петък, 29 юли 2011 г.

Първи морски пейзажи

   Беше ме хванала много, ама много куца седмица, в която серия след серия ми се изсипваха неприятности върху главата. Всичко, което бях планирал за края на лятото се изпари и уговорките за преходите, които трябваше да осъществя се  провалиха. Колата се счупи, а идеите за залези над слънчогледови поля останаха в историята фотографска. Чудейки се кога ще свърши всичко, се оказа, че с приятели може да направим двудневно море, където да потренирам, в първи опити с морско-пейзажната фотография. Дълго размишлявах дали изобщо да взимам фотоапарата, така де както е тръгнало, току виж морето се изпарило :). За късмет това не се случи, но и хубав залез без кьораво облаче си е пълна скука. С такива елементи на разсъждение крачех по пясъка от Кранево в посока Албена, шарейки с очи на ляво и дясно в търсене на нещо интересно, което да включа за преден план на евентуална снимка. Борейки се с пясъка си казах, че може да е и по зле, все пак престоя и къпането в морските води не ми се отрази много добре. Бяха дошли хиляди водорасли, в очакване на поредната каръшка серия, която ме сполетя. То не бе къпане, а безумна борба. Бях като в кухня на китайски ресторант.

Ходех си по плажа, позаглеждайки и небето, а то - синьо като по поръчка. Почти се бях отказал да снимам без да хвана поне едно облаче, когато заварих един багер в борба с водораслените маси.

Отдалечих се от него и се установих с по-ниска гледна точка за да се получи интересен кадър, но вълните попречиха, заливайки и подкопавайки статива.


Един от малкото хотели в Албена, на който отсядат чужденци. Ако бях снимал по-рано кадъра щеше да блика от немски баби.

Кофата на багера задираше от силата, с която се съпротивляваха водораслите, което ме накара да се усмихна. Все пак успях да направя поне една интересна снимка в последно време. Неутралния филтър ми позволи 7,8 секундни експонации при тази осветеност на сцената, е искаше ми се да направя снимка и с по-дълго време, но не ми се чакаше да се стъмни още, защото както се случи малко по късно, багера замина. Добре, че все пак снимах 2-3 кадъра, че иначе щях да си остана и без тях.

Отдалечавайки се още малко успях да хвана и другата машина, а движението на човека по плажа доведе и до втория интересен фото резултат.

От  цялата фото серия, следващата като, че ли ми хареса най много.

И последната снимка, след което се запътих да релаксирам. Добре, че на следващата сутрин не станах да дебна изгрева, че пак нямаше грам облаче и снимките щяха да станат сини като балкански сливи :).

До скоро. Пазете се от слънцето и си носете чадър. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар