Разглобяване

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Трябваше да се случи наистина нещо, което да ме разглоби, за да се задоволя планински :) и само като чуя за планина, да ми става лошо. Така броени дни след изпълненията по траверса Ботев-Добрила се очертахме в поредната планинска главоблъсканица. Не бяхме се включвали по билото на Стара Планина на запад от централния масив, което трябваше да запълни определени дупки, начесвайки за дълго фотопланинарската ни краста. Това, че се бях закопал в Карлово, :) не попречи на Ники да ме открие по телефона и да ме агитира подмолно с намека: да понаправим нещо кротко...??? От Антон до Карлово по билцето, има няма 105-106 км., така показа в последствие навигацията на начертания трак :)! За 3-4 дена на палатки, отпускарско едно такова. Не се оказа много и нагълтах куката като прегладнял шаран. Кръвта ми вреше, застягаха се едни багажи, едно чудо:). Замисляхме да преспиваме на палатки по билото, където ни заварят условията. Дори и не предполагах в каква мелачка попадам, и в какво изобщо се забърквам. Сега е и моментна, в който да сваля шапка на всички машини преминали по маршрута на Ком-Емине. 25 кг. раници с пълна бойна готовност, ракии, домати, краставици, хлябове, сирена, луканки, купища сладка и ядки - кой ли щеше да ги носи обаче?, стативи, фотоапарати, палатки, шалтета....., като че не отивахме на почивка, а на война, така се оказахме наказани отново :). Все се каня да оставя подобен вид ходения, но все не ми се получава. Така в  ранното утро влака ни стовари на гара Антон и като роби запъплихме по стръмната пътека, извеждаща на хижа Планински извори в местността Гьолджука, на билото между върховете Картала и Тетевенска Баба. Там в източна посока трябваше да атакуваме връх голям Купен и да слезем до Карлово, въпроса е, как щеше да стане това? Мотивация не липсваше, докато не се оказахме смазани от въздействието на нечовешко претоварените раници. Докарахме я някак си до х. Планински извори, отпочинахме, около чешмичките в местността 'петте чучура' и с все още бодър дух продължихме по билото с изкачването на връх Тетевенска Баба.

   Там, към местността Хайдушки камъни намерихме чудесно заравнено местенце, с високи и меки треви, с изглед към масивът на връх Вежен 2198м. Като магнит ни привлече панорамния изглед във всички посоки. Красиво, просторно, просто раниците крещяха да паднат, а ние да се наслаждаваме с часове на даровете на природата и чудесното време, което ни поднесе планината. Така в ранните часове след пладне хвърлихме котва и след дълга почивка на копринените треви започнахме подготовка на лагера. Бяхме високо на билото и се заехме със старателното разпъване на палатките. Трябваше да издържат при силен или ураганен вятър, както се случи по късно през нощта. Билото не е особено подходящо място за подобен вид начинания, в предвид непокорния нрав на северняка, но подветрените склонове бяха с наклон, като че мястото беше това. Ах, облачноста блазнеше фотографските стремежи (нали затова наказанието включваше да носим и стативи), ако се задържи, залезът щеше да повдига - щеше...

   Разпънахме шалтетата, полегнахме и в следобедна дрямка се наслаждавахме на подаръка на планината - хубавото и топло време. Последва обилна вечеря с унищожаване на промишленото количество зарзават, с което бях наказал крехката си физика и изкачването му по денивелациите на Балкана. На кой ли умник :))) му беше хрумнала идеята да ме натовари и с три хляба, незнам, но наказанието не лъжеше, определено се замислям за генерални промени по редуцирането му и оптимизация на шерпските си възможности (тук установих, че един тон памук тежи по малко от един тон желязо :))). Бяхме се настанили в легнало положение по подветрения южен склон с изглед към Антон, откъдето качихме билото. Няколко метра по горе вече беше поизлязъл щипещ ветрец, който пък по-късно реши да се опита да ни и отнесе. Евалалка за качественото разпъване на опорните въженца на палатките.

   Залезът не се представи особено, всички облачета от преди броени часове се бяха изнизали гратис и остана да решавам кадъра клиширано, с вписването на новата палатка на Ники за преден план. Розовите отенъци на пошлия залез ме подразниха и се изгаврих със суровия формат, с прилагане на оранжев градиент, ето така излезе това: 

   Снагата на Вежен връх по залез и извивките на просторното било. За утре зададената цел следваше преминаване на върха и слизане, около хижа Ехо, където да направим втората нощувка. Успокоих се, че все пак залеза не мина без нищо, нямаше мъгла или дъжд, поне е нещо и легнах в палатката.

   Умората ни оказа влиянието си и броени минути след това препускахме в страната на сънищата, докато, около полунощ се събудих от бурен трясък. Палатката се тресеше, рейките пращяха като сухи клечки, а всички дрехи, които носихме набързо влязоха в употреба. Заприличахме на 'Йетита' и така някак изкарахме нощта, с молби да не довее някои облаци с гръмотевиците му там и всички анти екстри. По едно време ситуацията се успокои и отново задрямахме.

   Звуците на цвилещи коне озурпирали полянките, около нас ме изритаха в студеното утро. Вятъра все така се вилнееше, май прехода нямаше да е особено кротък, но сега единствено ми оставаше време да мисля за утрото, изгрева и премръзналите си ръце. Разполагах и с кончета, които ме разглеждаха с интерес а и се оказа трудна задача да се отдалеча на разстояние, в което да ги ползвам за преден план. Явно е, бяха твърде любопитни и се чудеха, този двукракият какво снове, що не пасе, що не пуши, що не пие кафе :))), тревата сутрин е толкова свежа и подобните му там конски мисли :))). Заобиколих ги аз някак си и се озовах над палатките с шума на бурния вятър, наситените цветове на слънчевото утро и фотографската самота. Бях се вторачил да мисля какво ще снимам, но в крайна сметка излезе това. Вятъра набързо ме върна в затопления чувал, докато кончетата продължаваха да хрупат все така шумно и некултурно....

   Алармата ни изрита час по късно, добре че формирахме отряд по тактическо сгъване на палатки, иначе трябваше да бягаме с часове по билото да ги събираме. Вятъра отново си показа рогцата и ме замисли, че със Старопланинското било шега не бива, дори и през Август. Последва закуска с изтъпкване на по голямо количество от обемните бисквити :) и поехме на изток към Старопланинското конче и връх Вежен. Планът за деня, достигане до хижа Ехо.

   Нали спонах за бурният вятър, случи се и да го документирам, за скиптично настроените. Облаците приемаха странни форми за секунди, някои се изстрелваха надолу, други преминаваха транзитно по билото, за кратко настъпи часът на пълната лудница. Пуцах легнал на билото, докато тревите се опитваха да ми затрият лицето. Вождът - 'Снимащият кончета' (стърчащият по хоризонтала) се рееше покрай коловата маркировка :))), докато концентрацията му на багаж в малко обем си тежеше на мястото ;). Крояха ми се лоши помисли :) - един 'никонианец'  по малко :).

   Междувременно облаците непрестанно рисуваха изненади и реализираха интересни сюжети в иначе безинтересното за снимане било.

   Билото заформяше красиви моменти, заформяше и трудни участъци, като т.нар. Старопланинско конче, по което минахме по билото на изток към Вежен. Отметнахме го и него.

   Гледката на запад след преминаването му и долината с градчетата на юг. Интересен релеф, типично билен, прилична височина, от около 2000 метра и върховете на запад - Братаница, Безименен, Булуваня. Времето си летеше като вятъра, а компанията ни смело отмяташе километър след километър...... и така до края на света.

   Вежен, както знаехме от зимата си е сериозен връх, обширен, километрично ходене по безкрайното било, а и тези боровинки по пътеката - измамно сочни, лилави и все те приканват  да късаш ли късаш... Така изядохме доста време за преход, в търсене на сочните горски дарове, докато снагата на Вежен подканваше ли подканваше, с измамно полегатия си вид :).

   Сякаш нямаше как при такива продължителни престои да не срещем и някой красив обитател като усойницата, която беше свита до пътеката на кълбо. Тази беше дребна и учудващо търпелива, запознахме се от близо, поснимахме я и я пуснахме да си играе, че Вежен все така приканваше...

   Тук вече ме бяха полазили  симптомите на някакво неразположение, (главоболие, стомах, залитах) явно е, че планината не ме искаше точно тук и сега, и ми отнемаше всяка една последна силичка от личните запаси, разбра се, че прехода за мен ще завърши скоро, от което обаче не ми ставаше по-добре. Почти лазейки се добрахме до хижа Ехо, бавех групата, докато Ники отдавна беше там. Комбинацията вятър, слънце, тежка раница си казаха думата. Не чувствах обезводняване, но симтомите сочеха някакви форми на слънчев удар. Като никога не снимах нищо, едвам сглобих палатката, за да не е капо цялото това носене по пътеките, не че нямаше места на Ехо, след което кротко се оттеглих да почивам. Поредната хижа на ПРЕКРАСНО място, с чудесно в кавички отношение, в стил печелбарство. Нахокаха ни, обраха ни пладнешки с по 3 лева на човек за палатките, а озлобеното бабе, заместничка на хижарите ни принуди да си мием и чиниите, в които супата гонеше 3 лева. Не че нещо, но при тези шератонски цени, не е особено редно подобно отношение.  Не успях да хапна, което потвърждаваше някои мои опасения, че утрешният ден ще е кошмарен, без сили трябваше да се доберем до Беклемето, откъдето да ме вземат с кола, а Ники и 'Снимащият кончета' да завършат окупацията на билото през Купените в Карлово... Залъка се оказа голям, явно е, планината не ме искаше. Утрото се яви безветрено, изкочих пребледнял като призрак от палатката, конете избягаха, :) опасенията ми се потвърдиха, денят щеше да е особено запомнящ. Имаше вариант и да остана на Ехо, но се притеснявах да не ме е лепнал някой вирус, затова и бързах да сляза от планината, залъка се оказа голям, 8 часов преход до Беклемето, който нормално се взима за 4-5, със сто почивки, за които не ми се спомня особено, но човек трябва и да бъде понашамарен, за да знае какво може да го очаква там горе. Резерват Козя стена, през който протече прехода представя интересни гледки, а безветрието и яркото слънце смазваха всички планове на разхладата, която се вихреше от север във вчерашният ден :).

   Изгледа по посока югозапад: част от основното било, Вежен връх, Юмрука, Кавладан.

   И на изток към арката и алпийското било. Купенът продира небето с характерния си алпийски нрав. Горивото привърши точно навреме, доста воля активирах от иначе неизчерпаемите запаси. Последваха няколко дни релакс, които също документирах под една или друга форма и в чудесната комбинация на железницата, с интересно присъствие на странни субекти в плюс се довлякох до родния град. Последното с железницата пък обогати речника ми, иначе казано се наслушах на бисери, не беше скучно, даже спряха влака аварийно, че някакъв странен тип си изтърва дамаджаната. Не си зададох въпрос с какво е пълна, а се зачудих.... в какво ли да се забъркам пак :))).

   До скоро, интересното тепърва предстои! ;)

Следва... Мечешкото присъствие в Балкана, скритите тайни на един девствен свят.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127