неделя, 29 май 2011 г.

Пролет в резерват 'Стара река' 2011 - ден 2

   Ден втори предстоеше да ни срещне с нови изпитания, по пътя към връх голям Купен, извисяващ стръмно мощните си скално - алпийски  маси. Върха е като в детските рисунки, наподобяващ остър триъгълник. Пътеката над хижа Левски ни изведе от гората, над резервата, откъдето предстоеше здрав "джумбиш" по камъните до върха.

Времето беше благоприятно, въпреки облачността над върха,...

...а слънцето озаряваше скалите измамно.

Свежестта на тревичките компенсираше донякъде суровия камънак.

За мащаба и тук думите не стигат, снимките също трудно го докосват.

В обратна посока хижа Левски се гушеше в зеленото море.

Очакваше ни изпитание, решихме да оставим пътеката, която обикаля за да излезе на билото, с цел да скъсим пътя и закатерихме като бесни.

Отново в обратна посока - вятъра започна да ни позанася, а тревните туфи засвириха като по ноти.



Без малко да настъпя тази хубавица (усойница) , която наказахме със здраво наснимване :) .

Поизнервена нахапа и статива, пускайки отровна течност, която личи по мокрия му крак. Съскането и заглуши и вятъра, което беше знак, че е време да я пуснем.

И поглед назад към зеленото море.


Малък Купен с локвата, на която пият вода полудиви коне.

Голям Купен.

И пак малкия.


Заслужена почивка на 2169 метра и запис в книгата за гости :))).

За миг се изясни и в посока старопланинското било.

На връщане отидохме  до локвата, която се вписа приятно с малкия Купен насреща.

В горния край на резерват Стара река.

Отпочинали заслизахме към Карлово, а Стара река отново ни запримамва, с изумрудените си вирове.

И дяволското си сияние


Месец май се оказа много пълноценен  във фотографски план и в откривателски такъв, с издирването на водопади като Черното пръскало и  Пенчовското пръскало, за което си се радвам тайно, с хубавото за сезона време и буйните води, които хванахме. Понаправихме хубави планински преходи, които не бях планувал дори за миг и с които закривам пролетния сезон за тази година. Вече се настройвам за лятото, пък каквото поднесе :) . До нови срещи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар