четвъртък, 2 август 2012 г.

Фотински водопади

   Както споменах следобеда след водопадите, около Костенец ни довя и на язовир Батак. Като примерен шофьор успях да премахна половината ламарини под колата, нахендрих се успешно по най-балъшкият начин в едни големи дупки, а след дискусия с местните кибици, пълен оглед и преценка, че все пак няма кой знае колко поражения си намерихме място за бивак. Там изцедихме нещо като залез, след доста молби и закани запалихме импровизиран огън, разгонихме кръвожадните комари и в компанията на ярките звезди се понесохме в страната на сънищата.

   Напук на лятото, отпускарското поведение на водопадите и жегата, утрото ни запъти към родопското село Фотиново. Там решихме да запълним още по-дълбоки липси в колекцията с компанията на три красиви водопада - Фотинските. Предполагах, че има какво да се очаква, чувал съм, че са сравнително пълноводни през цялата година, така се запътихме на там. Знаехме ориентировъчно къде се намират и че са много труднодостъпни. Това последното не го вярвах особено, явно навсякъде информацията е силно изкривена. Особеното е, че се слиза по пътечка в стръмно дере, което фуниеобразно смъква към разхлада в лятната горещина.

   Фотински Водопади:

   Бързо се озовах под горния водопад, а надолу под него беше още по-интересно.

   Реших да отида на скалата, от която пада втория Фотински водопад и да погледна какво се случва от там.

   Разкрива се приятна панорама към бездната, високо е като се съди по дръвчетата в далечината. Запечатах го и вертикално, и по обратен ред нагоре към пътечката.


   Тя отвежда до втори и трети Фотински водопад, още по-ниско в дерето.

   Фактически предпоследните две снимки правих от скалата над водопада от горната снимка.
Оттук пък слязохме долу и снимахме с още по-ниска гледна точка към случващото се в по-долното дере. И там имаше какво да се види, радостни водоскоци в слънчевия ден. Доста опити направих тук да се крепя в странно положение, тъй като с единия крак бях във водата, а с другият подпрян на отвесната скала в дясно. За питащите бих казал, трудно е, :))) но желанието все надделява. Митовете за алпийска екипировка тук биха били приложими само в зимни условия.

   И един по нормален (туристически) поглед към нещата. Така Фотинските водопади ни се представиха лятно, нямаше разочаровани, а разхладата по подобни места в пик на жеги се оказа истински рай.

   Тук някъде приключението трябваше да отиде към своя край, но явно имаше още доста теми, които да обсъдим, така продължихме към пещера Снежанка, а оттам пък се заформиха още едни четирихиляди километра по пътищата на България. Не ми се мислеше какво ни предстои :). Десетки идеи и съпровождащата ги лавина от събития.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Следва: Част4 - Пещера Снежанка.

4 коментара:

  1. Ева Христова2 август 2012 г., 15:32 ч.

    Наистина ли са толкова трудно достъпни тези водопади? А красотата им е безспорна, гледала съм десетки снимки от една наша обща приятелка :)

    ОтговорИзтриване
  2. Неее, не са разбира се, до тях се стига по път от трошено каменна настилка, има много указателни табелки, а до самите водни падове вият пътечки (добре обозначени). Единствено покрай самите падове разходката е малко по така (и не е задължително да надничате, където съм снимал аз), но иначе са си приятно достъпни, така че ако решите да ги посетите, може и с деца!!! Местността е приятна, ще се радвам да видим снимки ;).

    ОтговорИзтриване
  3. Местността наистина е прекрасна. Бях там миналото лято. Браво, Марто! Поредния чуден фотопис! :)

    ОтговорИзтриване
  4. А на пролет сигурно ще е..., с многото вода и пресни листа :)))

    ОтговорИзтриване