сряда, 1 август 2012 г.

Водопад Скаловитец

   С този и още един двама юнаци от света на водопадите продължи пътешествието ни по непознати до сега земи. Лятото неименуемо бе взело жертви в това отношение и ревизионно бе запорирало всякакви идеи и очаквания от водопадите. Определено не беше сега момента, но пустото любопитство ни отведе и на там, към китното рилско селце Костенец, в подножието на което се криеха две от рилските бижута - водопадите Скаловитец и Костенски. Гледам ги снимките тука, каня им се злобно в очакване да протекат, но както споменах лятото бе нанесло трайни вреди на този иначе толкова красив воден пад.

Водопад Скаловитец, или както още е известен - водопад Скаловитско Дере.

 Дори след напоително-бляскавото шоу от предната вечер водата беше кът. Път до хижа Гургулица и добре маркираната пътека не ни попречиха да се омотаем  в конци от опита за съкращаване на маршрута. Тръгнахме по един път след указание от хижаря, а след малко бяхме пак при него. Посмяхме се (той на нас), теглихме по една на Гармина, който се срина на предния ден и след стабилен запой с изворна вода... хъката мъката заприпкахме по нажежената пътека. И там  успяхме да се забием в неправилното дере, но след кратка консултация с Ицо и конска доза късмет се ориентирахме бързо, че и без това нахалните мухи ни бяха налазили до такава степен, че ми идваше да се залея с моторно масло. Не намерих такова, но пък разхладата, около водния пад ме зареди бързо със свежи идеи за олазването му. Съществуват интересни места за успешни опити човек да се очисти, а в блога ми е пълно с такива, който иска да почерпи свежи идеи да ми драсне на лични. Така бързо се озовах и над самия водопад.

Навих неутралният филтър, оскубах сухите гюрлюци покрай него, направих 3 опита с принципа на Теорията на вероятността да се изтърся по нападалите листа и след като най-накрая се кротнах, реализирах някой и друг кадър. Дори размазани, листенцата не успяваха да доловят какво би се случило тук примерно в ранна пролет, което пък моментално оказва дата и час за последващото посещение тук :). Така добавихме още един водопад към колекцията и в компанията на така досадните мухи поехме надолу към Костенец.

Костенския водопад компенсира липсите на вода, за разлика от зимата, когато не успя да оправдае очакванията.

Последва кафе, спасение на положенито с разравяне на всички лакомства от багажа и кратката беседа ни съпроводи до язовир Батак. Там щяхме да се опитаме да посрещнем някакъв залез, да направим огън с тръни, бодили и салфетки :), това последното съчетава огромно желание с пълна импровизация и да заредим душевните батерии за следващия ден, когато щяхме да полазим към Родопите и водопадите там. С какво ли щяха да ни изненадат те...

Следва: Част3 - Фотиновите водопади и пещера Снежанка.


2 коментара:

  1. Уцелил си момент с водата на Костенски водопад.Явно са изпускали язовира.

    ОтговорИзтриване
  2. Определено е изненада да се види май с толкова вода :).

    ОтговорИзтриване