четвъртък, 2 август 2012 г.

Фотински водопади

   Както споменах следобеда след водопадите, около Костенец ни довя и на язовир Батак. Като примерен шофьор успях да премахна половината ламарини под колата, нахендрих се успешно по най-балъшкият начин в едни големи дупки, а след дискусия с местните кибици, пълен оглед и преценка, че все пак няма кой знае колко поражения си намерихме място за бивак. Там изцедихме нещо като залез, след доста молби и закани запалихме импровизиран огън, разгонихме кръвожадните комари и в компанията на ярките звезди се понесохме в страната на сънищата.

Напук на лятото, отпускарското поведение на водопадите и жегата, утрото ни запъти към родопското село Фотиново. Там решихме да запълним още по-дълбоки липси в колекцията с компанията на три красиви водопада - Фотинските. Предполагах, че има какво да се очаква, чувал съм, че са сравнително пълноводни през цялата година, така се запътихме на там. Знаехме ориентировъчно къде се намират и че са много труднодостъпни. Това последното не го вярвах особено, явно навсякъде информацията е силно изкривена. Особеното е, че се слиза по пътечка в стръмно дере, което фуниеобразно смъква към разхлада в лятната горещина.

Фотински Водопади:

Бързо се озовах под горният водопад, а надолу под него беше още по-интересно.

Реших да отида на скалата, от която пада вторият Фотински водопад и да погледна какво се случва от там.

Разкрива се приятна панорама към бездната, високо е като се съди по дръвчетата в далечината. Запечатах го и вертикално, и по обратен ред нагоре към пътечката.


Тя отвежда до втори и трети Фотински водопад, още по-ниско в дерето.

Фактически предпоследните две снимки правих от скалата над водопада от горната снимка.
Оттук пък слязохме долу и снимахме с още по-ниска гледна точка към случващото се в по-долното дере. И там имаше какво да се види, радостни водоскоци в слънчевия ден. Доста опити направих тук да се крепя в странно положение, тъй като с единия крак бях във водата, а с другият подпрян на отвесната скала в дясно. За питащите бих казал, трудно е, :))) но желанието все надделява. Митовете за алпийска екипировка тук биха били приложими само в зимни условия.

И един по нормален (туристически) поглед към нещата. Така Фотинските водопади ни се представиха лятно, нямаше разочаровани, а разхладата по подобни места в пик на жеги се оказа истински рай.

Тук някъде приключението трябваше да отиде към своя край, но явно имаше още доста теми, които да обсъдим, така продължихме към пещера Снежанка, а оттам пък се заформиха още едни четирихиляди километра по пътищата на България. Не ми се мислеше какво ни предстои :). Десетки идеи и съпровождащата ги лавина от събития.

Следва: Част4 - Пещера Снежанка.

4 коментара:

  1. Ева Христова2 август 2012 г., 15:32

    Наистина ли са толкова трудно достъпни тези водопади? А красотата им е безспорна, гледала съм десетки снимки от една наша обща приятелка :)

    ОтговорИзтриване
  2. Неее, не са разбира се, до тях се стига по път от трошено каменна настилка, има много указателни табелки, а до самите водни падове вият пътечки (добре обозначени). Единствено покрай самите падове разходката е малко по така (и не е задължително да надничате, където съм снимал аз), но иначе са си приятно достъпни, така че ако решите да ги посетите, може и с деца!!! Местността е приятна, ще се радвам да видим снимки ;).

    ОтговорИзтриване
  3. Местността наистина е прекрасна. Бях там миналото лято. Браво, Марто! Поредния чуден фотопис! :)

    ОтговорИзтриване
  4. А на пролет сигурно ще е..., с многото вода и пресни листа :)))

    ОтговорИзтриване