събота, 25 юни 2011 г.

Тъжанското ждрело - 'лято' 2011 ден втори

'Рано пиле рано пее' е казал народа, та и ние така. Максимата важи с пълна сила! С ранното ставане в 5 часът и изненадите не закъсняха. Излизайки от затоплената хижа посрещнах чудното утро на съботния ден, с което ни очакваха новите открития в обетованата тъжанска земя.

Голям Кадемлия също очакваше първите слънчеви лъчи, откривайки измамно  военната постройка на върха. Виолетовата красота ме позамисли, прогнозите не бяха обещаващи. Щракнах две, три снимки от статива допивайки кафето си и с нетърпение приготвих раницата за предстоящия преход до водопад Пенчовско пръскало и Петкановите водопади.
Тръгнахме в посока върховете Русалии и Пенчов връх , а обръщайки се назад пейзажа се промени драстично.

От към връх Марагидик се стелеше мъгла и ниска облачност. В общи линии целият преход по билото се очертаваше да е мъглив, за това започнахме да се подготвяме психически от рано с изречения от рода на: ей, че беше хубаво в хижата, ах какви ли дъждове ни очакват по мрачното било... и т.н.  Не скучаехме, а  духът се опитваше да ни напусне от рано.

С всеобщи усилия все пак наближихме Пенчовска река, а просветляването в далечината повдигна поне за малко настроението на компанията. Водопад Пенчовско пръскало се намира зад Пенчовския пояс, който е в средата на следващата снимка зад V образната скала. Оттам водите му политат в 52 метровата бездна, очакващи ни с нетърпение, все пак това е и целта ни, слизане през скалите дотам. Не особено приятно, но не и толкова трудно!

След кратка почивка, ето го и него - феерично и диво, в цялата си лятна красота. Нямаше чак такива води както пролетта, но  за сметка на това зеленинката, около него компенсира излишъка.

Трудно е придвижването по такива места, но в това си е тръпката от опознаването на дивата природа и сливането с нея. Отново си поиграх с позициите и композициите, каквото и да означава това :). На вертикален кадър също се представи добре, пък и се вижда стръмният склон, по който се придвижваме.

Тревните туфи достигаха метър височина, опитвайки се да ни преборят. По този склон нагоре, движейки се покрай водопада, предстоеше да атакуваме и стръмния връх малка Козя стена, който от другата си страна е с вертикално ориентирани скални маси. Идеята беше да надникнем от там, предполагайки, че гледката към Русалийския проход и Кадемлийското пръскало ще е величествена. В този изолиран каньон се намира една от най-богатите екосистеми в Стара планина. Не напразно го наричат третия Джендем на Стара планина.

Вятър с ураганни пориви, дъжд, умора не сломи любопитните ни погледи, да  достигнем поредната си цел. Упоритостта и мотивацията ни се възнаградиха подобаващо, с величествената гледка, която се разкри. Тук направо паднах, за да не полетя надолу, умората надделя. Снимах борейки се с вятъра, забърсвайки челната леща многократно и безмълвно се наслаждавах на природният гении създал това природно величие. Мащабите крещяха надвиквайки вятъра. Нито една снимка не може да докосне подобна гледка. Водопад Кадемлийското пръскало е с височина от 77 метра, а от тук изглеждаше като жалко поточе. Ще постна и снимка правена от пътя под него за сравнение на мащаба.

Поглед от близо.

И в посока най- високата точка на малката Козя стена, където се намирахме в този момент.

Върнахме се заредени с гледки до предварително разпънатите палатки под Пенчовското пръскало и в размисъл, и почивка продължихме към следващата цел. На около 200-300 метра по-надолу по Пенчовска река има интересна каскада, с височина, около 20 метра, разположена в двукаскаден скок. Изглеждаше непристъпно, но с всеобщи усилия го отбелязахме и него в картите на фотоапаратите :).

И тук вертикално ориентирания кадър вписа добре водния пад, с цветове и треви.

А Ники се стараеше да превзема скалите, в търсене на композиции . На връщане към палатката, отново борба с ураганните пориви, ако знаехме, че ще са ни като тренировка за утрешния ден, сигурно трябваше да ревнем :).

След почивка в палатката и съвземане се ориентирахме в посока Петкановите водопади.Това беше втората ни основна цел за деня. Минахме покрай тези дами, които мързелуваха, а новороденото теле ни се чудеше какви-о сме и от къде идваме. Завидно добре си почиваха на фона на връх голям Кадемлия. Идваше ми да ида да дръпна ухото на малкото, но тогава борбата с вятъра щеше да ни е последен проблем :) .

Връх голям Кадемлия в средата и връх малка Козя стена в ляво, която катерихме преди два часа с хиляди усилия, изглежда като приятно зелено хълмче, но е друго при сблъскване с изкачването му .............

................ не е за вярване, наистина лъже с приятно полегатия си вид. Потвърждавам казаното с кадър от пролетта, когато изкачвах за пръв път стръмните му склонове. Дотук стигнах тогава, а ако знаех каква гледка е малко по нагоре, но пусти му мързел.

И южните части на България.

Обърнахме се за последно, да запечатаме Кадемлията...

...и се насочихме за гмурване в горите, в дясната част на следващата снимка, където се намира притока на Пенчовска река, който трябваше да ни изведе до големият Петканов водопад.

Още със слизането вировете ни запримамваха, а очакванията ни и този път не се оправдаха.

Доста се моткахме, трудно се намират места за преминаване и тук борбата не бе малка. Слизахме и се изкачвахме многократно, прокарвайки пътеки.

Композициите изобилстваха, но с предвижването беше леко мъка.


С две думи: два дена са малко за обхождането на реката, а има какво да се види, снима, струва си.





Това е последния воден пад, преди големия Петканов водопад.

Определено щяхме да изспуснем доста от красотите по рекичката, ако бяхме подходили с директно слизане, около големия пад.

Стигнахме, около скалите, под които пада Петкановия водопад, а в далечината се откри приятна панорама към масива на Триглав и едноименната хижа.

С излизането от гората излезе онзи вятър, познат ни вече като силен или ураганен, не знам вече как да го наричам, отнасяйки шапката на Ники. Очертаваше се трудно спускане по стръмен терен, а и поривите на вятъра не ни помагаха особено, опитвайки се да ни съборят надолу.

От тук започна слизането и вниманието ни се заостри.

Както споменах - труден терен, хлъзгави треви и всички екстри ни предложи Тъжанското ждрело, не напразно тук се намират най-богатите екосистеми в Стара планина. Непристъпноста му е райско място за мечките и дивите кози. Крепейки се в полулегнало положение, борбата с вятъра се оказа по-сложна задача от снимането, но колкото толкова.

Важно бе, че сме тук и съзерцаваме отново най-девствените кътчета по Старата ни планина.


Опитах се да хвана и двата пада от горе до долу, но в предвид разположението ми не се получи кой знае какво. В пролуката горе се вижда от къде сме дошли.

Притреперих на няколко пъти, като гледах какво се случва по скалите под мен :).


И малко по-ниска гледна точка. Надолу по реката има още доста каскади, но решихме да не изневеряваме на съдбата, пък и сме чували, че са необходими въжета, които не носихме, така че това си е официален повод за последващо посещение :).

И мен да ме има, дегизирал съм се в тревните туфи:).

На връщане записахме гпс координатите на Петкановия водопад и по билото в посока Пенчовия пояс, където ни очакваха с нетърпение.

Вятъра ни отнесе до лагера, където релаксирахме с пълна сила. Въпреки борбата с природата, успяхме да изпълним целия план по престоя си тук, определено останахме предоволни. С нетърпение очаквахме да видим какво ще ни довеее утрешния ден:) . ЦЪК :)

1 коментара:

  1. Леле, жестоко сте си прекарали и жестоки места сте посетили! Така като ги гледам ми идва веднага да отскубна и аз натам... Нямам тарпение да разбера какво е станало през третия ден :) А да попитам, имаш ли трак на целия маршрут?

    ОтговорИзтриване