вторник, 11 април 2017 г.

Счупената планина - крепост Маласар - Вятърния камък - крепост Устра - крепост Моняк - крепост Свети Дух

   Този път нямах нищо общо с плана за уикенда и изцяло се доверих на Ванката, който беше нахвърлил интересни места при посещение за лежерна разходка в двата почивни дни. Някои от тях бях посещавал по няколко пъти, други отлежаваха в списъка в очакване на момента. :) По познатата пролетно-дъждовна схема се заехме с някои пътеки в източни Родопи и крепостите прилежащи над тях. Събрахме се в Пловдив с Димо и Иван и тръгнахме рано-рано сутринта.

   Крепостта Маласар и Вятърния камък (Елъ Каясъ) бяха първи за посещение. Намират се в "Счупената планина" до с. Воденичарско. Счупената планина се намира в близост до Момчилград, в източни Родопи. Образувала се е в края на 19-и век. Представлява висок хълм, прекъснат от свлачище в средата. Лявата му част е потънала спрямо дясната на разстояние 500-600м. Именно там се спотайват интересни дерета, съхранили останките на Вятърния камък и крепостната стена на Маласар.

   Счупения камък, изглед от черния път над него. Прилича на крепостна стена и ако човек не знае това, би помислил, че това което вижда е крепостта Маласар, която е само на 200 м. над камъка.
 
   След нелек глиганинг и байпасвайки добре очертаната пътека, която изгубихме, се озовахме в подножието на Вятърния камък... Пресякохме дерето и право нагоре покрай здрави насаждения от шипки и трънки, скоро бяхме там.

   Вятърния камък (Елъ Каясъ). Нарочен за скално светилище с лековити сили, мястото е силно посещавано, особено по Гергьовден от местни хора. Скалата е издълбана с помощта на човешка намеса.

   Ванката в отвора на камъка. Там, както се предполага духаше здраво.

   Времето се изливаше в динамика от гръмотевични звуци, дъжд и неяснота за палатковия лагер със салати, ракия, бира и печене на наденички с картофки на жар.

   Катя. :)
 
   И крепост Маласар, намираща се на 200 метра над камъка, до която се изкачихме по острия ръб на билото.

   Природата се събужда и наоколо всичко се раззеленява. Въздухът е изписан с пъстри ухания, и на човек не му се тръгва. Набелязах 10-а метров водопад в съседно дере, който би дал повод за повторно посещение тук.




   Отбихме се и до крепост Устра, и обсъдихме стратегията за бивака. Една снимка на Устра от архива. От Маласар се разкрива прекрасна гледка към крепост Устра и обратното - от Устра към Маласар.

   Прогнозата за времето не беше красива и предвещаваше апокалипсис... Запътихме се по план към с. Широко поле на чудната поляна, на която палаткувам за пореден път. За съжаление се е превърнала в бунище от местните. Боклуци, начупени бутилки, разхвърляни по цялата поляна, пластмаси и какво ли още не...

   Всеки се беше заел с нещо и резултатът не закъсня. Естествено, динамиката на времето се изливаше в кратки пориви на вятъра, придружени с дъжд, колкото да си имаме едно наум... И за разлика от друг път, се бяхме престарали с ранния час. Винаги се добираме до подобни места в късни часове на деня или рискуваме по тъмно да ги пропуснем. Сега се движихме по-лежерно.

   Великденска салата за Лазаровден. :)


   Дървените въглища на Ванката свършиха работа.


   Хапнахме сравнително рано, после заваля силно и се скрихме по къщите за сън.

   Сутринта рано-рано се излюпихме и право към крепостния хълм Моняк за изгрева. Сякаш трябваше да сме поне десетина минути по-рано горе, защото заревото ни хвана на не най-подходящите позиции. Все пак човек да хване тези цветове тук, си е прекрасно събуждане. Шеметна панорама, потракваща железница, ниски облаци, които искат да се гмурнат в язовирните води и старият въжен мост към с. Лисиците... Едно от любимите места. :)





   Смяна на спукана гума и финиш на крепостния уикенд с крепостта Св. Дух край Минерални бани на път за вкъщи.




 До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар