събота, 18 август 2012 г.

Алпийски траверс

От Априлци до Карлово по билото на Стара Планина

     Алпийският траверс Ботев-Добрила или Добрила-Ботев, както е планинската му последователност за преминаване, представя част от най-трудните за преминаване билни участъци в Стара Планина по международния туристически маршрут на дружбата Ком-Емине. Образуван от навъсени скални двухилядници, траверса гордо посреща стъпките на всеки дръзнал да премине от там. Дълго време го дискутирахме по кафенетата, някак тайно му се канехме дори, а подхвърляните фрази за зимното му покоряване, дори ни хвърляха в състояние на смут. Именно там севера и юга привличат мощите на ураганни ветрове, изливат проливни концентрации от обилни дъждове, а най-свирепите стойности на отрицателни температури, пратили доста хора на оня свят, свидетелстват по безбройните паметни плочи накацали там. Зловещото присъствие на птици виещи се в кръг, допълват ситуацията там. Така теоретично се подготвяхме за лятната инвазия там. Кръстците, Костенурката, Купените, Млечен Чал ни очакваха за старт. Да проследим и реализацията на практичната част :).

Тъй като не сме от онези хора, които обичат да им е лесно, сметнахме да доутежним състоянието на прехода, а то не беше особено ясно. Единственото известно на задачата се оказа подходът ни към билото. 5 часът АМ :), раници пълни с връх :), запалени челници :), подострени щеки :) и доза мотивация за изкачване до билото по Млечен Чал, и неясното 30 километрово състояние на пътеките от северна България в Априлци, до Карлово от юг. Така по развиделяване след свеж старт, с пресни сили и настроение, утрото ни срещна на хижа Плевен. Последва закуска, снимки към Ботев връх и бодро по Млечен Чал, извеждащ право на Старопланинското било.

Времето ясно, пъстро :), весело :), хладно, перфектните условия, от които свежо се нуждаехме. А ето и билната обстановка, около връх Жълтец.


Предварителната ни концепция не следваше екстремни вариации, както в повечето случаи, а тихо и кротко преминаване по траверса. Терена и свежата комбинация на тежки раници с полазваща умора не успяха да генерират особено свежи идеи за реализация на интересни кадри, например някое импулсивно слизане от пътеката, както замислях. Този път наистина бях убеден да си кретам кротко, без излишно влизане в неопределен сценарий.

Ситуацията в посока южна България също носеше определено настроение, а и успяхме да избягаме от летните жеги, дори на моменти ставаше студено, въпреки разните кодове с ярки цветове, поднесени по телевизията от гологлавия зевзег :).

А ето и траверса, който ни се изнесе в цялата си алпийска красота, с това изпитание се очакваше да ни срещне планинската съдба.

Тясната алпийска пътечка поднасяше разните му изпитания, стръмно е, тясно, абе трябва да се внимава, че като нищо човек се пребива по екстремния терен. Купена в далечината гордо се извисява с алпийския си нрав.
 Отново към него.
 И пак...

Отнесе си наснимване големеца на веригата - връх Голям Купен.

Тук някъде срещнахме двама завалии, единият се качвал за първи път в планина, което личеше и по навехнатия му крак и ниски маратонки ???, а за другият, който се беше наел да води човек без никакъв опит по алпийски траверс?!?!? Разменихме по някой друг лаф, пожелахме им доза късмет, за достигането им до хижа Плевен и продължихме напред.

Връх Костенурката с изглед към Северна България.

Разни частни облачета се сформираха от време на време, засилвайки ефекта от прехода, добре се получи, че не заваля, че не ни се мислеше...

Не напразно казват за този район - гръбнака на Стара Планина. Като прешлени се извиват алпийските части на тези красиви и непокорни кътчета във високата планина.

Поглед от голям Купен към източните части на Стара Планина. Да кажем, че не беше лесно, особено по обезапасените с метални въжета места. При неподходящи атмосферни условия, трансфера би вкарал в сценарий дори и най подготвените луди глави.

По живо по здраво се докарахме и до негостоприемната хижа Левски, където имахме РЕЗЕРВАЦИЯ по телефона, чрез Карловското дружество, за която на хижата разбира се не знаеха. Отговорора им беше, ами идете на заслон Ботев бе хора - няма място при нас, или по скоро не ни се занимава да ви търсим чаршафи и да ви настаняваме. Как ли замисляха да направим това след 12 часов тежък преход незнам, но???  Безотговорно, безочливо, нехуманно, отвратително, жалко отношение, присъщо на печелбарския глад на 'хижари'. Няма ли някой, който да вземе отношение по този въпрос, с тази хубава хижа. Там взимат туристите за плужеци, на които сякаш са длъжни едва ли не. Добре, че Ники го хвана психарията и вдигна валянка, че набързо 'хижарите' намериха две места, че после и още две за други туристи, които закъсняха след нас. ЕЕЕ, значи можело, за хора с резервации!!! И си задавам въпроса пак и пак, и пак, НЯМА ЛИ КОЙ ДА НАПРАВИ НЕЩО ПО ВЪПРОСА С ОТНОШЕНИЕТО НА ХИЖАРИТЕ ОТ ХИЖА ЛЕВСКИ???. Като изключим перфектното състояние на хижата, чистотата и, чудните цветя в градинката.

Пренощувахме някак, платихме си за насилствения престой и лека полека се ориентирахме към цивилизацията. Ники се върна в Априлци през заслон Ботев, аз пък имах среща на хижа Хубавец, а часовникът показваше, че ще имам време да отскоча и до водопад Карловското пръскало. Меко казано се оказах на отсрещния склон над водопада за компенсация на водните липси, от където пък мислех да се явя и над самия пад. Мисията се оказа невъзможна, нямах особено много време, а и купищата непроходими скали приканваха да сляза мирно и тихо, и да оставя идеите на по преден план. Така и направих.

Заиграх разни вариации и с новото мостче, установих че съм се поулял в снимки, заредих шишето с прясна планинска вода и тичешком се занадпреварвах с времето. Имах 2 часа да сляза до хижа Хубавец, а се оказа, че в бързане съм слязал до там за час.

Там пък горската фея ми беше подготвила подкрепящи дарове и всичко придоби друг смисъл :).

От тук идеята беше за скоростно слизане в Карлово, но познати бяха напалили едни барбекюта, едно чудо. Както беше обяд, така отъмняхме. Заразливаха се ракии, салати, пържоли, абе опорочихме туризма :))).
Всичко завърши мирно и тихо, което обикновенно отключва затишието преди буря, така се разбра, че няколко дена по късно ще заформим 50 километров поход по билото на Стара Планина, с ураганната компания на северния вятър и смазващите воденични камъни на 25 килограмовите раници.


Следва... село Антон, хижа Планински Извори, местността Петте чучура, връх Тетевенска Баба, Хайдушките камъни, Старопланинското конче, връх Вежен, хижа Ехо, хижа Козя Стена, Беклемето...

Няма коментари:

Публикуване на коментар