Чудинска планина е част от историко-географската област Краище. Изкачване на първенеца на Чудинска планина връх Арамлия - 1496 м.н.в. по кръгов маршрут с изходна точка село Ломница и преминаване през селата Чудинци и Гурбановци. Общата дължина на маршрута е, около 28 километра по черните пътища на Краището и без пътека в последната част преди върховото било, с положителна денивелация от 650 метра. По тези чудни пътеки и пътища маркировка няма и е добре да се използва гпс.
Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7 – 8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад долината на река Бранковачка (десен приток на Драговищица) – от планината Дукат в Сърбия. На юг проломната долина на река Соволянска Бистрица и левият и приток река Коприва я отделят съответно от планината Лисец и Каменишката котловина, а на изток склоновете ѝ постепенно затъват в северозападната част на Кюстендилската котловина.
Билото на планината е плоско и нахълмено, разположено на 1200 – 1400 м.н.в., над което се издигат заоблени върхове най-висок от които е връх Арамлия (1496,4 м), разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 119, на около 1 км северозападно от село Гурбановци. От долината на лека Ломничка (десен приток на Драговищица) се разделя на два верижни рида – северозападен и югоизточен.
Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти и амфиболити. Склоновете ѝ са обрасли с редки букови и дъбови гори и храсти, а билата ѝ са заети от обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 17 села, от които:
В България – 14 села: Бобешино, Горановци, Гурбановци, Долно Уйно, Драговищица, Жеравино (най-западното българско село), Ивановци, Кутугерци, Кършалево, Ломница, Режинци, Церовица, Црешново и Чудинци;
В Сърбия – 3 села: Бистър, Бранковци и Горно Тлъмино.
Изходната ни позиция е село Ломница, където времето е спряло. В селото има няколко жители, които се занимават с животновъдство, а камбаната на голямата църква отдавна е заглъхнала... И тук, както при всички гранични върхове е добре да бъдат уведомени граничните власти за намеренията и изкачването на тези върхове!
Прекрасно място за бивак. Наоколо е тихо и в тишината отеква само кучешки лай, чанове и падащите орехи от близките дървета. Има малка река и много птици, красиво и диво е.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и градище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Ломница е старо средновековно селище. Споменато е в Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1395) от 1378 г. за дарените селища на Рилския манастир "Свети Иван Рилски".
В стари писмени извори е записано като Ломница (1448), Ломнидже (1453) и Ломниче (1624). В турски данъчни документи от 1570-1572 г. е посочено под името Долна Ломница като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 1 мюсюлманско и 35 християнски домакинства, 21 ергени и 3 бащини. В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Ломница.
През 1869 г. е построена църквата "Свети Георги".
В края на XIX век селото има 8505 декара землище, от които 3440 дка гори, 3660 дка ниви, 1205 дка мери и 200 дка естествени ливади и се отглеждат 618 овце, 897 кози, 212 говеда, 74 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1881 г., като през 1928-29 г. е открито махленско училище в махала Джурина, а от 1930 г. училището е в собствена сграда.
През 1951 г. е създадено читалище "Прогрес". Открити са пощенска станция, фелдшерски пункт, здравен пункт.
През 1956 г. е учредено ТКЗС "Дружба", заедно със селата Ивановци, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1970), повечето махали са водоснабдени. Пътят до селото и площада са асфалтирани.
Отново по тъмно поемам към първенеца на планината. В ниското са обещани жеги и в дългия августов ден трябва да съм бърз, за да сляза, около обяд в изходна позиция. Очакват ме около 28 пешеходни километра по черните пътища на Краището, придружени с емоции, снимки на старите села и изкачване на връх Арамлия.
В село Чудинци, където пристигам след изгрева отдавна никой не живее. То е разположено в географската област Каменица, в северната част на Чудинската планина. Съставено е от 10 пръснати, отдалечени и вече обезлюдени махали: Кадинска, Тупанджийска, Конярска, Горна, Качарска, Вукарска, Милева, Изворска, Станчова и Чобанска.
Населението през 1880 г. е било 276 души, през 1900 г. - 380 души, 1926 г. - 472 души, 1934 г. - 448 души, 1946 г. - 406 души, 1956 г. - 239 души, 1965 г. - 108 души, 1957 г. - 57 души, 1984 г. - 40 души, 2009 г. - 3 души...
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантичен некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чудинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570 – 1572 г. като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 8 домакинства, 10 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Чудинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър от 1624 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Чудинче с 16 домакинства.
В края на XIX век селото има 7134 декара землище, от които 1465 дка гори, 4196 дка ниви, 1473 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик), животновъдството (овце) и производството на дървени въглища. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1910 със собствена сграда от 1912 г.
След 1919 г. част от землището на селото остава в Югославия.
Изгревът ме хвана в гората. Изминал съм половината разстояние до върха.
Разбира се, не пропускам да се отбия до Чудински манастир "Свети Пантелеймон", който определено е сред най-отдалечените в България и който исках да посетя от години, но с неяснота кога точно ще се случи това.
Според легендата старият храм е бил разрушен 200-300 години преди Освобождението, много народ се бил събрал на събора за празника на Свети Пантелеймон, но по същото време турска войска претърсвала района, за да търси тримата селски „бабаити“- юнаци, които преди няколко дена убили двама „арачии“- събирачи на данък. Освирепелите турци, за това дето не успяли да ги открият гяурите, посегнали на мирното население. Заобиколили тълпата и всичко живо изклали, после се „юрнали“ по къщите и там що заварили изклали, малкото българи които останали живи избягали, където очите има видят. След това жестоко клане близкото село запустело за дълго, и едва 100 - 150 години след това дошли хора, заселили се по старото землище и основали селата Чудинци, Ивановци, Гурбановци и Олтоманци, на имената на тези трима войводи - Иван, Гурбан и Олтоман-Караджа. Срещат се и други имена на топоними свързани с героичната съпротива на тукашните българи срещу османския поробител: местността „Вояковица“, от Воин войвода; връх Арамлия, което означава разбойник, обирач по пътищата, и други.
В местността около Чудинския манастир са намирани гробове, което подсказва, че там е било гробището на някогашното опустошено село.
Въпреки столетията на забвение, местносто население не забравило святото място, в началото на XX в. построили черква, след нея и други сгради и така обителта била отново възродена. Възобновен бил и големият събор, идвали хора от близки и далечни краища. Привличало ги силното излъчване на мястото, както и чудодейната вода бликаща от близкия извор (аязмо). Но за жалост това не продължило дълго и с идването на комунизма, затворили границите (районът станал първа гранична зона и достъпът до манастира станал почти невъзможен), селата обезлюдели и така обителта потънала отново в забрава...
Наблюдателна вишка, само на стотина метра от връх Арамлия.
Връх Арамлия - първенец на Чудинска планина. Много дивотия, чудни гледки и емоции, свързани с тази планина...
В село Гурбановци съм скоро след изкачването на върха. Затварям кръгово маршрута оттук и поемам към село Ломница, където съм паркирал колата и където пренощувахме.
Село Гурбановци е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна (център на селото). И тук статистиката е плашеща. Едва 5 регистрани местни жители към 2010-а година.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар