Резерват Тъжанско ждрело е известен със стряскащата си красота, живописните проломи, дълбоките и непристъпни каньони, образувани с хиляди години от непокорния рев на реки и притоци. Обитателите му, мечките - 300 на брой по статистика, не внасяха яснота и логика в идеята за откриване на палатковия сезон точно там, но лунната нощ, която се очертаваше, топлият и слънчев ден, както и напиращото вече до неудържимост желание за откриване на палатковия сезон, взимаха превес.
Дивото присъствие и красивите скални отвеси в пролетното утро - очертаваше се колабираща жега.
Катя с новата раница, в подножието на връх Каракачански Егрек на полянката Голямата Папратлива, над която в последствие разпънахме палатката.
След къдравото пресичане на двата улея с останал априлски сняг и запълване на водния дисбаланс, се озовахме в подножието на Пръскалото - 65м. Замисляхме да се покачим по Ели дере и да разпънем палатката там, но в последствие сметнахме за по-разумно да се паркираме в подножието му на полянката преди "Селския завой". Движението по интересния терен с претъпкани раници не е особено забавно занимание, а и жегата сцепваше камъни и дърво :).
Ситуацията и прохладата до бушуващите пръски на водопад Пръскалото обаче освежаваха препечените ни тела и действаха като мехлем на душата.
Скалните отвеси обграждат величествено долината.
Така пълноводно не си и представяхме да го видим. Въпреки, че се намирахме на сериозно разстояние от бушуващата горна каскада, която вдигаше неописуем рев, нямаше сухо място по нас и техниката. Катя направи грубо сефте на новия Канон, здрава машинка. :)
В предното посещение пресякох езерцето под малкия воден пад на каскадата, сега обаче, тя се изливаше на 2-3 метра от скалата и стоварваше значително количество засилени водни маси, позамислих се и не рискувах, което не беше особено разумно. Миг по-късно се радвах на гледката и от другата му страна, откъдето горният красавец остава в сянка. :) Ясно си личи и водната завеса, образуваща мъгла в обсега на горния водопад.
Наиграхме се децата, около скалите и заслизахме. Беше толкова рано, имаше време и за фото сесия в подножието на Пръскалото, а равната полянка и липсващите по нея коне, които обикновено са тук, ни обнадеждиха за безаварийното нощуване. :) За мечките не споменах, за тях пък цяра беше гръмогласния транзистор (Лакардия, научих още една дума), който придвидливо взехме, радио Хоризонт и обзорното предаване на тема Метал. Нямаше начин при тази гюрлутия, всичко живо да не се изпокрие. :)
Палатката (закъснявахме с откриването на сезона, е все пак по-добре късно, отколкото по-късно), погледа към Пръскалото, скалните отвеси - Красота. Очакваше се и почти пълна луна в гръб към скалите - още по-голяма Красота. :)
Привечер след вечеря излезе свеж полъх, Розовата долина си беше постлала за сън. Ние пък за метал по радио Хоризонт. Ракията, както се казва в извадката е враг на нощната фотография и скоро се понесохме в страната на сънищата. Метал вълната по транзистора внасяше смут в сладката дрямка, докато най-накрая ми писна и не го изключих. Казах си, по-добре мечки да ме ядат, отколкото да слушам предаването "рева на обезумелите" :).
Тъкмо задрямах и в полунощ се събудих от светлината в палатката. Реших, че е твърде рано за снимки на изгрев, докато не осъзнах, че изгревът е лунен. :) Почти пълна и то не каква да е, а оранжева луна, се блещеше откъм Розовата долина. Скалите и водопад Пръскалото бяха озарени, горските масиви хвърляха контрастни и зловещи сенки. Балансът на бялото претърпя основни корекции след оранжевите лунни забавления. Полъхваше ветрец, Пръскалото се чуваше в далечината, сенките на скалите зловещо обграждаха долината на Елидере.
Направих и една звездна врътка, кеф си е. :) После заспах бързо...
Така открихме палатковото лагеруване за тази година, имаше емоция, звезди... :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
