вторник, 13 януари 2015 г.

Плачовци - село Бумалча - махала Кольо Ганев - село Радевци - махала Гръбчево


   Стартирахме с Жоро и Катя в горещия януарски ден в отдавна обезлюденото село Бумалча, за което освен че няма много информация, се носят и легенди каращи човек да застине. Жоро сподели с ехидна усмивка преди седмица, като ми пусна мухата (Абе, ти да знаеш какво село има в Тревненския Балкан... Там хората са изчезнали през 60-е години на миналия век, оставили са си дори вилиците и лъжиците по масите) и ето ни тук. По картите, къщите са обозначени като прилежащи към село Могилите над град Плачковци. За името Бумалча се носи предание, че навремето пътят на турците често минавал покрай къщите тук и срещайки местният пастир Малчо, казвали: виж, Малчо - виж, Малчо! От турски - Бу Малча!

Всичко тъне в разруха и изглежда призрачно на фона на красивата природа наоколо.

Цялата покъщнина е изоставена навремето, когато хората са се изселили. През годините открили една от масите подредена, като че ли в очакване някой да се върне вечерта... 


Скърцащите изгнили греди могат да докарат човек до лудост.

Останалите украшения по едва крепящите се зидове, догатват за желанието на хората и привързаността им към домовете.

Злокобна е гледката с детското креватче покрито със слама и скърцащите прозорци...

Захвърлената детска обувка...

Детско корито от петдесетте години на миналия век си е находка!

Останала, едва крепяща се единична стена върху земята.

Фрагмент от селската плевня с този старинен катинар. Явно е, че покъщнината зад тази врата отдавна е надживяла отишлите си вече собственици.

Ток също е имало, някога... Сега всичко изчезва ден след ден, оставяйки само спомена за светещото в тъмното прозорче!

Трудно се провирахме през обраслата с тръни и растителност обстановка. Намерихме стари календари по останалите здрави все още стени.

20 години народна власт! Повечето от хората, които са помнили тези дни с добро, вече надали са измежду живите за да разкажат какво точно се е случило тук!


Изоставено и застлано със стари одеала, изгнили във времето легло.

Съдейки по датите, тук в краят на 60-е вероятно вече е нямало никой!

Махала Кольо Ганев е съседна и  югоизточно разположена от тук. По план е язовир Нейковци да "погълне" тази обезлюдена махала... В старите версии на картата OFRM Geotrade, махалата е обозначена все още. В по-новите версии я няма. Няма и табели за местоположението и. След време руините и тук ще потънат в земята, скрити във вековете от растителността и/или водата на язовира.

Една от каменните църкви над град Плачковци. Този край се слави с майсторите си каменоделци! А за град Плачовци научих следната интересна информация, докато се рових назад във времето. След Освобождението плачовските колиби са били първо част от Тревненската околия и след нейното закриване преминават към Дряновската околия. През 1961-а година колиби Плачковци получава статут на село, а през 1969-а на град. През 1968-а година към Плачковци са присъединени колиби Боевци, а през 1970-а година към него са присъединени колиби Бъчеварите, колиби Долни Цоневци, колиби Ковачевци, от които подходихме към село Бумалча, колиби Минкино, колиби Пунговци, село Късовци, село Нейковци, село Райнеж.

На няколко километра от град Плачовци в гънките на планината, е китното българско село Радевци, в което съм прекарал летата си като дете. С кипящ в миналото селскостопански живот и поминък, и осеяни с некролози врати, и изпразнени къщи сега. Срещнах част от живите все още старци. С тъга споделиха, че петдесет къщи тук вече не са обитаеми...

Почти разрушената от времето махала Гръбчево над село Радевци. Летен дом на стотици лагеруващи деца през 80-е и 90-е на миналия век, както и дом/общежитие за миньори работници преди това. В близост до Гръбчево има изоставена мина, която през миналият век е започнала да функционира в началото на 20-е.

Тук през 1921-а година, Иван Вазов прекарва последното лято от своя живот.

По улицата в село Радевци рядко минават коли. Помня как тук в началото на 90-е години на миналия век, автобуси от междуселищни линии спираха тук три пъти дневно, да извозват хората на работа до околните градове.....

Къщата, в която съм прекарал летата си, която вече стопанисват други хора...


И Катя пред нея.

Толкова от носталгичната еднодневно-януарска екскурзия в Тревненска планина. До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар