събота, 16 март 2019 г.

Средна гора: село Свежен - хижа Свежен - хижа Братан - връх Братан


   В задаващия се предпролетен ден, се запътих към Сърнена Средна гора и китното селце Свежен. Пътищата са пусти в тази част на планината и завой след завой скоро пристигам в крайните му улици. Идеята на краткото ми еднодневно пътешествие е разходка по уличките на село Свежен и изкачване на връх Братан - 1235 м.н.в. 
   За селото може да се кажат много неща, като от географска гледна точка е задължително да се спомене, че наоколо се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян. 
   Връх Братан е най-висок в тази част на планината, а първенец на Същинска Средна гора е връх Богдан - 1604 м.н.в., до който сме правили преход в отминали години. Ако искате да избягате от тълпите - това е планината. Маршрутите по протежение на цялото било отдавна не се радват на туристически поток и тълпите, които гонят комерсиални върхове, хижи и върхове.
   За Средна гора също може да се намерят интересни неща. Като цяло планината попада в цели седем области: София (град), Софийска област, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол. 

   И ето ме в изходна позиция. Само до преди час умувах накъде да поема, оползотворявайки хубавия ден. Избрах лек маршрут в ниска планина, прогнозите за времето бяха стряскащи - дъждове и ветрове в ниското, сняг в планините. В последствие се оказа, че ще бъда пощаден от облаците, заваля едва на слизане в следобедните часове.
   Всъщност, пишейки за лек маршрут, нямам предвид точно това. Денивелацията е сравнително малка, около 600 положително изкачване, но километрите - 29.4 изминати за 6 часа, ме натовариха повече от доволно. По-скоро меланхоличната разходка, далеч от екстремен терен и силни ветрове в открити части, и тук-там някоя кална локва за разнообразие.

   Не останах очарован от Свежен. Деретата в селото бяха затлачени, къщите се рушат, а архитектурата е смесена. От стари къщи, през нови, реставрирани стари, както и много рушащи се. Празно и видимо ново заведение, което не работеше и едва няколко човека.




   Бързо съм в района на хижа Свежен и продължавам по пътя към хижа Братан, която не функционира и връх Братан над нея. Поздравих човека навън с добър ден - явно хижар и продължих. Никаква реакция от негова страна!


хижа Свежен, Сърнена Средна гора

   Интересен знак по черния път. Явно в миналото е имало пътен трафик в гората. :)

   И хижарските кучета, които тръгнаха след мен.
 
   Потънал в мисли, бързо бях обезпокоен от ръмженето на двигател. С бясна скорост по пътя наближи джипът на "хижаря". Въпросният субект свали стъклото и гледайки свирепо, бясно сипеше закани, защото кучетата му тръгнали след мен и видиш ли как не съм ги изгонил... А?!? Глътнах си езика. Избоботих нещо, но то има ли защо да се обясняваш на луди хора? Развързани кучета тръгнали по пътя след мен и аз съм му виновен... То най-малко това очаквах в планината, камо ли от хижар-планинар... Прибра едното куче и тръгна да се връща надолу по пътя, но другото продължи в обратна посока и джипката скоро отново мина край мен, прибирайки и другото животно, продължавайки с явно вече заучения репертоар, тъй като това често се случвало, кучетата му да тръгнат след туристи и как щял да се занимава друг път с мен... Скъпата фототехника и тежкият багаж ме възпрепятстваха да предприема по-адекватно поведение, освен че записах един клип с камерата от второто му идване по пътя.
 
   Маршрутът по тази линия не е от най-панорамните. Вековните букови гори, сред които движението е приятно са прорязани от стотици километри черни пътища, но високите корони на дърветата, крият гледките към Родопите и Стара планина.

   С добро темпо наближих заслон Хайдута, който е заключен.
заслон Хайдута, Сърнена Средна гора


   И продължавам напред. Едно от по-панорамните места по пътеката. Определено сезонът на красивите букови гори е в пик на пролет или есен, когато всичко е изпъстрено до неузнаваемост, а не както в днешния ден, но това не беше от голямо значение за приятна разходка в Средногорието.


   Пустеещата хижа Братан, която не работи, заварих стара бариера и някаква сравнително нова постройка вляво от хижата.

   Котата на връх Братан. Бях изненадан от съоръжението в гората. Стара метална купчина, пробождаща небето. Множество метални стълби се вият нагоре и стигат чак до петолъчката. До металната наблюдателница са построени и други съоръжения, оградени отвсякъде.


   Петолъчката отблизо.

   И гледка надолу от старата конструкция, която бог знае каква роля е играела на времето. Може би наблюдателница, когато дърветата са били сравнително по-ниски или стратегическа вишка...

   В препускане установих, че съм преминал половината разстояние от прехода за деня за малко под три часа. Натрупващата се облачност заплашително подсказваше за гръмките прогнози. Забързах ход в обратна посока. Оказа се, че не бях пил вода през целия ден и в комбинация с километражът, който е голям... Мускулната треска не закъсня. :)


   Хижа Братан или каквото е в момента - пустееща сграда оставена на произвола на съдбата. Грандоманията. Така се е строяло на времето, сега всичко, навсякъде се руши.

   Навсякъде в Средна гора, при всички свои посещения, ставах свидетел на поголовна сеч, сечища и скупчени дървета. Няма марки, въпреки че по дърветата е обозначена "санитарна сеч". До няколко десетилетия пейзажите в горите ще наподобяват гледката в пустиня.

   Част от старите къщи в село Свежен и в компанията на слаб дъжд, в късния следобед поех обратно по пътя.
   Друго, което може да се види в района на Свежен е гробът на Хаджи Димитър. Преди влизане в селото има отбивка с табела за гроба му. Черен път извежда до връх Кадрафил.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Още интересни публикации и преходи в Средна гора, може да разгледате в следните публикации:

  - Средна гора през есента: Старосел - комплекс "Бяло камъне" - хижа Фенера - връх Фенера - връх Лисец - връх Алексица






До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар