вторник, 7 август 2012 г.

Виа Ферата по Старата река

   Някак ритъма на публикациите от масираното пътешествие,  в което се забодохме ни отвя и до териториите на морските вълни (романтика, полъха на морски бриз, дребните неща един вид:)). Монотонното изпълнение обаче ме разколеба да описвам всяко едно действие на принципа, който прилагат пернатите от семейство папагали, именно затова ще спестя морската спедиция, оставяйки я за по-бедни на фотоматериал времена с полазваща ме муза и ще продължа с изпълненията по реки и водопади. Та да си дойдем на думата. След морските приключения и взаимно съгласие между две луди глави на тема водопади, решихме да посетим резерват Стара река над град Карлово. До тук нищо ново. Идеята обаче навяваше друго, по-екстремен подход над водопад Сучурума по екомаршрут Виа Ферата. Виа Ферата или пътят на желязото е система от желязни въжета, въжени мостове, стълби и куп други айнщайнщини, поне така го определят профитата. Начинанието се оказа нещо съвсем ново, затова не обръщахме особено внимание на смазващата жега и измамно близката разхлада на вировете под нас.

Не ми се припомня и усещането да снимам от подобна височина, с ръка заета от фотоапарат, висейки над пропастта. Някак все успявах, взимайки неадекватни решения по последващото придвижване там :).


Тайните, които се криеха обаче, напълно оправдаха поредицата от усилия по придвижването до тук. Спретнати бижута като това носеха приятно количество разхлада...


....и свежестта от поредния летен душ :).

Изпечената обедна ситуация не роди нищо във фотографски аспект, с изключение на един кадър, в гонитба с пряката слънчева светлина.

Така заредени с летни емоции по обратен ред се изсипахме до долу в разкрой на плановете ни за следващия ден. В непрестанно предизвикване на съдбата се насочихме към Пирин планина и шамарите, които предстоеше да изядем там :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар