Малко предистория... Кървав камък е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 163 до гранична пирамида 173 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е около 18 – 19 км, а ширината – до 10 км. На север чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с Боховска планина, а на юг чрез седловина, висока 1605 м – с Царичка планина. На запад, в Сърбия, се простира до долините на реките Ерма и Божичка (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма), а на изток долината на Треклянска река (десен приток на Струма) я отделя от Пенкьовска планина.
Билото на планината е с посока от север на юг и е силно навълнено със средна надморска височина 1500 – 1700 м, като на югоизток силно се понижава. Най-високата точка на планината е връх Било (Бигло) (1737,1 м), разположен при гранична пирамида 167, който е най-високият връх на цялото Българско Краище.
Открих информация за тази планина сравнително скоро и тъй-като бях много любопитен, се организирах и посетих и нейния първенец.
 |
| Връх Било - най-високият връх на Краището. |
Привечер съм край село Калотинци в Краището. Прекрасно и тихо място до пустите пътища, в които автомобили рядко преминават. В Краището съм пътувал четири - пет пъти през годините. Обиколил съм повечето манастири и църкви тук, които са включени в книгата ми Фото пътеводител Изгубената вяра. Изкачвали сме и много планински първенци на малките, но красиви планини в Краището.
Следващият ден е набелязан за изкачване на връх Било - първенец на граничната планина Кървав камък. След "разходката" до Влахина и Малешевска, това беше добър и качествен завършек на деня. Докато през деня беше жега и августовото слънце размекваше асфалта и мозъка ми, то през нощта и рано сутринта, се озовах в близки до нулата градуси. Термометърът в колата показа 4 градуса, което казват е нормална температура за лятото в Краището. :)
С подръчни материали успях да сглобя и качествена салата. Градиснки домати и краставици, лук, маслини и зехтин със сирене, които бяха цял ден в хладилната чанта... За останалите, извън кадър еликсири и добавки, оставям сами да предполагате! :) :) :)
Рано сутринта. Събудих се още преди 5ч. Беше ми студено с летния чувал, а и бях само с единия слой на палатката, което също вледеняваше ситуацията...
Та, да си дойдем на думата. Пътувам за село Долна Мелна, от което се отделя лош, разбит от камиони и дъждове път за село Шипковица. Пътят се изкачва на серпентини, пресичащи вековните в миналото гори, които сега са брутално изсечени и води до последното село в тази част на картата - Шипковица. И в Шипковица личи, че живот е имало преди няколко десетилетия, но сега всичко тъне в разруха и самота.
Село Долна Мелна и пътят, който пресича моста. Тук някъде е добре човек да си остави колата, ако му е жал за нея. Има малък площад преди отбивката. А на стълба са отбелязани двете маркировки за връх Било в планината Кървав камък. Вдясно и вляво. Вляво е по пътя за село Шипковица, по който спестих нагоре и надолу общо шест километра, но с "под въпрос" дали ще успея да сляза невредим. А най-добрият и не толкова разбит път за стигане до село Долна Мелна е с подход през град Земен и пътя към селата: Пещера, Враня стена, Калотинци, Пенкьовци, Докьовци, Лева река до Долна Мелна. Разбира се има вариант и през град Трън, но там пътят преди години беше в лошо състояние, сега най-вероятно - в още по-лошо...
Състои се от махалите Алавойдинци, Антинци, Аризановци, Банковци, Божиловци, Борче, Бърдаре, Будимовци, Величковци, Вукаре, Гининци, Долинци, Жубреновци, Йовановци, Йовичинци, Кръстенци, Милкинци, Найденовци, Пищалци, Полом, Прибой, Радетковица, Скробаре, Средобърдинци, Тасковци, Чаушовци, Церов дол и Шейтаница.
По време на османската власт е имало неуспешен опит селото да бъде събрано на едно място. Землището му се простира от планината Кървав камък до землището на с. Лева река на изток. Граничи със селата: Горна Мелна, Къшле, Шипковица, Дълга лука, и Лева река.
Към 1945 г. селото е имало 4944 дка ниви, 1836 дка ливади, 965 дка пасища, 1560 дка гори и 60 дка градини. Основно са се отглеждали овце. През 1942 г. в селото са се наброявали: 365 говеда, 30 коня, 1764 овце, 22 кози, 230 свине и 650 птици. Основен поминък са давали земеделието, скотовъдството, занаятчийството и особено строителството (дюлгерство).
В началото на ХХ век селището се оформя като търговско средище за околните села с 5 кръчми и 6-7 бакалии. Търгувало се е с добитък, кожи, дърва и дървен материал. Имало е работилници на колари, ковачи, воденичари, бичкиджии, шивачи, кацари и др. Срещали са се и наемни работници в стопанствата (кираджии). Слабото зърнопроизводство, поради суровия климат и надморската височина, е налагало да се купува зърно от гара Земен. Сега всичко е на доизживяване!!!
Пейзаж край село Шипковица. До връх Било от село Долна Мелна са 24 км в двете посоки. Аз изминах пешеходно 18, с около 700 метра положителна денивелация, все пак спестих малко с колата. Тръгнах в 8 ч. и малко след 11 ч. бях отново при колата. Черният път до върха набира много плавно височина и бях сравнително бърз, за да сляза още преди обедното слънце да се е развихрило! :) Но това не е толкова важно, а е само статистика. Наоколо е стряскащо диво, от билото се разкрива невероятна гледка към всички планини в Краището.
В планината и по нейните склонове общо в Сърбия и България са разположени 13 села.
В България са 10 от тях: Бъзовица, Горна Мелна, Долна Мелна, Драгойчинци, Дълга Лука, Косово, Къшле, Средорек, Чешлянци и Шипковица. Повечето в близко до обезлюдяване състояние...
В Сърбия са останалите 3 села: Клисура, Кострошевци и Паля.
На връх Било - първенец на планината Кървав камък. Личи си, че в миналото тук се е осъществявала активна гранична дейност по охрана на границата.
С изглед към Краището. Пустиня от малки и по-големи планини, на които краят не се вижда! :) Толкова от тази красива и дива гранична планина! До скоро! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар