МАРТИН ПЕТРОВ photography: Изкачване на върховете Стефани и Митикас в планината Олимп

сряда, 6 ноември 2024 г.

Изкачване на върховете Стефани и Митикас в планината Олимп

Местност Горция - Платото на Музите - връх Стефани - Връх Митикас по улея Локи - връх Скала - Хижа А - местност Горция

Планината Олимп, посетена преди почти десет години, даваше във времето много спомени, емоции, последвали изкачвания на върхове и върхове, трупане на опит и оцеляване по пътища и магистрали на Европа, Азия и Балканите... Сега, след толкова много време, отново посетихме тази част на Гърция, с нескромната идея да завъртим в рамките на един ден, в един дъх, местностите от заглавието... Идеята нашумя за няколко дни и просто трябваше да се задейства... Знаех, че ще е трудно, идиотски трудно... С излизане на връх Стефани от местност Горция, през Платото на Музите, и в последствие на връх Митикас по съседния улей Локи, начинанието обещаваше задъхващи моменти, сериозни нива на пулса в определени отсечки и един наистина вълнуващ, корав ден, в който, преодолявайки близо 2500 метра положителна денивелация в планината Олимп за 15 задъхващи часа, се раздадохме с всичките си сили, за да финишираме по прилично тъмно край бивака, на който отседнахме в двата дни (малка полянка в букова гора, сред шум от падащи листа и стъпки на диви животни)... И това при идеалното стечение на обстоятелствата! Тежки, стръмни, нежалещи пътеки, по които наистина трябва да се внимава... Студени са ноемврийските вечери, въпреки липсата на зима, но бяха със затоплящия дъх на червеното вино, приповдигнато настроение и сурови вече влизания/къпания в ледените води на една от речните долини, в която кристалните вирове, пътуваха стръмно с добър дебит, от явните понори, които се наблюдават по билата нагоре, в безкрая... Когато, след тежък подобен ден, човек влезе в ледени води, всичко се променя и добива друг смъл! Всичко друго беше пресъхнало, в очакване на снеготопене или дъждове, включително поточета, чешми... Уникалните кадри, които наблюдавахме към чистите хоризонти, не са присъщи за летния сезон, мъглите тогава се вдигат, далеч преди обяд, и всичко се скрива, а в деня след тях, времето сменя рязко и сякаш неочаквано своята посока, и небесата потънаха в царствени мъгли... Изкачването на двата върха - Стефани и Митикас в рамките на къс при това ден, е тежка и почти абсурдна задача и затова хижите са възлови при подходите... Предвид, че сме в месец ноември не подценихме тази подробност и багажът донатежа, с ръкавици, пухенка, вода... В пътя на връщане към България, разгледахме Халкидическия полуостров и няколко бонус обекта - крепости и кули, край пътища и селца... Отново с нощно пътуване, си припомних за всички онези години, в които отмятахме планина след планина, натрупвайки този безценен опит, физика и психика, с които сега просто се поразходихме и насладихме на гледките и натоварването... 🐻

Връх Митикас - първенец на планината Олимп

Към връх Стефани - Тронът на Зевс

Литохоро и морската шир, 3000 метра по-надолу...

Към връх Стефани от връх Митикас

От връх Митикас към връх Сколио

Шеметните пропасти, Платото на Музите и дългия път по рида насреща, при изкачването ни дотук...

Слизането от връх Митикас, вледеняващи пориви, а колко още предстои...

Връх Митикас от връх Скала

Прекрасна есен и запомнящо се къпане в един красив водопад...

Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)