вторник, 19 юли 2011 г.

Слънчо :) гледово време

   Някои хора снимат лавандулови полета, други им харесват жълтите цветове на рапицата, а поради липса на такива за мен останаха слънчогледовите масиви в северната ни част. Това, което ми предложи деня от към пейзажни изисквания далеч не бе това, което трябва и вместо драматично небе с облаци, попаднах на изгоряло-синьото юлско такова, но в предвид обстоятелствата се задоволих и с това. С приятел фотограф се бяхме разбрали от предния ден и за да не нарушим уговорката запалихме колата и  тръгнахме.

Харесахме си едно поле и го полазихме. Тъй като тръгнахме като на гости, не бяхме с дълги панталони, което естествено ограничи и композициите по подобни места. 10 часът преди обед, далеч не е  време за пейзажна фотография, но по-рано за изгрева слънчогледите не са така хубави, а са и клюмнали.

Отдавна се точих да направя няколко снимки, които после да сглобя във photoshop и след секунди кадрите бяха в паметта на апарата, а по късно и фотосглобката, която можеше да е далеч по зле от първоначалната идея, при все пак пръв опит. Определено в широките снимки си има много потенциал, от който смятам да се възползвам и друг път, особено за заснемането на широките планински масиви.

Продължихме по пътя, като от време на време спирахме.

Е вярно, нямаше облаци, но поне луната не ни изневери и се вмести в следващата снимка:) .

И колегата, който се бореше с бодящите стръкове на събраните житни посеви.


Прекалено скучно изглеждахаше, за да не включа и въображението си за следващата поза. Добре, че нося ножчето си винаги, че иначе щеше да падне голяма борба със слънчогледовото стръкче, което отрязах от съседната нива. Борба и доста увещания бяха нужни и за да го 'засея' отново само че тук, а то падаше постоянно, въпреки многото ми опити :). Настроението не ни напусна, а за това какво обяснявах като ме питаха какво правя недоумяващите хора отговор не намерих. "Ми сея си слънчоглед в нивата бе хора, не виждате ли" ?!?

Винаги нося челника с мен откакто ходя по планини, дори и днес беше в мен, въпреки прежулящото слънце..., е ако се бяхме сетили и вода да вземем :)


Стигнахме и в Пепелина, селце в поречието на река Русенски Лом, което е най-обезлюденото в областта. Покачихме се на едни скали с доста усилия, жаждата си каза думата. Легендата разказва за местен владетел, който наредил да изпепелят селото, заради това, че дъщеря му паднала от скалите. Името означава село от пепел. В далечината се вижда местната църква, която не работеше. Обезлюдяването си е казало думата.

Тук пък ми се отдаде възможност да затвърдя познанията от първия опит и заснех още 7 вертикални кадъра, които в последствие сглобих.

Е поне климатик си имаше колата, че на връщане да не мислим толкова за жаждата. Това засега, носете си вода и се пазете от слънцето:).

Няма коментари:

Публикуване на коментар