрекъснато.

Поглед назад към малък и среден Ком. Огледах се на седловината за Катя и се притесних. Беше се забавила много, при условие че на върха стоях близо час.

На връх Ком. Денивелацията от хижа Ком нова е само 500 м, но в подобни условия си е истинско предизвикателство.

Гледки от върха.

Оказа се, че Катя се е борила над час по фирнования склон без котки и излизането и на билото е било драматично, забавило я е и обезсърчило каквито и да било действия за по-натам. Аз също не носих котки, но с пикела и снегоходките издрапах за броени минути заледения склон. Модулните котки си стоят и ми се присмиват от шкафа. :) Когато знам, че теренът не е техничен като сега или ще има склон за подсичане, нося само котки или пикел. Когато е техничен нося и двете. Слизането до гората в този участък не беше приятно и въпреки пикелите работата се запече на връщане с час заораване и нечленоразделни звуци.

Вече сме в гората, а скоро и до хижата. След две катастрофи по пътищата, близо 24 часова офанзива в път, катерене, недоспиване, все пак бяхме допуснати до приключението Ком.

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01