понеделник, 21 март 2016 г.

Зимно изкачване на връх Мальовица по североизточен ръб

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   В поредния неделен ден, с що-годе добра прогноза, с Митко и Никола, решихме да не пропускаме улова и да проиграем еднодневна и зимна Мальовица. Ударници сме с Митко. За четвърти пореден път тази зима се наемаме с подобни еднодневки, които са си изморителни, в пред вид всичко, което се случва: път, катерене, подготовка на багажи. Бях тотално скапан след автопохода Хърватска и Сърбия, в който посетихме 22 манастира, няколко църкви, катедрали и крепости, и не бях спал почти два дни, но тръгнахме. Тази година е високосна и първа пролет се падна на 20-и.

   Паркирахме се на ЦПШ Мальовица малко след изгрев и захапахме пътеката. Катя стигна до Еленино езеро, а ние експедитивно до върха. След последните прогнози и кофти време, обещах да тръгвам на подобни преходи, само след консултация с екстрасенс. :)

   Орлето ни се откри в мъгливото утро и подсказа за предстоящи зимни картини, тук.

   На Втора тераса сме. Видяхме щъркели по път, денят е първа пролет. Районът на връх Мальовица е емблематично място за българския алпинизъм. Винаги спираме, в знак на уважение.

   Мартеници в действие. :)


   Мальовишката, лавиноопасна долина.



   Снегът беше стабилен и виждайки североизточния гребен на връх Мальовица, адреналинът се инжектира в кръвта. Нямаше начин: времето е добро, снегът фирнован, вятър поносим. Опаковах се и поех нагоре.

   Трудно е, когато няма втори в изкачването, който да те осигури. А наоколо всички зъбери контрастираха през фотообектива във вероятно последната зимна окраска и привличаха като магнит към ръба. 






   В последния участък преди връх Мальовица съм.

   А горе какво? Ухилени като репи, ме посрещнаха Митко и Никола и на по чай, и ракия, позяпахме час красотите, които ни разкри Рила планина в този приказен ден.

   Митко проиграваше нови оранжеви котки и му завиждам за цвета. :) Билото към Мермерите, Додов връх, част от Урдиния циркус, в дъното Калините, Поличите...



   Снежни козирки са захапали билното трасе към връх Мальовица.

   Североизточен ръб на връх Мальовица и Премката.

   Слизаме към втора тераса. При колата бяхме в ранния следобед. Доста се бяхме подценили, смятайки, че ще се слиза по тъмно, което обещаващо ни изпрати да опитаме домашна торта в близкото заведение.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


До скоро! :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































2 коментара:

  1. Кога се качихте, кога слязохте в "ранния следобед" посред зима бре :) Да не сте се спуснали с парашут? Аз лятото цял ден лизах пътеката нагоре и се прибрахме по никое време по тъмно чак :))

    Снега готино контрастира със скали и небе, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Тръгнахме в 5ч. При колата бяхме в 16ч. С бири на хижата, обяд на върха и чаено парти с градусов акцент... Ванка, зимно време, времето или се умножава по две, в зависимост от вятър, снежна обстановка-проходимост и т.н. или както условията сега бяха перфектни, се намалява. Лятото е жега, спираш да пухтиш по-често, кроасаните се надуват от атмосферното налягане. :) Трябваше да се включиш!!!

    ОтговорИзтриване