сряда, 27 август 2014 г.

Бънджи скок

 Бънджи скок - адреналинова инжекция! :)

    Лудостта по бънджи идеята е широко разпространена в цял свят. В зародиш идва от племената на остров Пентекост в Тихият океан, които скачали от бамбукови естакади с въжета от лиани (предполага се е било много болезнено, предвид статичното падане, но така мъжете са доказвали своята зрялост)! На някои места скачането с "ластика" в бездната е законно, на други - не! Първия съвременен бънджи скок завършил с арест на четиримата членове на екстремния клуб. В днешно време идеята е ескалирала дотам, че се скача откъде ли не: мостове, пещерни сводове, естакади, кранове, някои сгради, че и от балони дори, има и скокове от балкони, но това е друга болест... За по-екстремно настроените ентусиасти се организират тандеми, скокове през нощта, а за да бъде адреналиновата инжекция с най-голяма кубатура, се организира бънджи турне (много скокове, за определен период от време на различни места). :) Не бих се наел да пиша за бънджи скоковете (беше отдавна), но в последно време екстремизмите, които правя някак не ме докосват адреналиново и си припомних няколко скока, които направих в годините от различни места в доброто старо време!

Заниманието никак не е евтино ако се приравни към времетраенето му, но е едно от нещата, които съм правил с най-голямо удоволствие... :)

Започвам с Аспаруховия мост. Помня как запалих колата от град Русе и в двете посоки навъртях, около 500км. за няколко часа... То не, че разстоянието е толкова, но се забихме в Макдоналдс после на разбор, че ги навъртяхме едни... Сега ще кажете, че бънджи скокът е бил предлог, а всъщност сме отишли да се натъпчем с вредните хамбургери... :)

Самата мисъл за това, което го чака човек обаче надничайки, бездната под краката, тънкото перило на моста, на което човек стъпил, сетивата му се изострят до неузнаваемост, полъха на вятъра, притеглянето, свободата... Инстинкта за самосъхранение като с оловни тежести бетонира тялото, сърцето пребива околните ребра, а мозъкът буквално завира! :) Секунда след секунда, времето засилва приливът на адреналин, който по време на полета се напомпва до критичните нива. За пияниците надуващи клаксоните си преминавайки по моста ми е беден речника, те си знаят колко шумно ги изпращах на майната им... :)



Удоволствието от свободното падане продължава много кратко! Човек се озовава бързо до земята от земното притегляне и динамичната сила на "ластика" го връща за още толкова кратко, и така няколко пъти. После те вдигат с въже и карабинер за сбруята/седалката посредством лебедка, и всеки кой откъдето е! :) Това, което остава обаче, ми държа влага почти два дни. Помня дори, че вечерта не можех да заспя от еуфория, а на другия ден все едно ми бяха препрограмирали чипа. Толкова изчистен от абсурдното ежедневие се чувствах. Сега ще кажете, че е от адреналиновата ми зависимост, но?


Година по-късно гласчето пошушна отново, така реших да презаредя батериите и със скок от друг мост, този край село Писанец. Първоначалната идея обаче потуши сякаш огъня на тръпката, случваше ми се за втори път и знаех какво да очаквам. Това разбира се не попречи да се напомпя с адреналин. Профучаващите тирове по моста и силния вятър, който присъстваше, допълваха сцената. Този път скочих веднага, за разлика от предишния, в който постоях няколко минути оловно скован върху перилото на моста... Сега се сетих и за рапелните установки в последно време, а с идеи опаковани във финанси има какво да се прави за сто години напред...:)



Остава трети опит за скок или от по-високо (например моста на Витиня-120м.), или по тъмно и да не се каня много, но приключвам с тези опити, ще ми се да се забъркам в нещо случващо се от по-високо, снимане и полет с парапланер! Гъделът ще е голям... :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар