понеделник, 12 август 2019 г.

Рид Средоноса - Пирин

   Малко летни емоции по рид Средоноса. Подходихме от хижа Яворов късно сутринта в адската жега и привечер спахме под последните жандарми на Средоноса, като си направихме бивак на една равна тераса под ръба. Бяхме затворени от красивите стени и ръбове на Кончето, Котешкия чал и рид Средоноса. Ето и малко снимки, с телефона - толкова. 

   Към Средоноса с изглед през зимата.

   А ето ги и замесените в "мисия" Средоноса... Сложни схеми с транспорта. Аз през нощта с влак, в последствие с шкодата на Ванката и сме в изходна позиция над Бетоловото в Пирин планина. Късно е вече, а сутринта и слънцето са се показали, за да ни подскажат на какво ще ни подложат.

   Пътеката ни бързо засмуква височина, а жегата, макар и в гората, осезаемо започва да се усеща.

   През вековните гори, скоро подхващаме улеи и кулоари към жандармите на рид Средоноса. Слезли сме по отсрещния склон, подсичайки скалните масиви през нападали камъни и дървета. По улея към нас се разлетяват отломки от голям камък, паднал от Средоноса. Мирише на барут. Застиваме! Аз избягвам бярзо вляво и настръхвам. Ванката и Иво са без каски...

   И се започва едно качване, слизане, драпане, даване на жертвоприношения по острите клони на клекове и скали... Ванката и Иво по жандармите на Средоноса. Тази ни поизпоти! :) Слизаме я и продължаваме напред.

   А този следващ гребен се задъни и заключи в хубава стена, която трябваше и да се слезе. А с тежкия багаж и без рапелното въже, хич не беше оферта... Горчиво попадение и стъпка назад от бездната.

   Цветятa на Средоноса се крепят по тънки цепки, вероятно запълнени с малки количества почва. Множество следи от диви кози, стъпвали преди нас, тук. Този рид е техен дом и тук те се крият, спят, размножават, оцеляват и се чувстват волни и щастливи...

   Поглеждаме назад по Средоноса. Слънцето прежуля сериозно, водата от шишетата ни се изпарява много бързо. Пием по много. Всички имахме по 4 литра, а аз само 3 литра. Половината газирана, с лимони, които даваха малко свежест и енергия. Положението щеше да стане бедствено вероятно, ако не бяхме намерили големите преспи в циркуса Баюви дупки няколко часа по-късно.

   Следва поглед напред, към предстоящото ни по рид Средоноса и връх Баюви дупки. Баюви дупки има три ясно изразени връхни точки, а котата е на най-южната от тях. При най-северната се отделя на североизток този скалист и карстов рид Средоноса. Между връхните точки главното било се стеснява на места до 50 см. Зимно време е изключително красиво, опасно и предизвикателно за преминавене. Източните склонове на върха към едноименния циркус Баюви дупки са отвесни и недостъпни. Западните му склонове са силно наклонени към долината на Влахинска река и са предизвикателство.
   Поредица от нестабилни камъни, жандарми и малки стени вляво и вдясно, през които, пробивайки път, продължихме да даваме жертва на клековете, които ни късаха дрехи и сваляха кожата. Трябва да изпълзим някак до билото и връх Баюви дупки насреща от последните жандарми по рида, с идея да спим или на заслон Кончето, или да слезем до Суходолското езеро, намиращо се на час над хижа Яворов.

   Баюви дупки. Един траверс през една отминала зима.

   Клековете по рид Средоноса. Ако човек не се е научил все още да псува, то тук е мястото да го направи! :)

   А скалите са... А си пипнал, я ще се разклати, я ще падне с гръм и трясък, който отеква злокобно по околните зъбери.

   Поредното и последно предизвикателство на тънкия рид Средоноса. С подход по гребена се излиза в основата на връх Баюви дупки. Предстоят около 400 метра денивелация и 700 линейни метра. Добро съотношение.

   Водата и силите бяха на изчерпване, а мозъците ни - сварени от палещото слънце. Адски жеги се заредиха в поредица от августови дни. Дни за море, пясък, плаж... :)


   Преди залез! Насреща е Котешкия чал, по който с Делчо сме минавали в отминали зими и който за жалост вече не е сред нас!

   Изморени, почти обезводнени, но с души завладени и заредени. В ниското огромните сгради едва се забелязват. По рид Средоноса пъплят в безкрая три малки точици, като мравки.

   Хладилниците на циркуса, в които слязохме, за да разгледаме за евентуален друг подход или подсичане, но това така и не се случи.

   Отново с изглед към Котешкия чал. И месечината. Тази нощ е пик на Персеиди. Виждаха се звездите, млечния път. Клековете носеха прохлада, сред красивите скали.

   И през зимата по Котешкия чал.

   С подход без пътека се завряхме бързо в циркуса Баюви дупки и направихме бивак на малка заравнена площадка до голяма пряспа сняг. Бързо стана студено. Ванката извади кутия с домати и зехтин, няколко вилици и солница, сирене и маслини. Очите ни светнаха, като на светулки в тъмната нощ! :) Звездите обсипаха могъщото небе. Сред нас бяха стените и величествените ръбове на Средоноса, Кончето и Котешкия чал. Стопихме на примуса една чанта сняг, сложихме в бутилките по няколко капки йод, за да пречистим водата и се озовахме бързо в друго измерение. Отделно по ракийка и ром. Аз извадих и домашния хляб, който направих предната вечер. Краят му се виждаше - на "бедствието". Правим проверка и бъбрим в еуфория. Всички крайници са си по местата. Кой ударен, кой ожулен, кой накуцващ, но някак всеки щастлив, по своя си начин. Еуфорита се засилваше, не бяхме преодоляли последното препятствие по тесния скален гребен до включването му в Баюви дупки и пътеката Вихрен-Яворов на билото, която е магистрала... Иво извади малка тонколонка и направо ми скри шапката. Трябваше да отвърна на удара и намерих малката кутия с кисели краствавички, ах тази прекрасна добавка към гореспоменатите еликсири! :)

   Последния гребен на Средоноса и утрото.



   И оставащото ни до билото. Нареща е едната от котите на връх Баюви дупки.


   Вълнение.



   Последни метри.





Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар