понеделник, 11 август 2014 г.

Джамджиев ръб - връх Вихрен - връх Кутело 1 и 2 - връх Църномогилски Чал - къмпинг Бъндерица


   Всичко започна от тази люлка на една отбивка над град Банско, докато чакахме Жоро да пристигне от София. От там право на къмпинг Бъндерица, където с нетърпение и готови салати ни чакаха Делчо и компания! Празнувахме рожденният ден на Катя!

Това начало обаче с нищо не догатваше, че краят на мероприятието което замисляхме, ще завърши именно така! :)

Джамджиеви скали ни посрещнаха със синьо небе в ранното неделно утро. Прогнозите бяха за горещини, добре че не се сбъднаха. Чакаше ни дълъг и труден ден по ръбовете на Пирин. Планът беше грандиозен! Ние с Катя и Жоро по Джамджиев ръб и през връх Вихрен, и Премката на връх Кутело. Там щяхме да се чакаме с Делчо, които замисляха да прескочат по "Кончето" и после заедно да слезем по Църномогилския Чал.

Захапахме Джамджиев ръб, по който няколко седмици по-рано потренирах и сега бях във "форма"!

На места до излизането по скалите е тегаво, но общо взето възловите участъци за безпроблемно минаване са в самото начало на ръба.

Имаше и такива моменти! Катя и Жоро по улеят преди да "захапят" ръба на Джамджиеви скали. :)

Жоро не го беше минавал, но беше в плановете му, така случайно стана уговорката часове преди да тръгнем и да се включи и той. :)

Долината и матрицата в ежедневието остават долу в мъгела.

Буквално се спъвах в еделвайси, които гордо позираха по екстремният Джамджиев ръб.

Катя е яхнала ръбчето! :)

Синьото небе от преди малко се забули!

Не повече от час по-късно беше така! 


Любим фотографски ефект, от една страна мъгли се спират в мраморното било, от другата слънце пече. Почти сме на върха.

За малко под четири часа изпълзяхме на връх Вихрен.

Катя остана много назад, виждат се точките по ръба, една от тях е тя! :) Мащабите са неопределими! Смесицата от облаци и скали контрастно представят думата Пирин!


Имаше и моменти на изясняване, които се редуваха с плътни облаци, които меняха цвета си от сивкави и бели, до плътно черни.

Джамджиев ръб откъдето и да се гледа си е внушителен.


Слязохме на Премката от връх Вихрен и захапахме изкачването по ръба към връх Кутело.

По "Кончето" пъплеше обичайната съботно-неделна навалица. Ние обаче щяхме да се въздържим! Не бяхме в настроение да яздим! :) Делчо мислиха да пробват, но като видяха как профучах в посока целта, ни последваха от раз! Защо?

Защото в обратна посока се виждаше това. Нашата основна цел - връх Църномогилски Чал.

Преди слизането от връх Кутело. Мъглата не ни обнадеждаваше, предстоеше ни технично слизане по сложен и екстремен терен, по който не беше ясен подхода! Горе долу знаех какво да очаквам, но...



Но се наехме да пробваме!

И Пирин ни благослови. Отвори се прозорец към ръба на този откъснат от пътеки и хора връх.

Слизането е по този ръб без пътека, на места се откатерва, не се препоръчва за хора със слаби нерви. 

Величие!




Наложи се да траверсираме на едно място, възлов момент за успешното преминаване по-натам.

Мястото откъдето слязохме от връх Кутело. Отдалеч изглеждаше къде къде по-психарско. Добре, че сивкавите облаци не подпомогнаха "гладкото" слизане с някоя порция от дъжд! :)

Църномогилски Чал в по-близък план. Определено впечатляващ.

Не спирах да се обръщам и снимам. Динамиката на времето даряваше с кадър след кадър. Пък и гледките нестандартни.





Подсичаща пътека през един от улеите, за да се изкачим на върховата кота на Чала. Камъните са видимо стабилни, но постоянно летяха покрай нас. Подарък след подарък, нали Катя беше рожденничка. Мани, гледах как камъните летяха на 20-30см. от Делчо, който стоеше като препарирана лисица от музеят в село Черни осъм, само че в улея. :)

И изглед с гледната точка на Делчо към върха от долна част на улея.

Изглед към Кончето от връх Църномогилски Чал. Определено по-интересният поглед.




Сега чак като си гледам снимките, тръпки ме побиват откъде сме минавали. Оттук ръбът плавно слиза през изоставения лифт, водещ до изоставената хижа Академик и изоставените плантации от малини и ягоди, които напъплихме по-надолу. Преяли с горските дарове и омекнали колене се добрахме до къмпинг Бъндерица да полеем успешният и обзорен преход! :) После по тъмно тръгнахме наобратно, чака ни работна седмица........

До скоро! :)

2 коментара:

  1. Искренно съм възхитен от куража ви!А кадрите са наистина впечаляващи!!!

    ОтговорИзтриване