петък, 9 август 2019 г.

Земенски пролом на река Струма - Средновековна крепост Землънград

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Свърших я и тази. Да премина през повечето жп тунели в Земенския пролом, но пеша! :) А там има невероятни ждрела, скални феномени и крепостта Землънград, кацнала високо над пролома. Наоколо е тихо и само потракващата дизелова железница, нарушава ритъма на птиците и река Струма, която се извива в дълбокото ждрело... Сетивата са изострени. С разписанията на всички влакове, се получиха и интересни клипове... Понеже ми беше трети ден в бруталните жеги и след 3 изкачени първенци на гранични планини, бях "поомекнал", хаха, каквото и да означава това. :) Реших да стигна с първия за деня влак от град Земен до спирка Скакавица и пеша да се върна до Земен и автомобила, по линията. Стратегията проработи и още преди обяд бях в изходна позиция. Това е добре дошло и все още температурата е поносима. :)
Крепост Землънград, Земенски пролом на река Струма.
   Вечерта преди разходката намерих чудесно за бивак място, без много много да се лутам и сравнително рано бях на изходна позиция. Ремонтирах някакви дребни неща по автомобила, скалъпих огнище дори, намерих и сухи дърва от джанките наоколо. Направих тиквички на жар. А малка пътека от поляната слиза до разхладата и комарите на река Струма. Сигурен повод да включа в действие репелентите, които нося през лятото. :)


   Вечерта, около река Струма и село Жабляно. Невероятна вечер. Над село Жабляно може да се разгледа и посети Жаблянския манастир, за който съм споменал тук. В град Земен - Земенския манастир. Изобщо, куп обекти, села, манастири, ждрела, водопади, върхове, за които човек си струва да идва отново и отново по тези красиви кътчета.



   Рано рано съм на спирка Скакавица на следващия ден. Влакът изминава разстоянието за 15 минути от гара Земен и струва едно левче. Дето се вика лефче-кефче. Човек да има време и цял ден да си пътува по линията Земен-Раждавица. :) Очакват ме десетина пешеходни километра по линии, през тунели и край красивите завои на река Струма и да "спестя" левчето за влак в обратна посока. Наоколо, по склоновете на пролома са кацнали впечатляващи скални образувания.
Спирка Скакавица, Земенски пролом на река Струма.
   С подробно разписание и постоянно сверяване с часа, преминах и през жп тунелите. Нямаше как. Има обиколни пътеки, които по това време на годината са обрасли и направо непроходими, а и са пълни със змии. Вътре в тунелите има обособени ниши, през двадесет метра, в които човек може да се скрие, ако влакът наближи... Чувството човек да щъка в тунелите не може да се сравни с нищо друго и си е екстремия, предвид това, че може да минат товарни влакове или такива, обслужващи линиите, които се движат извън всякакви разписания... Внимавах много и се ослушвах повече от необходимото... :)


   По пътеката за крепостта Землънград попаднах на изоставени постройки. Имаше сено в старата плевня и тук живот е кипял в миналото. Хора са живяли, препитавали са се с каквото намерят и отгледат, почти откъснати от света. Няма пътища и асфалт, а само тънки просеки и пътеки, водещи до най-близките жп спирки по линията, на много от които вече влаковете не спират и са необслужваеми.


   Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 22 км, а надморската му височина е около 550 m. Всечен е дълбоко в мезозойски пясъчници, варовици и доломити, сред които преобладават варовиците, в които са образувани пещери, карстови извори, Земенските скални пирамиди, бигорният водопад Скакавица и други. Има величествен изглед в централните си части, със стръмни скалисти склонове и разнообразни форми на изветряне. Водопад Скаквица е изключително красив и заслужаващ посещението. Отделяли сме дни в предишно посещение там, а към село Раждавица е пълно със стари църкви и манастири, които може да посети човек, стига да има желание.




   Крепостта Землънград. През древността и средните векове в района е преминавал път, свързващ Пауталия (по-късно Велбъжд) със Сердика (по-късно Средец), охраняван от множество крепости. Открити са останки на късноантична и средновековна крепост североизточно от жп спирка "Скакавица", на късноантично селище, средновековна крепост, късносредновековна църква и селище при с. Раждавица. Преди третия жп тунел реката прави меандър, на чиято висока част някога се е издигала непристъпната средновековна крепост Землънград – най-устойчивата от поредицата крепостни съоръжения, които включват и две бойни кули на входа и изхода на пролома. Общо тунелите, през които премина трасето ми днес, бяха 4 на брой. Минах във всички от тях, посетих крепостта, бях в изходна позиция до гара Земен още преди обяд и жегите. Останах доволен, зареден и очарован от Земенския пролом. Една по-непопулярна дестинация, която туристически остава в сянка.

   При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най-значителни са от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. Крепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки площ от около 15 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон. Военно-отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.
   По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI и дори от средата на XVII век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.
    Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене под действието на екзогенните релефообразуващи процеси. Отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на района, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава.




   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар