Къде от любопитство, къде от хорска срама дойде деня, в който най после приех поканата от приятели да отида на баскетболен мач с тях, в който участва любимият им отбор Дунав Русе. Мероприятието се проведе в късният неделен следобед, сред виковете на запалянковци и агитката на Дунав Русе, които вдигаха децибелите с тромби и барабани, засилвайки еуфорията в и без това тясната зала, претъпкана по шевовете. Шумът достигаше и надминаваше на моменти позволеният за здравето норми, което допринасяше за повдигането на адреналина, в такт с тресящата се зала.
Трудно се снима с китовото обективче на Канон с което разполагам, но се получиха приятни неща за спомен от мача, а и изживяването не беше за подценяване.
Първите снимки запечатаха подготовката и разгряването на нашите момичета, за предстоящият мач, които в последствие след доста оспорвана игра и унизително представяне на реферите, които свиреха против тях, все пак победиха. Направих два, три пробни кадъра за да настроя скоростта на затвора и исото, които щяха да са ми необходими, за що годе светли снимки, до колкото може да се говори, в движещата се спортна атмосфера. Високото исо генерира и шум, който в последствие не успях да изчистя напълно, за да не изгубя голяма част от детайлността.
И двата отбора са в готовност.
А ето и началото на 'битката' :).
Негодуванието на публиката, след поредното попадение на противниковия отбор,...
... което нарастваше след всяко нарушение от страна на Берое.
Ясно виждаме и съдиите, които през цялото време свиреха против Дунав Русе, за които запалянковците викаха такива 'пожелания', че си помислих, ... ех колко богат е българският език :).
Не напразно в края на двубоя ги съпроводиха пет шест полицая.
Дори децата поиграха в почивката, вкарвайки някой друг кош.:)
И няколко от интересните моменти и наказателни попадения.
С това завърши двубоя като Дунав Русе победи с преднина от 10 точки.
До нови срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар