четвъртък, 27 април 2017 г.

Понорски манастир - Шумски манастир - Ребровски манастир - Прибойски манастир

Диво, по-диво, още по-диво...

   Миналата година, в търсене на някои забравени от бог свети места, се наложи да посетя отново граничните райони и да ги търся по няколко пъти, през лятото. Мараня, диви, обрасли с двуметрова коприва пътеки, раздвояващи се, разтрояващи се черни пътища, виещи с километри по граничните била и планински склонове. Няма кого да питаш. Местни почти няма, а ако срещнеш някой, те мислят за иманяр и не са словоохотливи. Пчели и диви кошери в горските масиви, птички, пеещи забравени песни. Тръни, драки, зловеща лонгозна растителност, навсякъде... В нея търсих и търсих, но от петдесет манастира, не успях да открия три, до които стигнах в това приключение. За много некомерсиални места, в уикимапия координатите далеч не отговарят. Да тръгне човек с карта, също не е работа, в силно пресечен терен с непроходими гори. Препрочетох каквото можах да намеря и поех отново в дивите гранични райони, в които миналото и комунизмът, са оставили своята грешна следа. Направих си труда да отбележа в приемника точни гпс координати и правилните подходи към светите места.  

   Понорски манастир "Св. Георги" и старото гробище. 
 
   След няколко неуспешни часа в горски масиви, импровизация и неуспех, се върнах в селото. Проверявах всяко възможно място, слизах, качвах се и реших да потърся местен човек, който да ме упъти. Късметът проработи и срещнах един дядо, той ме заведи до едва видима пътека, а до нея стигнахме с колата по черен път. В началото се опита да ме сплаши с големите мечки, които бродят в тези гори. Само се усмихнах. В тази планина и на толкова малка височина няма мечки в България. Дядото ми разказа как в миналото по Гергьовден тук колели по 60 агнета... Сега няма никой, освен диви животни и непристъпна растителност. Манастирът се намира северно от село Понор, на малко възвишение, скрит вдън гори тилилейски. В зловещите му останки растат дървета. Мястото, около старото гробище и манастира е сравнително проходимо.





   Изморих се след няколко часа под слънцето и ходене в непроходимия терен. Поех към село Шума и маха Рекето.

   Шумски манастир "Свети Архангел Михаил", Чепън планина. Посетих отец Иван, занесох му храна, консерви и книги, поговорихме няколко часа. Тук е от 21 години. Отец Иван стопанисва рушащите се сгради и се грижи за всички свои животни: магаре, няколко кучета, 17 котки, 4 кози, една от които е вързана, защото прескачала постоянно оградата... Сред живинките са и 7 кокошки, петел който нападал в гръб. Сградите са дотолкова разрушени, че не може да се живее в тях от години, а преди отецът е спял там. Епархията нехае. Отец Иван живее в малка каравана извън манастирския комплекс и взема мизерна заплата. През зимата се топли на газ и всички мъркащи създания, и кучетата лежат върху него, усмихва се. Личи си намесата му и мястото има много повече от останалите манастири в публикацията. Всички огради се рушат, а преливащото при наводнения дере, се излива наоколо. От скоро няма и течаща вода. Къпе се при роднини. Каптажът е нарушен и не достига налягане. Гумите на стария му джип не приличат на такива. С вериги и без грайфер, колкото да премине изровения черен път до асфалта в селото. Отецът би трябвало да се пенсионира догодина и какво ще бъде отредено за манастира, не се знае. Кой ще дойде да живее и стопанисва при тези условия? Неясно е! Суров и изпечен поглед на човек видял много...


   Моментното състояние на жилищната постройка и част от животните. Сградата е кирпичена и не търпи основен ремонт. Всичко е пропито с влага, геометрията и е нарушена и трябва да се съгради нова постройка.

   Караваната, в която живее отеца.

  Църквата.

   В късния следобед, изморен от път и търсене, поех към селата Ребро и Кривонос, в подножието на планината Любаш. Задръстванията покрай София и Перник ме изкараха що-годе бързо в посока Брезник, и самотните пътища, навлизащи към границата. Липса на автомобили, залезът който пътуваше към хълмовете и ледената бира, с която да се занимая малко по-късно. :) Знаех какво предлагат околните поляни и бързо се ориентирах с палатката.

   На сутринта щях да потърся останките на Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски". Температурите през нощта паднаха под нулата, което личеше по леда на предното стъкло на колата, а със стария трисезонен чувал, нощуването беше почти драма в малките часове на следващия ден... :)

   Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски", известен още като Кривоноски или Ребро-Кривоноски манастир. 

   Запустяващ преди няколко години, но сега попаднах на строителни дейности, които са съхранили постройката от настъпващата разруха. Явно местни ентусиасти са се захванали с тънещата в разруха църква и може би скоро ще я видим в друг вид...



   Останки от стари стенописи.


   Село Прибой и Прибойски манастир в местност Манастирището. Тук отделих половин ден преди година, в един горещ следобед през лятото, който още помня ясно... :) Нивите наоколо и бодилите в дигата до реката, не успяха да реализират успех тук. Изгубих няколко часа в движение покрай ниви и провиране в малките горски масиви, около тях, а разразяващата се лятна гръмотевична буря, набързо ме изпрати при колата. Дори с помощ от местните, не се получиха нещата...

   Сега се справих сравнително бързо с гпс и таблет в ръка, със сателитния изглед към мястото до манастира. Качвах се във високата част на дигата често и скоро от едно що-годе погледно място видях правилния горски масив и сенките на зида. В общи линии подходът е при влизане в село Прибой. Пресича се малък мост над реката и се оставя колата до гробището и старата църква. Следва спускане до дигата и се върви по нея през цялото време срещу течението на реката.

   Постройката е изградена през 50-е години на миналия век върху средновековни останки на стара църква. Личи си, че от десетилетия е разрушена. Ако има съвършено скрито място, то това би била църквата на Прибойския манастир. Наоколо личаха следи от пожар и иманярски изкопи...





   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и ТУК. Места пропити с история, легенди, предания, запазващи ценности.

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар