неделя, 12 август 2012 г.

Водопад Полска Скакавица

     Водопад Полска Скакавица отдавна шумолеше в нахвърляни планове за неясното бъдеще. Така замисляхме да уплътним времето, релаксирайки пълноценно, около свежестта на летните му води, след прехода по пиринското 'Конче'. Мисълта за този водопад се явяваше като табу, в пред вид разположението му и разбития път до там, но явно му беше дошло времето и на него. Това, както и мечтаният релакс допълниха прилично спокойствието ни, и с достатъчно набичен климатик, и свежата компания на търкалящите се в колата безалкохолни напитки поехме на там. Опитвах да не мисля по въпроса за износ на магданоса, или казано по просто, за състоянието на пътя до подножието на Полска Скакавица, както и за отчайващо ниския вид на немския автомобил. Докарахме се някак, разбра се, че всичко ще се носи на гръб, след като се нахендрих още в първите дълбоки дупки на пътя, оставихме колата там и с няколко идеи мазохизъм се натоварихме да изминем разстоянието от 4 километра до водопада пеша. Денят отиваше към своя край, но това не пречеше на огромните мухи да се възползват от заетите ни ръце. С последни издихания се ориентирахме за местоположението на полянката под водопада, където да лагеруваме под звездното небе. Каръщината по отношение на лагерен огън ми се отплати и този път, реализацията му отново подхранихме, импровизирайки по отчайващ начин. Намерих един наръч мокри съчки, покрай река Струма, докато се радвах, но явно комарите не мислеха това. Полазиха ме от засада като муха л...о, а  аз бягайки с наръча съчки се добрах със сетни сили до палатката и флакона с мухозол. Изпръсках огромното количество от аерозола върху нищо неподозиращия рояк, запалихме огъня и релаксиращо се нахвърлихме върху готовите шишове с печено месо :). Около нас се търкаляха и промишлено количество бутилки с вода, в запълване на липсите от предния безводен ден. Така успяхме да се отдадем на бленувания релакс. Нямаше лавини, ураганни ветрове, не се крепяхме висяйки от поредното въже..., но местната фауна явно тази вечер не мислеше като нас. Съюзници в лицето на кръвожадните мравки влачеха една от чантите ни, но предварително изготвената ни стратегия за потапянето и в реката спаси ситуацията :). Позяпахме падащите звезди, послушахме музикалните щурци, огледахме се за някой недобросъвестен тип от местната фауна и кротко се ориентирахме за сън.

Утрото ни завари с приятна гледка към водопад Полска Скакавица.

 Местните обитатели се бяха кротнали и така се ориентирахме към красивите форми на травертиновата каскада на водопада.

 Подстъпа е по пътека, но не особено леснодостъпен. Покатерихме се някак, подкрепихме се с доза свежест в напеченият юлски ден, че и поснимахме, въпреки милионите пръски падаща вода. Водопадът ни се изля в изобилие от красота, така успях да пренебрегна липсите от определени снимки, които бях замислил.


Можеше да кажем, че отпочинахме активно, което моментално забърка серия от последващи идеи. Така се насочихме към поредица от водопдаи по подбалканската линия. Някои от тях няма да спомена, а ще се насочим директно към град Мъглиж и многократното пресичане на реката там.

Следва: Част 8 - Скоковете около Мъглиж...

2 коментара:

  1. Много хубави снимки, но не може ли една идея по-големи да са?
    Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Може, но обикновено ги качваме по-малки заради ограниченото пространство. Ако ти хареса нещо мога да ти изпратя! Поздрави :)! Хубава седмица и на теб :)!

    ОтговорИзтриване