сряда, 8 август 2012 г.

Пирин, Вихрен, Кончето, заслон Баюви дупки

   Идеи, шум в главата, абстинентна зависимост към планината, с това денят след Виа Ферата по Стара река ни посрещна на паркинга, около хижа Вихрен. Подход към връх Вихрен и алпийското-мраморно било на величието наречено Пирин планина. С това се реши да ни срещне планинската съдба. Нотките на прехода ни поведоха по каменната пътека към едни от най-посещаваните туристически маршрути и така нареченото мраморно било. Приказно време, класически подход, отлична физическа форма, съвършенно маркирана пътека, някак нямаше как нещо да се обърка, затова в сценария се намеси израза - 'много хубаво не е на хубаво'. С такива мисли поехме по стръмната пътека към връх Вихрен, зяпахме безцелно безкраите и попивахме като гъби от неподправената красота.

   Набирането на височина ни събра водните запаси, оказахме се в нещо като капан, тъй като носихме 4 литра вода, а запознатите с маршрута знаят колко е безводен и крещящата нужда от много запаси за изпълнението му. Не успяхме да доизкусурим детайлите по прехода, тъй като се бяхме повели по другите идеи свързани с подбор на нужната екипировка - чували, шалтета, храна, а и закъснявахме. Именно така пренебрегнахме водата. Това се оказа доста скъпа грешка, а обезводняването ни в последствие реши трудният финал на иначе красивото Пиринско изживяване.

   Склонът на връх Вихрен не лъжеше, очакваше ни сериозно изкачване, половината ни вода свърши, а оттук нататък минутите преминаваха в суета и дилема: да продължим или не.

   И така улисани в мисли, пълзейки, забравихме да се намажем с крема против изгаряне, слънцето измамно ни изпепеляваше, въпреки не особено високите летни температури присъщи за тази височина. Бавно, но сигурно започнахме да се пържим като яйчица на пясък, двадесет и пет килограмовите раници ни свалиха набързо кожата от гърба, а ако игнорираме всичко и се държим по философски, се присламчваше крещящата нужда от вода.

   Така бавно, монотонно и безводно, като мравчици отлазвахме метър по метър към първенеца на Пирин - връх Вихрен 2914м. и алпийският му нрав.

   Миражът от безалкохолни напитки се рееше нейде из облаците на отсрещните склонове, които изглеждаха като захарен памук, а мислената цена на един студен чай достигаше критичните нива :).
 

   Докарахме се някак си до заветната кота, тогава алпийското било ни се разкри в цялото си величие и красота. Там някъде, по тесният мраморен ръб се намираше заслон Кончето, до който трябваше да се доберем за почивка и сън. Чоплещите мисли изплуваха на всяка секунда като безалкохолно с лед, дали да се върнем, дали водния режим няма да ни изтощи до краен предел. Хем се възхищавах на подаръка на планината (ясно и хубаво време), от друга страна мислено мърморех, не се оказа лесна вътрешната ми борба, а и тази раница като воденичен камък смазваше остатъка от физическата ми немощ.


   Обиколих върха пет пъти, въртях се като пумпал, снимах наляво, надясно, после пак обиколих пет пъти, да не съм забравил някой изглед и слизайки до премката поехме към карстовото било и алпийският мраморен ръб.


   Кончето, този така коварен маршрут, взел живота на десетки туристи и алпинисти, това ми се въртеше из главата докато стъпвах на пръсти, реейки безжизнен поглед след летящият ми чувал. Две минути гледах след него, докато го изтървах от поглед, тогава се поставих мислено и на мястото на падащите хора, загубили живота си тук. Някак по философски приех водното ембарго, преглътнах и загубата на чувала, разбрах че най-малките грешки тук се наказват сурово.

   Радвах се на приказната светлина,  изстрелвах към другарчето си по някой ред от сорта на: Дръж въжето с две ръце, гледай си в краката и т.н., забавлявах се с пречещите ми туристически щеки, а и след летящия чувал не ми се рискуваше да си разхвърлям раницата да ги прибирам, въпреки осъзнатата същност на нещата и изчезналите скруполи на материална суета. Концентрирах мисли в безопасното ни преминаване до заслона.

   Така неусетно отмалели преминахме опасната му част.

   Със смесени чувства се озовахме на това огнено място, около заслончето, високо в непокорната планина, изморени, обезводнени, но истински пленени от самотната и тишина. Вятъра навяваше шепота на последните минути от незаменимите изживявания. Наслаждавахме се, докато залеза ни се изливаше в крещяща феерия от цвят и красота. Природната палитра стопи за миг отнесените ни души. Нямаше суета и липси. Всичко се случваше сега. Сега бе часът на земята.

   Кървавите цветове обагриха и суровото било, залезът определено повдигаше. Съкратихме процедурата за вечеря на вън, не че нямахме желание, вятъра ни принуди.

   Водния режим ме изпрати на мисия по склоновете над Влахинска река, там някъде събрах 2 бутилки сняг, не беше лесно, не че нямах желание.

   Така обратния ред на нещата ни съпроводи към колата при хижа Вихрен, но десерта тепърва предстоеше. 


   Така Пирин планина ни изпрати със смесени чувства и една идея в плюс за по сериозно отношение към възможностите, които би предложила при сурови условия там. Затова е добре дори най-малките детайли да се доизкусоряват до край. Последва път до водопад Полска Скакавица. Там пък колата се оказа твърде ниска за преминаването по лошия път, това наложи да нося 30 килограма багаж, което разби всичко детско в мен, но с това ще ви занимая после...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Следва: Част7 - Водопадът Полска Скакавица и отмъщението на мравките...

3 коментара: