Изкачване на връх Кадийца-1924м.н.в. (връх Огреяк) и Ильов връх-1823м.н.в. (връх Джама) в граничните планини Влахина и Малешевска, с подход от дивите гранични пътища над град Симитли... Посещение на Коматински скали и изоставеното село Брестово в подножието им... Макар да са по-ниски и "оставащи в сянка" - Влахина и Малешевска предлагат обзорни гледки и невероятна чистота, плюс бонус - панорами накъдето и да погледне човек! Най-високите им върхове са част от планинските първенци на 39-е планини в България.
Комбинирах пътешествието с планината Кървав камък в Краището и посещението на Земенския пролом с интересната Средновековна крепост Землънград. Навъртях 66 пешеходни километра по билата, жп линии, тунели, гранични пътища, придружени от много емоции с ниския автомобил и много зареждащи гледки. Денивелацията, около общо 2400 м., в трите дни не беше много, но топлината компенсира натоварването. Въпреки жегата, подхождах стратегически и с ранно тръгване, поемах по пътеките по тъмно, за да се озовавам в изходна позиция, около обяд, когато все още е поносимо.
Консумацията на повече бири, охладени в ледени планински потоци, сладките боровинки, малини, ягоди и каквото расте по поляните, дават много енергия, макар и да разсейват човек сериозно от плановете му! :) Още с пристигането ми в края на пътя заварих местни хора, седнали на почивка. Поканиха ме на тяхната маса, без право на отказ и стана тя каквато стана. Едно черпене с много видове мръвки, студени бири, салати, в прохладната гора. И това часове преди върха. Сутринта ставането от затопления чувал в 5:00, сякаш беше под въпрос! :)
 |
| Връх Огреяк на сутринта. |
На разклона за Коматински скали.
Ловен заслон "номер 39". Коминчето на барбекюто пуши, а наоколо мирише на чудни гозби. :)
И "запушеното корито" на мивката! :) Сериозна и подготвена компания си вихреше купон тук. 3 джипа, мъже, жени и децата им, все местни хора от близките села. :)
Много черни пътища и тотална дивотия е по границите. Няма движение, няма тълпи и майки с колички! Нямаше и кой да те ядоса! :) Но и да се ориентира човек към подходите за върховете - трудна работа. Няма маркировка, освен сериозни и грозни сечища, които са унищожили горите и през които може да се пробива път до билата - къде през тях, къде по черните пътища за камионите, извозващи дървесината. Гпс-а в случая е незаменим другар и с малко предварителна подготовка и обмисляне на маршрутите, няма проблеми! :)
 |
| Вярната палатка Лафума и вярната машина вдясно. |
Бивакът и последните светлинки. По пътя утре ще изкача последователно върховете Огреяк и Джама, за около 6 часа. Тъй като се върнах с колата до разклона за Коматински скали, удължих малко прехода, с около 5 км.
Изключително богати на горски дарове са Влахина и Малешевска! :) Още рано сутрин се зареждам с гориво и плодова захар, а уханието на горските малини е несравнимо с това на плодовете от магазина! Може би в пик на есен или ранна пролет, ще е по-красиво, шарено и прохладно, но няма да има горски плодове, което е плюс за летните дни. Между другото уцелих дни със сравнително ниски температури. Тук, на югозапад летните жеги са непоносими. Максималните температури сега бяха, около 25-27 градуса - в ниското малко повече.
И боровинките.
На връх Огреяк-1924м.н.в. (Кадийца). :) Часът е едва 8.
За Влахина планина. Вла̀хина или Влайна (на македонска литературна норма: Влаина, от 29 юни 1942 до 5 януари 1946 г. Пастуша) е гранична планина между България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група. В България е разположена на територията на две области Благоевградска и Кюстендилска.
Огреяк (до 29 юни 1942 г. Кадийца, до 5 януари 1946 г. Огреяк, до 14 юли 1988 г. Кадийца, на македонска литературна норма: Кадиица) е най-високият връх на Влахина планина. Разположен в най-южната част на главното планинско било, южно от връх Делибов камък. На югоизток чрез седловината Седлото (Четало) се свързва с първенеца на Малешевската планина – Ильов връх (Джама).
Към Ильов връх, с изглед от билото към връх Кадийца и кончетата! :) До Ильов връх се стига, за около 3 часа по черен път от Огреяк, който се явява граничната бразда.
Стадата на Влахина и Малешевска планини.
Волни птици се реят в небесата.
Към Ильов връх в Малешевска планина.
На Ильов връх в Малешевска планина.
За Малешевска планина. Малешевска планина (рядко наричана Малеш планина) е планина в Югозападна България и Северна Македония, част от Осогово-Беласишката планинска група.
Ильов връх е най-високият връх, 1803 м.н.в., на Малешевска планина. До 29 юни 1942 година носи името Джамо или Джама. Издига се в северната част на главното планинско било. На северозапад чрез седловината Седлото се свързва с първенеца на планината Влахина – връх Огреяк (Кадийца); на югоизток седловината Конското го свързва с връх Трите гроба. Върхът е заоблен, с полегати склонове; слабо доминира над планинската билна заравненост. На североизток от него се отделя ридът Краище.
По пътя към село Брестово съм в ранния следобед. Китни поляни, кошери и много цветя, въпреки жегите. Не усещах умора от 24 километровата отсечка до върховете и бях в страхотна за ходене кондиция... Подлъгах се обаче и жегата взе превес над силите в часовете следобяд. Връщането в изходна позиция беше тегава работа. Днес изминах 38 пешеходни километра, с около 1400 метра положително изкачване, като 400 от тях бяха от разклона за село Брестово до дерето и Брестовския манастир.
Село Брестово и пътят към него... Граничните планини са места, където човек може да се наслади на уединение, само на часове от близките населени места, в които времето е спряло, а хората се усмихват, когато срещнат хора.
Брестовски манастир. Пеша се слиза от главния път, като се губи сериозно количество височина, около 400 метра по черен път (както споменах), които в жегата, ми разказаха играта. Почти не бях пил вода, толкова много плодове изядох на качване към граничните върхове на Влахина и Малешевска! :) Е и една вредна и отровна кока кола...
Тросковският или Брестовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български православен манастир. Разбираемо, предвид обезлюдяването беше заключен.
Има сведения, че е основан през 1149 година. На 4 април 1904 година Крупнишкото земетресение разрушава манастира. Църквата е възстановена през 1906 година.
Манастирът се намира на километър северно от махалата на село Брестово Коматница и на няколко километра югозападно от Тросково. Тъй като Брестово се е водило махала на Тросково, манастирът продължава да се нарича Тросковски. Край манастира е скалният феномен Коматински скали, по поляните до които имаше много крави, заградени от пътя с електро пастир. :)
Един "пейзаж" от село Брестово, Малешевска планина. Тъжна картина е наоколо. Къщите са полуразрушени, а следи от хората отдавна няма. Очаква ме връщане в изходна позиция и път до Краището, където ще нощувам на прекрасно място, което открих, докато шофирам с последните лъчи на слънцето. Следващия ден е заделен за Краището и планината Кървав камък. Пътищата до подхода край село Шипковица са в кошмарно състояние и само майсторлъкът при шофирането ме спаси от сериозни щети по ниския автомобил...
 |
| Прекрасен завършек на деня след тежки часове, прекарани в жеги, ходене и път! :) |
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар