сряда, 27 юли 2011 г.

Плевен, Кайлъка, Епопея на забравените

   Заглавието на публикацията и идеята за разходка в защитената територия на парк Кайлъка бяха достатъчни за да запаля колата и с приятели  да посетя  град Плевен, който предлага голямо културно-историческото наследство запазено до днес. Сметнах че един ден ще е достатъчен да се разходя сред зелените площи на Кайлъка, а като бонус да посетим и Плевенската епопея.

Разходка сред вековните дървета в парк Кайлъка е приятно занимание, под зелените корони в летните горещини. В парка са съчетани уют и спокойствие, там времето лети неусетно. Благоустрояването му е продължило цели 25 години за да добие този си вид.

Продължаваме към Скобелевия парк - музей, който е изграден на самото бойно поле, където е и Плевенската епопея.

Архитектурното тяло на панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен  декоративно-пластичен фриз , символизиращ блокадата на Плевен.

В горната част на покрива на музея, на  панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – третият щурм 11-12 септември 1877 г.. Пренасяме се в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия  на южния участък, водени от отряда на генерал Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където  руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”
Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони.
След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември.
Това ще опитам да пресъздам със следващите кадри, които заснех там. Дано панорамата се съхрани в годините, а за майсторлъка, с който е направена останах без дъх.











Това е от панорамната зала, която представляваше интерес за мен. Има още три зали - Уводна, Диорамна и Заключителна. В тях също са представени платна, отразяващи моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.
Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Пълно е с църкви, музеи и всичко свързано с история.
Оръдия, гаубици, сняряди.... преброих десетки, да не казвам стотици по време на престоя тук:).

И интересната пътека,...

...в посока епопеята.



Успях да заснема една от многото църкви тук.

И забързаното ежедневие.


Историческата разходка завърши с ароматно кафе и хубав край. До скоро:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар