Кръгов преход по маршрута: от квартал Ябълка на град Габрово до паметника Бузлуджа и връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), с изкачване през връх Курвина могила до билото и слизане през рид Копривата и Бялата река.
В прекрасните предпролетни дни, е грехота човек да не оползотвори слънчевите часове с изкачване на някой баир. Това разбира се се случва в компанията на жужащи в ниското пчелички и песни на птици, сред цъфналите в ниското дръвчета.
Този път спрях показалеца на картата в частта над Тревненска планина. В отминалия ден посетих село Скорците, което ми беше далечна цел, село Радевци и направих качествен бивак над махала Гръбчево до Плачковска река, а ранното утро на днешния ден, ме свари по тъмно над град Габрово, откъдето през квартал Ябълка да поема по горските пътеки.
Попътно реших да спра и да си взема една топла закуска "лодка" от Габрово. Уви, закуската беше студена и мазна, затова скоро заплувах с лодката в киселини в стомаха. :)
Но да си дойдем на думата. Среднощният студ ми покоси мерака за наспиване до късно и в 5ч бях с прибран багаж, работещо парно на автомобила и пътувах по завоите към целта за днес.
Наближавам какво? Щат Ябълка! Сигурно си имат щатен или както е в щатите - губернатор. :) В миналото този квартал е наричан село Къшлите и хората живеели в него само през зимата. През лятото се качвали високо в планината, където отглеждали своите стада и се грижили вероятно по ябълкови насаждения и ниви. Няма как да не ми направи впечатление. Всичко беше подредено, земята се обработва, а дървата стоят нарязани и завити с найлони, навсякъде, в очакване на следващия студен сезон.
Сънен, поемам нагоре по стръмните пътеки. Бях забравил какво е да се качва Балкана от север. Пътеките са изключително "щадящи", а денивелациите до билото се преодоляват сравнително рязко, което означава много усилия и спиране за почивка. След снощните пържоли и мазната закуска, движението никак не спореше. :)
Красиво е в това откъснато от града място. Едва на няколко километра от Габрово, но чистотата на въздуха сред гъстите гори, се усеща още със слизането от колата. Много маршрути тръгват към билото на планината от квартал Ябълка, квартал Зелено дърво и град Трявна, за които съм чел тук-там, но съм подценявал, като евентуално потенциални такива.
Със сигурност, както и в отминалия Средногорски преход, предпролетните дни не са особено подходящи за снимки, но пък чистотата и свежестта са гарантирани.
Не след дълго по маркираната пътека набирам рязко височина през първия горски масив. Очаква ме кратък черен и почти водоравен път, но и отсрещните ридове, които трябва стръмно да се изкачат, но не и сами. :) Носих няколко ябълки, с които да се прочистя от лошия холестерол, натрупан в отминалите дни и продължавам напред, но с чести почивки, каквито обикновено не са присъщи за мен. :)
По средата на следващата снимка е връх Курвина могила... Ама какво име само... Докато си пишех домашното за този преход, предположих какво ще означава подобно наименование и гледайки изолиниите на картата в приемника, асоциацията се изясни, а прогнозата се сбъдна.
Изключително натоварващо изкачване, което отчасти подсича, но и почти изкачва в голяма близост върха. Пътеката пък е дълбок коловоз, изпълнен с 40-50 см изгнила шума и всички екстри, за да си заслужи името върхът. :)
Интересно и панорамно място за отдих край черния път.
Гледката към ветроенергиен парк "Бузлуджа-Бедек".
По пътя.
Всякакви форми на живот плуват, около калните ми вече обувки. :)
И вековните гори на Балкана, които и тук са разредени жестоко от поголовна сеч. Огромна част от черните пътища в планините на България, са проправяни за сеч и превоз на изсечената дървесина.
Снежни преспи под билото. Скоро излизам от гората и поемам по пътя към паметника Бузлуджа и връх Хаджи Димитър. Оказва се, че пътеката минава покрай вододайната зона, която е в деретата и прилежащите реки, които се вливат в Бялата река. А по черния път, край който слязох кръгово в квартал Ябълка, се натъкнах на заключени, ръждясали врати и стара бариера.
Пътят за паметника Бузлуджа. През зимата, отсечката от прохода Шипка до паметника Бузлуджа не се поддържа.
Няколко освежаващи кадъра от зимните гори и паметника Шипка. :)
Връх Хаджи Димитър - 1440 м.н.в. На юг към долината и западно към масива Триглав.
Хубавото на тези дни е, че видимостта е на десетки километри. В далечината белее внушителното било на масива Триглав, по което съм минавал и зимно и лятно време. Дори с увеличение се забелязват постройките на върха, а преходът до тях в зимни условия е истинско приключение.
На север, северозапад. По снежния билен ръб и без пътека слизам по леко екстремен терен през стръмните и заснежени склонове.
И поемам по съседния рид Копривата, за да сляза кръгово при колата в квартал Ябълка.
Последният участък от рида изисква слизане до Бялата река. Черният път край нея извежда през живописен терен до асфалтовия такъв, но слизането без пътека, се оказва изпотяващо занимание. По склоновете вече се подават плантации от див чесън, който ще цъфти и заухае в следващите седмици. Натъквам се на старо сечище по тънък рид. Вляво и вдясно дерета. За капак на всичко няколко метров скален венец задънва слизането до черния път и се налага да подсичам още, докато сляза невредим... :)
Бинго! Водохващането...
Не предполагах, че ще има ограда, каптаж и бариера тук, но по склона намерих пролука, която се използва за байпас и скоро бях при колата. Едва обяд е, а е страхотна жега, термометърът в колата показва 23 градуса.
Равносметката! Около 800 метра положително изкачване за деня в 18 километровата кръгова отсечка, изминати за шест часа. Качествен бивак през нощта и наситен с емоции отминал ден, в който проходих познати и непознати калдъръмени улички в селцата на Тревненска планина.
Добра тренировка и заслужен шоколад с лешници, а и една кока кола. Запролетява се! Навик ми е да спирам кока колата през есента, но в пролетните дни да се завръщам към вредните навици и занимания. :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
До скоро. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар